ЖП линията Гюешево - Крива паланка - Куманово - пъпната връв между България и Р Македония

Светослав Кюпрюбашиев

в-к “Македония”, брой 24, 16 юни 1999 г.

Към 1850 г. заинтересованите западноевропейски държави, главно Великобритания, се опитват да повдигнат предимно военната мощ на Турция с цел да попречат на руските домогвания относно Балканския поулостров и Азия.

Едно от средствата за постигането на тази цел е било да се снабди поне европейската част на Турция с модерни съобщителни средства: пътища, жп и телеграфни линии.
Кримската война (1853-1856 г.) допринася да започне строителството на железопътни връзки в европейската част на Турция. През 1865 г. е възприет проект, който предвижда да се построят жп линии по направлението на някогашните римски пътища (в посока запад-изток).

Този проект предвижда главната жп отсечка да бъде Цариград - София - Кюстендил - Скопие - Митровица - границата с Австро-Унгария. А този главен път да има разклонения: Одрин-Дедеагач; Одрин-Ямбол-Шумен и Скопие-Солун. През 1872 г. австрийският барон Хирш сключва договор за концесия.

Според този договор жп линията Белово-София-Кюстендил-Скопие трябва да се построи от турското правителство, а да се експлоатира от образуваното от барон Хирш "Дружество за експлоатация на железниците в Европейска Турция".  В 1873 г. турското правителство започва строежа, но поради липса на средства работата прекъсва през 1874 г. Руско-турската война (1877-1878 г.) осуетява плановете на предприемчивия австрийски барон и строежът замира.

Следосвобожденските български правителства възстановяват споменатата линия, тъй като правилно схващат, че тя е от капитално значение за политическото, културното и икономическото бъдеще на българския народ. До 1910 г. жп линията постепенно достига от София до Гюешево. Това е една от главните железопътни артерии на България, защото тя свързва югозападната част на страната през София с Черно море. Голямото здание на малката жп гара Гюешево ни напомня за въжделенията на България относно създаването на пряка железопътна връзка с Македония. През 1934 г. отново е повдигнат въпросът за свързването на българските железници с югославските чрез построяването на линията Гюешево-Куманово, обаче това свързване се поставя в зависимост от условието на Белград за едновременното свързване на железниците на България и Югославия посредством построяването на жп връзката от град Видин до град Неготин (в Югославия), пресичайки река Тимок.

През Втората световна война, когато Македония е в пределите на обединена България, започва усилено да се строи отсечката Куманово-Гюешево. По цялото й протежение (57,5 км) трасето е по поречието на р. Крива, ляв приток на р. Пчиня. Проектирани са 26 тунела и 43 моста. По-голяма част от изкопните работи по трасето, както тунелите и мостовете е завършена по време на войната. Събитията, станали след 1944 г., осуетиха завършването на проекта.

Обявяването на Македония за независима държава, налагането на икономическото ембарго от Гърция спрямо Македония и военните действия, които се водиха в бивша Югославия, наложиха подновяването на строителството на линията. На 11 октомври 1994 г. с тържествен водосвет край село Гиновци в Р Македония бе подновен строежът на жп линията.

Поради конюнктурни причини строителството прекъсва няколко пъти. Във връзка с политическите промени, които настъпиха в Македония от края на 1998 г., се очертава най-после възможността за завършването на споменатата линия. За това съобщиха от българското Министерство на транспорта. За целта на македонска територия трябва да се изгради временен терминал за претоварване на стоки от наши жп вагони на местни камиони.

Ако се споразумеят за терминала, двете страни ще ускорят изграждането на граничния жп тунел между България и Македония при Гюешево. Ангажиментът на БДЖ е да вложи около 5 млн. долара за довършване на започнатия тунел и полагането на релсовия път от 1,5 км в нашия участък. Сумата е предвидена в инвестиционните разчети на компанията. Най-вероятно е строителството на временния терминал да се финансира с частни капитапи. Успоредно с това Македония продължава да търси от чуждестранни източници около 150 млн. долара за довършване на 55-километровата жп линия от Куманово до българската граница. Влаковете ще пътуват между двете столици със средна скорост от 100 км в час. Линията ще съкрати разстоянието между тях значително и ще способства още повече за икономическото, културното и политическото развитие между двете братски държави.

Да се надяваме, че след завършването и пускането в експлоатация на връзката Гюешево-Крива паланка-Куманово ще последва завършване на строителството и на жп линията Благоевград-Кочани, започната също по време на Втората световна война, но също така недовършена поради конюнктурни причини след края на войната. Изграждането и завършването на тези две железопътни магистрали ще допринесе още повече за интегрирането на България и Македония във всички области на живота.

П.П. Вече е подписано споразумение между двете страни за свързването на железопътните им мрежи.

[Back]