д-р Илия Вълков

в-к “Македония”, брой 25, 23 юни 1999 г.

Много българи в различни периоди от нашето минало са били принудени да напускат родните си огнища. И днес много наши сънародници живеят извън сегашните граници на България. Това е реалност и ние я приемаме. Но какво реално правят българските власти, за да се реши поне частично проблемът, създаден в миналото?

Ще създадем ли реални възможности за нашите сънародници, които живеят извън България и които желаят да се завърнат в историческата си родина? Ще има ли отговорна национална програма, конкретна и осъществима, подкрепена финансово от държавата България? Да не забравяме, че броят на желаещите да се завърнат постоянно намалява.

ЩЕ ГОВОРЯ ЗА БЕСАРАБИЯ,

понеже съм роден там.

Преди години бесарабските българи писаха стотици молби за завръщане, но уви... Част от тях поединично, с трудности и мъки се преселиха в България. Това е исторически процес за нашия народ, но кой му обръща внимание! Тази малка част от сънародниците ни изпълни завета на своите деди и прадеди и се завърна. А останалите? Те и да имат желание не рискуват да потеглят, защото никой тук, в България, не ги чака. Те на България не са потребни. В България върви друг процес, процес на създаване на партии, на сдружения, на защита правата на човека, но не и на правото на българите да се завърнат...

Трудно е да оцелее едно българско семейство, което се е преселило от Бесарабия в България. Не трябва да се забравя, че тези хора никога не са живели тук, те идват само от обич... В такива неопределени, нерегламентирани ситуации се намират винаги и мошеници, които баламосват десетки семейства да се преселват, без да има предварително условия са тях. За законова основа да не говорим. Те, тези хора, след мъки и разочарования, със сълзи на очи се завръщат обратно, измамени, обезверени. Получава се антиагитация с тяхното завръщане, неверие в България, а някои от тях стигат до омраза. Следващата крачка е денационализацията им, щом повече няма да милеят за България. Защо трябва да допускаме такива драматични поврати, защо мошениците и некадърниците трябва да се разпореждат с човешките съдби? Защо те трябва да се подиграват с най-свещеното чувство - любовта към родината! И така ще бъде, докато държавата България не се почувства майка на единния български народ и не се натовари да изпълнява дълга към своите чеда без значение къде са те. Майка, която изоставя своите деца, не е майка, тя е по-жестока и от мащеха. Има ли нещо по-лошо от това детето да не обича майка си или още повече - да я мрази!

Не трябва да си правим илюзии, че българите извън държавата ни ще оцеляват вечно. Никакви филмчета и букварчета няма да ги спасят. Те ще бъдат асимилирани. Ще се преродят в други народности, ако България не промени коренно политиката си към тях. Асимилационният процес вече е много засилен. Всички опити да бъде спрян този безпощаден вихър останаха без резултат.

Един народ се гради с векове и хилядолетия, а може да изчезне за няколко столетия или за още по-малко време. Само българите, които се завърнат в България, ще си останат завинаги българи и ще имат българско потомство. Останалите ще се претопят. Това е ясно като бял ден. Нашите сънародници в бившия Съветски съюз трябва да имат алтернатива, а не да търсят себе си в пределите на Украйна и Русия.

ЩОМ ИМА ПРОБЛЕМ,

има и разрешение. Веднъж докладвах на научна конференция във Варна през ноември 1997 г. Не искам да се повтарям, само ще кажа, че докато няма държавна политика спрямо българите, живеещи в Молдова, Украйна и Русия, и докато няма конкретни действия под контрола на държавата, българският народ в Бесарабия ще продължава да се размива в общото море от други народи...

Кога ние, българите от България, ще разберем това! Когато една част от нашите сънародници в Бесарабия заговори на руски, втората на украински, а третата - на румънски. Това го има и днес, но не е силно изразено. Нашите братя още не се плашат, както българите в Македония, да се нарекат българи. А когато стане това, ние ще кажем: "О, братя българи, ние сме една кръв, една майка имаме...", а в' отговор ще чуем: "Не понимаю", "нуй върбещ", "не разумею". Да, така е, българино свиден!

Известно е, че въпросът с Бесарабия досега не е решен. Пактът "Рибентроп-Молотов" за анексия на Бесарабия в полза на бившия Съветски съюз не е действителен. И това е признато от международната общност и по международното право - Бесарабия би трябвало да принадлежи на Румъния. Години наред вървят преговори между Букурещ и Москва. Какъв ще бъде резултатът, не се знае. От 1812г. Бесарабия най-малко шест пъти е била в състава на различни държави. Питал ли е някой българите от тази област в коя държава искат да живеят? И сега събратята ни там са разделени. Едните са в Украйна, другите - в Молдова. Търпи, българино, и мълчи, нагаждай се под чуждото ухо, учи чужди езици, такава ти е орисията. Учудвам се, че досега са останали българи, и се гордея, че имат силен български дух.

РАЗМЯНА НА ТЕРИТОРИИ В БЕСАРАБИЯ

според мене ще има и тя ще бъде доброволна, по мирен път. Сега на левия бряг на р. Днестър се намира така наречената Приднестровска република, на юг - т.нат Гагаузка република, но и двете не са признати от Молдова. Молдовците винаги са казвали, че левият бряг на р. Днестър не е тяхна земя, а украинска. Но те смятат за своя южната част на Бесарабия, така нареченият Буджак (Онгълът на великия хан Аспарух). Известно е, че там живее основната част от българите в Бесарабия. Провеждат се срещи на представители на Русия, Украйна, Молдова за решаване на въпроса с Приднестровието. Мисля, че в бъдеще те могат при взаимно съгласие, по мирен път, спазвайки международното право, да разменят Приднестровието (там живеят основно украинци и рускоговорещи) с територията, населявана от българи, т.е. - с Буджака. Какво тогава ще направят нашите сънародници там? Ше имат ли някаква българска алтернатива, ще бъде ли готова България да поеме и настани своите чеда, но не като бежанчи, а като родни деца, които се завръщат у дома?

Да. Национална стратегия и програма са необходими. Трябва да запазим народа си, единственото наше богатство.

ВЕЛИКИЯТ ХАН АСПАРУХ

бил хиляди пъти по-мъдър и по-смел от всички наши бивши и сегашни управници, взети заедно. Той е запазил народа си, минал е през битки и страдания, но е успял. За да пребъдат българите и България през вековете. Какъв още по-ярък пример от този! Историята е учителка. Не искам да бъдем посредствени ученици. Аз не призовавам към битки и сражения, а към мъдрост. Българинът я има, само че трябва да се събуди от сън и да погледне реално света.

България трябва да си каже думата на висок глас по този въпрос. Страхливците не могат да обичат. Страхливците са били винаги презирани и никога - уважавани. Който пази и защитава своето достойнство, само той буди уважение. Стремежът на безсмъртния основател на България е предизвиквал само такива чувства у народа си, пще повече у обкръжаващите го тогава народи, държави и държавници.

Обичам своя народ. Готов съм на всичко за него. Мисля, че такива са милиони българи. Дано разумът ни надделее.

Вечността се гради чрез духа, а ние го имаме.

[Back]