Вaсил Кaрaджов
в-к "Мaкедония", брой 8, 24 февруaри 1999 г.
Смътно, много смътно се мерка в паметта ми есента на 1925 година. Тогава най-после фамилията на дядо Филип Кaраджов - Липо се събра в София. Кой от Америка, кой от Солун, от Костур и Дъмбени - всички отново бяхме заедно. Очакваше ни нов живот, далеч от нивите и кравите, но и далече от родния край.
Милият ми дядо Липо ме приютяваше до себе си и ми разказваше двете приказки, които знаеше. Приказката за куцото петле и другата за хитрото глуфче (мишле).
Когато пораснах и чух и други наши македонски приказки, забелязах, че главните герои бяха все малки, слабовати животинки, но смели, агресивни и хитри, с което побеждаваха силните и богатите. В такъв дух биваха възпитавани младите поробени българи в Македония. Когато възмъжаваха, те мечтаеха, като героите от приказките, да грабнат оръжието и да се борят за всеобща свобода.
По-късно дядо ми разказваше и за комитските години, за битката при Локвата и Виняри, за жестоките кланета на турците над беззащитното население из селата. Как са се снабдявали с оръжие и пaтрони и кaк тези, които не сa искaли дa учaствaт във въстaнието, сa били нaсилa зaстaвяни и зaплaшвaни. Един от противниците зa въстaние бил прaдядо ми Лaзо - кмет нa селото. Момчетa - кaзвaл той, - свободaтa можем дa получим и без оръжие. Ето, ние вече имaме сaмостоятелнa църквa, имaме бългaрско училище, бългaрскa гимнaзия. Aз съм бил във Влaшко, в Мaлa Aзия, ходил съм в Цaригрaд, Солун, в Aлбaния.
По-работливи и по-умни хора от нас не видях. С наука и просвета, с търговия ние ще надминем турците и до 10-15 години ще бъдеме свободни, без оръжие, без пушки. С тези думи той си навлякъл омразата на младите и само защото е имал лека парализа и синът му Липо бил знатен комита, е бил пощаден.
Мисля си - дали не е бил прав?
Когати паднахме под гръцко робство, младите разбраха колко бе изпреварил времето си прадядо ми Лазо. Останахме без наша църква, без българско училище. Отнеха ни правото да говорим на родния си език. Настъпи най-черното робство на Македония. Отдалечихме на светлинни години мечтите си за свободен роден край. Остана само носталгията.
[Back]