Страхът да си българин на 50 километра от София

д-р Марко Шукарев

в-к "Македония", брой 25, 23 юни 1999 г.
 

Специален пратеник на редакцията на в. "Македония" през октомври 1997 г. бе в Западните покрайнини. Публикуваме интервю на д-р Марко Шукарев, взето тогава. Поради твърде откровения анализ на ситуацията тогава и опасността това да навреди на царибродския лекар редакцията не публикува интервюто. Предлагаме го сега, когато авторът е в беда именно защото назоваваше нещата с истинските им имена. Куриозното е, че за две години халът на българите в Западните покрайнини не се е променил.

"Ожених се за българка от Мездра - разказва Марко Шукарев, гинеколог в царибродската болница. - Павлина, жена ми, е зъболекарка. Запознахме се в Приморско. Доведох я в Цариброд с мисълта, че ми е сънародничка. Нашият род открай време отсотява българщината. Баща ми Георги Шукарев бе диригентът на един от най-големите ученически оркестри в цяла Югославия. Учил бе във Франция. След смъртта му се говореше, че ще основат награда за духова музика на негово име, но нещата замряха. Помнеше се пробългарската дейност на брат му Марко Шукарев, лесничей, застрелял от сърбомани посред бял ден на главния мост на града. Въпреки че убийството станало пред очите на всички, властите така и не откриха убиеца.

В града не достигат зъболекари, но за Павлинка място не се намери. На изпит в Ниш за потвърждаване на дипломата си председателката на комисията й направила забележка, че говори на български, а не на сръбски. Ама и Павлинка си я бива, отговорила, че ще практикува зъболекарството в чисто български град.

Безработните в нашия район са много. Не е вярно, дето казват властите, че толкова хора остават без препитание заради войната и ембаргото. И преди пак имаше голяма безработица. В нашия град има мощна интелигенция. Само художниците, завършили в София или Белград, са 38 души, безброй са лекарите, учителите, икономистите. Когато се завърнат и не могат да намерят работа,, те се насочват към вътрешността на страната или към чужбина. По време на войната в Босна дойдоха много сърби бежанци. За тях веднага се намираше работа. Целта беше да се устроят и да останат в нашия град и околните села. Ето затова създадохме партията Демократичен съюз на българите в ~гославия. На книга имахме всякакви права, а на практика тихомълком ни смятат "втора категория", затова им хора, които трансформират името си да окончава на "ч", докато българските са на "ов", или да се пишат небългари."

[Back]