Гусман Халилов

в-к “Македония”, брой 25, 23 юни 1999 г.
 

Наскоро у нас бе председателят на партията Български национален конгрес Гусман Халилов. Той изнесе доклад на конферанцията по интердисциалинарна българистика в Шумен и бе любезно приет от ръководството на Агенцията за българите в чужбина и в Столичната община.

Специално за читателите на в. "Македония" и за Македония, която за него е част от Великата българска общност - най-красивата й част, г-н Халилов сподели: "Голям Салиам от братята от Волга. Ние също сме българи, макар разделени от разстоянията, донякъде от религията. Надявам се, че след повече от полобин хилядолетие прекъсване ние ще възстановим историческите си връзки и следващия лът ще разговаряме на езика на дунавските българи. Вече постигнахме споразумение с интелектуалците в София вашият български език да служи за контакт между българите по света - в Средна Азия, Кавказ, Волга и пр."

- Господин Халилов, как се роди идеята за създаването на вашата партия?
- Считам себе си и съмишлениците си не за основатели и откриватели, а за продължители на делото на мулла Георги Ваисов, който през 1917 г. е създал "Булгар ал-Джадит". Ленин е бил склонен да подкрепи независима държава край Волга, но по време на революцията Ваисов е бил убит. Няма да коментирам версиите за смъртта му, практиката сочи достатъчно ясно истината: през 1920 г. болшевишкото правителство издава декрет, с който обявява учредяването на Татарска автономна република върху територията на Казанска губерния. Забележете - отпадат Башкирия, Чувашия, Мари. Коренният народ - българите, са обявени за татарска нация. Народът се вдига на бунт, защото е потъпкана националната му гордост, но Червената армия това и чака - изпепелени са цели села, жителите им изклани, полята с пшенича изгорени. Пощадените от сабите, попадат под косата на глада. През 1921 г. от глад измират безчет. Помощите, които пристигат за "пострадалото от суша Поволжие", така и не достигат до предназначението си. Ударът е точно премерен: вместо национални чувства - хората вече мислят за физическото си оцеляване. Който повдигал отново въпроса, го пращали в Сибир.

През 1944 г. Сталин замисля да депортира волжките българи в Алтай, а Казан да се преименува на Волгоград. Но добър е Тангра - икономистите се осмелили да заявят, че Татария дава повече пшеница от Горкиевска, Московска и Калужка област, взети заедно, т.е. подобен акт ще отслаби тила. Още повече - на фронта воюват половин милион наши съотечественици само сред офицерският състав.

- Споменахте Тангра, това е...
- Ние вярваме еднакво в Тангра и Аллах, защото става въпрос за един и същи Бог. Изменени са само ритуалите. Но при нас има и много езичници. Когато през 922 г. хан Алмуш обявява исляма за официална религия, той прави уговорката, че не е задължителна. Така е и днес. Ние сме веротърпими. Сред нас живеят и християни, и дори будисти.

- Втората световна война свърши триумфално за СССР. Какво се случи с вас след това.
- Борбата продължи...

- Въпреки Йосиф Висарионович?
- Въпреки него. През 1946 г. в Москва се състоя научна сесия в АН на СССР, посветена на етногенезиса на волжките татари. В нея взеха участие най-видните историци, археолози, антрополози и т.н. Резултатът. "Съвременните татари нямат никакво отношение към монголците, татарите са преки потомци на волжките българи. Етнонимът "татари" е историческа грешка."

Това бе голяма победа, но силите на злото са неизчерпаеми. Помогнаха и предатели сред нас, в крайна сметка - предателите не умират от бедност. Учените бяха обявени за буржоазни догматици и всеки бе изпратен "по предназначение".

- Но днес нещата се поправят, извоювахте трикольор в зелено-бяло-червено буквално под носа на Москва, надежда за възраждане на българския дух има.
- Политиката - това е преди всичко прагматизъм и инвестиция в утрешния ден. Народът има свои разбирания и една част от него не вярва на нас, друга пък не желае, страхува се да ги промени. Човешкият предразсъдък е нещо страшно. Затова мени. Човешкият предразсъдък е нещо страшно. Затова проблемът е разделен "на части". Задачата се усложнява и от факта, че по върховете все още се намират люде, които си мечтаят за възраждането на Златната орда. Това е химера. Ние нямаме нищо общо с татарите и монголите. Самият Чернишевски го е казал.

- Кой печели от фалшифицирането на историята?
- На първо място Москва. Русия не може да се отърве от амбициите си да стане Византия. Затова първо й трябва Константинопол. От друга страна - идеята Идел-Урал ("Идел" е най-древното име на Волга - б.а.) набира скорост. Представете си волжко-уралска държава, при това суверенна. Колкото повече Русия бяга от действителността, толкова повече ускорява сепаратистките тенденции.

- Няколко думи за вашата партия.
- Сред учредителите й е проф. Фархат Нарутдинов. Благодарение на него в Казан се появиха книгите "История на Джагфар" (на български език излезе в книгата "Забравените българи край Волга"), "Дъщерята на хана" (също отпечатана в София) и др. През 1995 г. проф. Нарутадиов издаде учебник "Родиноведение" - той бе забранен от министерството на образованието в Татарстан. Одобрен беучебник "История на татарския народ и на Татарстан", където бе представено, че ние сме дошли от Монголия. Същите тези московски емисари, които написаха учебниците и книгите за Вардарска България - че българите са кумани и печенези, а македонците - славяни, дойдоха и при нас, за да ни кажат, че сме монголци. Прикрива се историческата истина: Русия възниква като държава на алтайски българи и славяни, а на север от днешна Украйна е вторият конгломарат - угрофинският. Самата дума "Русия" идва от българската "Урус" - велик.

- Българският изследовател Певър Добрев също твърди, че край Волга няма българи.
- Това ни е известно, но той или не знае нещата, или го манипулират.

- Гусман, в паспорта ти пише "националноот - волжки българин". Колко души имат такива паспорти?
- 200. И това е много. Вижте, през 1993 г. Руската федерация прие нова конституция, в която се казва, че всеки има право да посочи националната си принадлежност. В Казан чиновниците отказваха да се подчинят на конституцията и се стигаше всеки път до съд. За да се прекрати незаконието, ние се обърнахме към президента Елцин. Отговорът не закъсня. "В Конституцията от 1974 г. сред народите на СССР българи няма записани." Следователно - нямате право да се считате българи.

- Но Елцин е също от българско потекло, от Волга е.
- Той вече не се чувства такъв... А може би съвестта му се обади. Затова през 1998 г. издаде указ - националността да се вписва в паспортите. Правителството на Татарстан протестира и поиска да има свои паспорти заради съдбоносната графа.

- Добре, но какво ще спечелите от това да бъдете монголци?
- Съдете сами. Дамир Исхаков - етносоциолог, известен татарски учен - посетил Монголия, след което споделил пред вестниците, че в Улан Батор "очакват татарите да се върнат в родината си". Там им били приготвили обработваема земя, добри кредити и дори, много симпатични монголки си мечтаят за мъж волжки татарин". Извинете, ако това не го наричате виц, другото му име е цинизъм.

- А каква е реакцията на народа?
- Според изследванията на директорката на Казанския психологически център проф. Р. Гарифулина 80 на сто от народа е "болен от национален нихилизъм", т.е. не обича татарския език, култура и самото име.
 

[Web-страницата на БНК e http://www.mi.ru/~bolgar/ ]
 

[Back]