Димитър Аспарухов

в-к “Македония”, брой 24, 16 юни 1999 г.

В том 39 от 1998 г. на полското специализирано списание "Студии и материали по история на военното дело", стр.131-144, известният полски изследовател на Македонския въпрос проф. Антони Гиза от Шчечинския университет е публикувал труд под заглавие "Българската армия по времето на балканските войни 1912-1913 г.". Материалът обективно представя политическата ситуация на Балканите в края на първото десетилетие на ХХ в., подготовката и хода на двете балкански войни. Специално място е отделено на двуличната роля на Русия и на нежеланието й да се ангажира еднозначно с българската кауза предвид стремежа й да монтира на Балканите съюз, насочен не толкова срещу поробителката Турция, колкото срещу стратегическия противник на Русия - Австро-Унгария. Авторът многократно подчертава значимостта на българското финансово и материално ангажиране в подготовката на войната, доказвайки с конкретни цифри, че българските военни разходи надвишават сумата от военните разходи на останалите балкански съюзници с повече от 10 на сто. Също така многократно е подчертана основателността на българските стремления за национално обединение. Цитирана е статистиката на българския консул в Солун Атанас Шопов, доказваща преобладаването на българския елемент, особено в егейския дял на Македония. "Гърците - заявява авторът представлявали там скромно малцинство... искайки чужда земя, те не желаели да помнят за огромния цивилизационен принос на българите за нейното развитие, както и за това, че цялата тази земя е била пропита с българска култура... В подкрепа на своето твърдение авторът цитира данни за броя на българските църкви, свещеници, училища, учители и ученици в Егейска Македония.

Авторът пише обширно за ентусиазма, с който българите в страната и извън границите й посрещат обявяването на войната. Цитирани са множество случаи, при които българи с уреден живот в странство зарязват мило и драго, за да се наредят под българските бойни знамена и да дадат лептата си за националното ни обединение.
Много място е отделено за подробно описание на хода на бойните действия по време на първата балканска война, като навсякъде авторът изрично подчертава героизма, бойното майсторство и решаващата роля на българската армия. Тук отново са цитирани статистически данни, доказващи, че българската армия съставлява почти 45 на сто от съюзническите войски. Специално е наблегнато върху факта, че българската армия понася основната тежест на войната, ангажирайки и разгромявайки главните турски сили на цариградското направление. Подробно са описани всички по-големи битки по време на първата балканска война и най-вече българските бойни успехи - Лозенградско-люлебургаската битка, сраженията при Чаталджа, Одринската епопея. Много внимание е отделено на нечистата игра на съюзниците спрямо България на македонския боен театър, където те, след съмнителни успехи срещу второстепенни турски сили, се надпреварват да заемат колкото се може повече изконна българска земя. Същевременно е подчертано пълното ангажиране на местното население в Македония и Тракия в подкрепа на българската армия (цитирани са подробни данни за състава на македоно-одринското опълчение и произхода на доброволците), както и неговото разочарование от открито антибългарските действия на съюзниците. Описвайки последната фаза на първата балканска война, авторът не пропуска да отбележи нежеланието на великите сили и особено на Русия да видят българските войски победоносно да влизат в Цариград. Авторът обективно представя интригите на съседите срещу България след сключването на Лондонския мирен договор, но подчертава и неумението на българските политици и дипломати да защитят подобаващо каузата на България на международната арена.

Междусъюзническата война и последвалото неблагоприятно за България развитие на събитията са представени накратко на последните страница-страница и половина. Авторът посочва, че причина за избухването на войната е "неочакваното и необмислено решение на София" - но подчертава, че то е резултат на сключеното тайно сръбско-гръцко споразумение за подялба на Македония в ущърб на България. Авторът упоменава коварната намеса на Румъния и отново поставя силен акцент върху самоотвержеността на българския войник в борбата му за спасение на отечеството. Подчертано е значението на битката в Кресненския проход за оцеляването на България. Накрая проф. Гиза описва събитията на мирната конференция в Букурещ и последвалото ограбване на България; накратко е описан и спорът за Кавала. В изводите си авторът подчертава, че поради нещастно стечение на обстоятелствата въпреки доброто начало и жертвоготовността на българската армия в резултат на балканските войни страната ни понася много сериозни загуби.

[Back]