Нашите интереси на р. Дунав - още три моста

инж. Спиридон Илиев, д.т.н.

в-к "Македония", брой 26, 30 юни 1999 г.

Река Дунав, дълга 2912 км, е най-европейската река, кояо преминава през 9 страни или граничи с тях, свързвайки Западна с Централна и Югоизточна Европа. България притежава 1/6 част от десния бряг на реката. Ако страната ни иска да участва не само символично в решаването на европейските проблеми, тя не може да игнорира изграждането на такива инфраструктурни съоръжения по р. Дунав като корабоплавателни, хидроенергийни, хидромелоративни и транспортни системи, които ще ни приобщят не декларативно, а по същество към Европейския съюз.

Сега от първостепенна важност е строителството на втори мост на р. Дунав, който е ключ за свързването на страната ни по коридор No 4 със страните от Централна и Западна Европа.

Пътните и жп връзки между Р България и Румъния и присъединяването им към коридори No 4, 9 и 7 ще изискват не само втори мост, а допълнително най-малко още два моста. Сега става въпрос да се определи мястото на първоетапния от тях, за да не се приеме месторазположение, което по-късно ще се окаже нецелесъобразно и което би нарушило дунавския инфраструктурен комплекс. Тази опасност  от погрешен избор се подсилва от факта, ча икономиката ни не позволява самостоятелно, без инвестиции от чужбина, да изградим хидротехническите комплекси Никопол-Турну Мъгуреле и Силистра-Калараш, в хидровъзлите на които ще се конструират мостови шосейни и жп съоръжения и заедно с това да решим генерално въпросите за изграждането на дунавската инфраструктура. Същата представлява стратегическите интереси на страната по дългата близо петстотин километра граница, защото чрез нея се постига следното:

° стабилно укрепване на дунавския бряг, подложен сега на интензивна ерозия от действието на сръбско-румънските системи "Железни врата" I и II, на потопяване на стари баржи, насочващи ерозионното течение към българския бряг. Тези въздействия размиват и отнасят ежегодно ценни обработваеми земи и стават причина за ревизия на граничната линия;

° осигуряване на непрекъсваемо корабоплаване, което в съвсем близка перспектива може да се осуети особено през лятното маловодие. И сега има периоди на спиране на навигацията, които след структурните реформи в земеделието главно в Унгария, Югославия и Румъния поради нарастващото водопотребление през напоителния сезон ще удължат времетраенето си. Увеличеното водопотребление ще доведе до отрицателни стойности на дунавския воден баланс в тези периоди в българския участък на реката. Това означава, че целият пристанищен комплекс ще бездейства в най-необходимото време за корабоплавателна връзка на страната през системата Дунав - Майн - Рейн към пристанищата на Западна Европа, а помпените ни станции за напояване ще останат на сухо;

° радикално решение на водностопанския баланс на страната не само за Северна България, но и като система за икономическо сравнение при продаване на наши вътрешни води на южните ни съседки;

° целогодишно осигуряване охлаждането на енергоблоковете на АЕЦ "Козлодуй" и в перспектива на АЕЦ "Белене" с дунавски води за изчислителна маловодна година;

° използване на дунавски хидроенергиен потенциал, който за страната ни средногодишно възлиза на 3,6 млрд. kWh нето, с мощност на електроцентралите 690 MW;

° създаване на стабилни транспортни връзки, както и на вътрешни речни корабоплавателни пътища.

Посочените от стратегическа важност въпроси показват, че местоположението на втория мост на р. Дунав трябва да се търси на значителна дистанция от хидровъзлите на двата хидрокомплекса "Никопол" и "Силистра", включващи мостови съоръжения и на които поради изброените причини строителството не може да бъде дълго отлагано.

Приобщаването ни към ЕС - икономически, политически и културно-исторически, е направен избор. Важна стъпка в това отношение е инфраструктурното изграждане на дунавския комплекс от съоръжения, които ще ни свържат реално с Европа. Първоетапното от тях е вторият мост и неговото място да е колкото се може по на запад. При поемане на материалните разходи от нашата страна Румъния не би трябвало да пречи. И ако главното й възражение е, че Букурещ ще остане настрани от коридор No 4, то е лесно оборимо поради факта, че двете страни България и Румъния, с изграждането на хидрокомплексите ще удовлетворят искането на румънците за мостове в близост до Констанца при Силистра и до Букурещ при Никопол, Русе, Силистра. Сериозно недоумение буди сегашното обяснение от най-високо румънско равнище, че коридор No 4 следва най-напред да свърже Букурещ, а след това да се търси неговото продължение в направление Софи-Солун с мост срещу румънската столица. Това може да бъде едно второстепенно решение на пътните и жп връзки между двете страни, но в никакъв случай то не може да замести по-изгодното включване колкото се може по на запад на българската пътна и жп мрежа с тази на страните от Централна и Западна Европа.

Българската дипломация, като се подпомогне активно от отрасловите министерства, следва ефективно да се включи в защита на справедливата кауза на България, която не е само нейна, но и на ЕС, за осъществяване на трансевропейския коридор No 4. При двустранното обсъждане на инфраструктурните проблеми по р. Дунав с румънското правителство трябва да се въоръжим с търпение и аргументация, като разгледаме не само избора за решение за втори мост, а целия спектър на взаимни дунавски интереси и на тази основа да обосновем първоетапносага на моста при Видин-Калафат.

За българската страна, а не само за нея, е важно да има капитално съоръжение, каквото е мост, в близост до граничния тристранен участък западно от Видин, през който може да се организира изпълнението на съвместна българо-румънско-сръбска програма за наблюдение и измерване на геоморфоложките изменения в резултат на речната ерозия, хидроложките данни за реката, измененията на екологичните показатели на околната среда и на водата и т.н. В този ред на мисли възниква въпросът за опазване на българския дунавски хидроенергиен потенциал на запад след устието на р. Тимок и на изток - при българо-румънската граница около Силистра.

В момента Сърбия ползва наш дунавски хидроенергиен потенциал вследствие понижаването на долното водно ниво при ВЕЦ "Железни врата" II, предизвикано от ерозията в речното корито на Дунав и бреговете му в българския участък под устието на р. Тимок. За сведение - всеки сантиметър обсебен потенциал води до средногодишна загуба за страната ни в размер на 2,1 млн.  kWh. Това означава, че сега се отнема годишното производство на електрическа енергия на ВЕЦ от класата на ВЕЦ "Въча".

Като се има предвид, че Румъния ще изгради хидроенергийна и корабоплавателна система Браила - Мъчин на нейна територия и ще засегне долното водно ниво на ВЕЦ "Силистра", респективно припадащия ни се потенциал, следва без отлагане да се сключат междудържавни договори за узаконяване на българската част на дунавския хидроенергиен потенциал в граничните участъци със Сърбия и Румъния.

Дошъл е моментът българските експерти да обединят усилията си и подпомогнат държавното ръководство в правилно избраното от него решение за изграждане втория мост на р. Дунав в района западно от Видин. Вярно е, че трасето на пътните и жп връзки на българска територия е по-дълго с около 50 км от това с мост при Лом, но по-важно е, че тези връзки в румънска територия са по-къси с около 40 км при сборен пункт с. Кужмир в Румъния. Освен това създаването на пътни и жп магистрали в Северозападна България има много по-голямо стратегическо и социално значение за този граничен, икономически и демографски западнал район, отколкото връзката при Лом.

Въз основа на изложеното дотук налице е необходимостта от създаването на експертна група от изтъкнати специалисти, която да подготвя материали и прави предложения за становища на държавните отговорни лица и институции в преговорите най-напред с румънската страна, а след това и със сръбската. Заедно с това трябва да се положат усилия за приобщаване на западните страни от ЕС, а така също Турция, Гърция, Македония, към дунавското инфрастурктурно строителство, от което - ако не сега, то в близко бъдеще - те ще бъдат жизнено заинтересувани. Отпускането на капитални вложения за него за един по-продължителен срок на връщане и с по-малка лихва ще подпомогне икономически страната ни да се справи радикално с безработицата в прехода към истинско пазарно стопанство.

В епохата след голямата световна криза Рузвелт послуша съветите на Кейнс за строителството на големите хидроенергийни строежи, с което се смекчиха лошите последици от кризата. Страната ни, след четири натрапени военни бедствия и обезсилващи ембарга, има моралното право да получи не даром, а временна подкрепа, от която и европейските страни ще имат полза.

Да се надяваме, че този път Западът най-сетне ще прояви разбиране към проблемите на изстрадала България и ще подпомогне дипломацията ни в разрешаване на българо-румънските и българо-румънско-сръбските дунавски противоречия, както и в отпускане на кредити за изграждане на дунавската ни инфраструктура. Връщането им може да се осъществи и чрез износ на електроенергия, добита от дунавските ВЕЦ.

[Back]