НЕ БЪРЗО! Сближaвaнето между Бългaрия и Мaкедония трябвa дa е с нормaлно темпо

Сaшо Ордaновски

в-к "Мaкедония", брой 23, 9 юни 1999 г.
 

Сaшо Ордaновски е роден през 1964 г. в Скопие, зaодия Рaк. Журнaлист, рaботил е и зa мaкедонски, и зa чуждестрaнни медии, кaкто и зa Мaкедонскaтa нaционaлнa телевизия. Имa от две години свое списaния "Форум". Смятa, че петхилядният тирaж нa този двуседмичник зaсегa зa Р Мaкедония е достaтъчен. Нaскоро е било публикувaно негово интервю с президентa Бил Клинтънм в някои от следвaщите броеве ще имa и интервю с президентa Петър Стоянов. Сaшо Ордaновски бе един от лекторите нa междунaроднaтa конференция "Бъдещето нa Бaлкaните - 2010 г.", която се проведе нa 12 мaй т.г. в София.

- Г-н Ордановски, какво интересно ви каза президентът Клинтън?
- Говореше за Македония и колко е важна обстановката край нея.

- Той знае ли точно къде е Р Македония?
- Отлично. И знае много повече от това. Очевидна бе неговата загриженост за развитието на събитията, решителността да бъде накаран Милошевич да изпълни условията на НАТО. Ясна бе позицията му докато Милошевич е в Сърбия, тя ще бъде изолирана от европейската интеграция.

- Какво е отношението на Клинтън към балканските страни според вас?
- Той е президент на единствената велика сила, която има в света различни проблеми всеки ден. На Балканите САЩ правят големи крачки, без да се вглеждат в детайлите, без достатъчно познаване на всички подробности. Главното имат добри намерения. Политиката на Клинтън и неговата администрация към Балканите е положителна. Това не е единствената политика за региона и тя трябва да има предвид и локалните политики на Балканите, и политиката на един много голям фактор като Европейския съюз. Ако ме питате дали Америка води достатъчно отговорна политика спрямо Балканите, аз бих казал, че води по-отговорна политика, отколкото е политиката на бaлканските държави към самите себе си.

- Казахте, че още около месец-два бежанците в Р Македония ще издържат в лагерите там...
- Лагерите са пренаселени, ще станат ужасно място за живеене при 40 градуса температура под македонското слънце. Ще станат и място за зарази, на недоволство и дори бунт. Има страх, че такава експлозия няма да може да се спре на границите на лагерите. Ще има отражения и на македонската политическа сцена, а и спрямо всички фактори, които са въвлечени във войната.

- Може ли да се каже, че проблемът с бежанците в Р Македония работи за опозицията?
- Не. Македония в момента има една съвсем безгласна опозиция. В Македония проблем е и правителството, което лошо си е организирало работата. То е такова, каквото е - независимо дали има бежанци или не. То е коалиционно, състои се от три части, които имат различни гледни точки върху нещата, етнически разнородно, неопитно е - което значи, че половината от министрите не знаят къде им е главата. В много важни ресори правителството не разполага с достатъчно качествени хора. Ако имате един млад, неизкусен премиер, който има едно огромно предизвикателство пред себе си от национална гледна точка, и ако имате комплицирано отношение към президента на държавата - получава се перфектна ситуация, от която не може да се извлича максимумът от това, което трябва да се извлече на ниво организация на държавата, на ниво представяне пред света, на ниво координация с чуждестранните фактори.

- А кaква трябва да бъде координацията, след като първатa сериозна работa на правителството на Георгиевски бе да приема бежанци от Косово? Намеренията на новото правителство след изборите бяха съвсем други.
- Моето скромно мнение е, че правителството на Л. Георгиевски няма преценка за това, какво става и какво ще се случи. Не знаят накъде отиват работите. Това произтича от липсата на достатъчно знание за работите, второ - от неопитност, трето - поради вътрешна некоординираност, поради различните позиции в коалицията по отношение на проблемите. Когато едно правителство няма ясна визия за това, накъде отиват работите, това правителство работи на парче, то гаси пожари от ден на ден.

- Кой е успешно загасеният пожар от последния месец?
- Имат известен успех около ясното поставяне на проблема пред международната общност. Но и там загубиха много време, пропуснаха възможности, които можеха да се осъществят. Направиха един катастрофален пропуск да интернационализират нашите тежки проблеми. Си Ен Ен и Би Би Си имат 24-часова програма от хотел "Александър палас" от Скопие, а аз досега не съм видял нито един министър да се появи при тях и да разяснява тежката ситуация в Македония. Видях само двама министри за няколко месеца и то се оказа, че те живеят в хотела. А имаме министерство на информацията. Така че голям дял от лошите известия, които се разпространиха и които бяха следствие от невярна информация и оставиха впечатление за Македония като за държава, където мразят албанците - е дело и резултат на пасивността на нашите институции. Не се използва този канал, за да се открои, ясно една подкрепа на Запада - да се изтъкне необходимостта бежанците, ако не могат да се върнат в Косово, да бъдат приети от други държави. Западната политика по отношение на кризата в Косово  функционира и по пътя на натиск върху страната ни. Македонското правителство не прави достатъчно, за да неутрализира натиска на тези държави. Това правят някои други фактори, но не македонското правителство. Всички чувстваме, че конфликтът ще завърши скоро. Това може да не засяга толкова България, но за Македония е от първостепенно значение. Нашите правителства стремят ли се към периода след конфликта? Направили ли са планове по какъв начин нашите икономики ще се включат в изграждането на Косово?

Нашите бизнесмени, големите предприятия само хленчат, че нямат пари, имат ли развито вече лоби и контакти, планове за това, как ще конкурират големите пари, които ще дойдат в Косово? Възстановяването на Босна струваше над 5 млрд. долара. Никой няма да е крив на нашите бизнесмени, че германски и холандски фирми ще работят за възстановяването на СРЮ.

- Излиза, че фирмите от страните на НАТО ще имат възможност да работят там, а ние, съседите - не.
- Не трябва да бъдем наивни за това, как се отнасят по света към всяка криза. Кризите имат свои етапи, завършващи фази и обновителни фази. Всички държави, които могат да извлекат максималното, ще го извлекат. Няма никой да ни е крив, нито виновен, ако не сме се подготвили добре за това, което ще следва. Не сме готови нито с програма, нито даже с регионална съгласуваноот да седнем, Македония с България, Гърция, Албания и да се договорим - то е, кажи го, невъзможно. А Запaдът ще седне в Брюкоел и ще се договори.

- Такива били нравите на Балканите - не можем да разговаряме между себе си и да извличаме общ интерес.
- Не, ние можем да разговаряме помежду си, но все още ни трябва помощ от Запада за тези разговори. Когато зациклят разговорите, трябва малко да ни подтикнат. Може би след тридесет години това няма да ни трябва, но сега все още ни е нужно. Тези посредници ни трябват да ни кажат кога грешим.

- А ако посредниците искат да грешим?
- Вижте, ние трябва да бъде наясно за това, кой какво иска да прави. Сигурно ще има и злонамерени, и добронамерени. Злонамерените трябва да ги знаем и да ги преценяваме предварително. Но заради това не можем всички да отхвърлим. Трябва първо нашите вътрешни задачи да си завършим, после да поглеждаме настрани.

- Балканите били място за експеримент на Великите сили - това продължавало вече столетия.
- Теорията на великите сили, заради които през този век се водят много войни на Балканите, са теории, които са внесени пaк от западните държави, т.е. от великите сили. Внесени са в края на миналия и началото на нашия век. Великите сили са Русия, Франция, Италия, Германия, Турция, още - Америка и Великобритания. Тези привнесени идеи ние приехме като свои, развихме ги и забравихме, че те са вносна стока. Мисля, че сега вносителите на тия идеи, разбира се, схващат, че тази стратегия сега на тях самите създава големи проблеми и една неизвестност за перспективата. Мисля, че на края на този век шансът е косовската криза да се използва като последна криза в региона за постигането на едно истинско голямо обновление на Балканите.

- Надяваме се, но дали така мислят великите сили?
- Появиха се вече на хартия германските ииициативи, гръцките инициативи, американските и т.и. Като балкански държави не трябва да стоим настрана и да чакаме какво ще ни кажат другите, трябва активно да се включим със свои инициативи - двустранни, регионaлни и т.н.

- Имаше българска инициатива за мирно решaване на конфликта, която така и не се реализира. Има ли изобщо полза от инициативи!
- Инициативите имат натрупващ ефект. Една държава, която прави положителни предложения веднъж, два, три пъти, третия път ще успее. Няма нищо лошо в пропадналата добра инициатива. Ние трябва да бъдем наясно зa своите цели и като отделни държави, и като общност, като икономики, и като военни ресурси. Но ние не можем сега да се заблуждаваме, че ние ще диктуваме условията на Европейския съюз. В днешните инициативи, които предлага Западът, има нещо от предходните виждания. Мисля, че ако в региона би се усвоила някоя българска инициатива, тя не би функционирала. На Балканите държавите са твърде подозрителни една към друга. Историята на Сърбия, България, Македония показва, че ние не можем да се разбираме от векове.

- Кризата в Сърбия е спирачка на тръгналите бързо и на добри отношения между България и Р Македония.
- Нямаме право - нито българите, нито македонците, да се нaдяваме на бързи резултати. Бяхме достатъчно разделени, не можем да мислим, че за пет месеца всичко ще се оправи. Нашите отношения, изграждането на нашето доверие е дълготраен процес. В това се включва и въпросът, дали България ще вземе някои и друг бежанец или не. Вие можете да смените един счупен прозорец за една нощ, но не можете да смените една култура и една атмосфера за същото време. Но ние искаме да работим заедно и затова искаме нашите деца заедно да седнат и да разговарят по нормален начин.

Важно е България и Македония да отстранят всичките формални пречки за по-добро разбиране. Днес аз дадох двадесет интервюта, вие ще дойдете в Македония - ще дадете петнадесет - така ще минат десетина години, пък след това ще видим. и в България, и в Македония има толкова много експерти, които живеят от подкопаването на българо-македонските проблеми - историци, професори, езиковеди, политци, цели генерации. Нещо, което институционално е било представено с десетилетия като лошо отношение - няма защо да се разочаровате, че за две години не може да се поправи. Познавам добре България, тя ми е толкова близка, колкото може да ми бъде една съседна страна. Л. Георгиевски и Доста Димовска може да мислят, че нашето сближаване ще стане много бързо. Македонско-българското сближаване трябва да върви с нормална бързина. Политиците трябва да създадат отношения за нормалност, а не за бързане.

- България е страната, която днес помага най-много на Македония, според възможностите си, разбира се. Достатъчно ли е това, което се опитваме да прaвим зa бежaнците от Косово в мaкедонските лaгери?
- Вие изпратихте една болница, хуманитарна помощ. Не мога да съдя българската държава дали дава достатъчно или не и колко помага. Това, което искам да видя, българите сами на себе си да отговорят достатъчно ли помагат на Македония - дали трябва да вземете бежанци, дали трябва още една болница. Това са несретници, това са човешки съдби. България трябва да се трогне от трагедията на тези хора, а не да вземе бежанци само за да улесни Македония - това са деца, жени, старци. Вие албанците можете да ги искате или не - както е и в Македония, но това са хора. Те няма да се върнат скоро вкъщи. На Балканите всички сме били бежанци и това не трябва да се забравя.

[Back]