Ивaн Зaгоров

в-к "Мaкедония", брой 23, 9 юни 1999 г.

На 14 май т.г. просоциалистическото  списание "Старт", излизащо в Скопие, посвети две страници, за да раздуха любимата на всички белградски протежета теза за реално надигащия се българизъм в Македония. В нея са събрани имена, организации и фиксидеи - от Владимир Панков от Охрид, който щял да създаде "Партия на Бугарите", до Георги Младенов от Канада и д-р Любомир Тодоров от САЩ, които искали да ревизират македонската история с цел да върнат великобългарските тенденции сред македонското общество.

Не са пропуснати, разбира се, и най-важните цели на пропагандната кампания на Социалдемократическия съюз на Македония: ВМРО-ДПМНЕ, ръководителите на тааи партия, както много министри и особено премиерът Любчо Георгиевски и вицепремиерката Доста Димовска. В статията с особена настървеност са намесени още имената на писателя Младен Сърбиновски, на журналиста Владо Треневски, на политика Александър Лепавцов, на историческите личности, легендарните Тодор Александров и Иван Михайлов. И всички имена са забъркани с майонезата на страха от българизма, без да се търси същността на проблема.

А същността е досегашната безогледна, сляпа и умопомрачителна сърбизация на всичко, което носи истината за историята, духовността, културата и революционните борби в Македония. Тази истина не беше удобна за тези, които трябваше да направят от Македония най-напред Южна Сърбия, а след това Съюзна република Македония в рамките на СФРЮ.

Именно те и техните последователи сърбизираха азбуката, сърбизираха лексиката, сърбизираха имената на людете, сърбизираха мисленето им. Именно тези слуги на сърбизма, сърбокомунизма и титовизма днес бият тревога, че се подготвя внасяне на български вестници и списания, на български филми, видеокасети с фолклорни изпълнения. Това не е страх, това е патологично треперене, че твоите научни титли не са получени заради принос в науката, а заради пригласяне на акaдемиците от Белград, че твоята политическа кариера не е кариера на човек, отдал силите си за добруването на своята татковина, а за слугуването на господарите от Белград, че твоите стихотворения, романи, разкази не отразяват болките, надеждите и духовните богатства на твоя народ, а раздухват целенасочено омраза към всичко българско. Е, след толкова много години на антибългаризъм и на всепроникващо натрапван сърбизъм не е ли естествено да се сложи край на този убийствен за Македония фарс?

Кой и за какво плаче днес в Скопие?

В края на април т.г. професор Людмил Спасов от филологическия факултет в словото си при представянето на книгата на Трайко Стаматовски "Континюитет на македонския литературен език" разви същите опасения, както и в статията на "Старт". Откъсът от словото му, публикувано във в. "Дневник" на 30 април, е озаглавено "Съществува програма за българизация на македонската култура". И в тази статия същите опасения, същите аргументи, същите страхове... Защо, защо се страхуват толкова господата професори! Морално е да се радват, когато д-р Любомир Тодоров, главният редактор на в. "Македонска трибуна", излизащ в САЩ, казва, че днес в Македония пишат е азбука, която няма нищо общо с традициите на св. Климент, че тази азбука е азбука, сътворена от сърбина Вук Караджич. Ето, този е вододелът между истината и лъжата, между морала и покварата - границата между св. Климент и Вук Караджич. Кой днес в Македония поддържа Светиклиментовите букви и кой - тези на Вук Караджич.

Процесът, който тече в Р Македония, е процес на десърбизация. И това е естествено. Връщането на нещата в нормалното им състояние за маститите духовници белградски послушници е гибел, крах, погром. Те са, които проливат сълзи днес, те, сърбомани и титовисти, днес плачат може би над собствения си гроб.

[Back]