Емил Спaнчев

в-к "Мaкедония", брой 22, 2 юни 1999 г.
 

Емил Спaнчев е роден през 1925 г. Зaвършил гимнaзия в Скопие и прaво в София. Произхождa от бългaрски род от с. Стеблево - Голо бърдо, Aлбaния, дaл поколения нaционaлни борци. Рaботил през целия период нa комунизмa зa зaпaзвaне нa нaционaлния дух тук и в Мaкедония с рaзлични средствa.

Кaто зaм. Гл. Aрбитър използвaл служебните си връзки с юристконсулти от цялaтa стрaнa, подбирaл нaционaлисти и с тях създaл нещо кaто оргaнизaция зa влияние по местa, зa което е сaнкционирнa.

Смелият революционер Aлексо Стоименов от Брюксел му донaся всички книги нa Ивaн Михaйлов - 4 т. "Спомени", "Мaкедония - Швейцaрия нa Мaлкaните" и "По трънливия път нa мaкедонското освободително дело", които зaедно с aдвокaтa Ив. Лилов фотокопирaт и рaзпрострaнявaт.

Неговият бaщa Велко Спaнчев е роден в Стеблево. Биле окръжен упрaвител нa Шумен през 1933 г., скопски облaстен упрaвител през 1944 г. и е посветил животa си нa освобождението нa Мaкедония. Нa 3.12.1944 г. е изискaн от Белгрaд, предaден от Рaденко Видински и убит от сърбите. Дейносттa нa този нaционaлен трибун е описaнa в книгите нa Костa Църнушaнов. Името "Велко" е прaбългaрско и фaмилното име "Спaнчев" е също прaбългaрско и означaвa "кълбо от възвишени духовни преживявaния"

"Где сунце грее, све е србско!"

Медиите се сaмо определят кaто обективно информирaщи обществото

Това в пример на самозаблуждение.

От началото на шоковата терапия над сърбите четвъртата власт извърши небивала манипулация над обществото ни, като хвърляше у него страх, пацифизъм и нихилизъм. Тя беше активно подпомагана от югославската легация, комунистите и гаснещите генерали. А демократите, доколкото се чуваха, говореха против Милошевич и пак против войната. Информацията беше тенденциозна и встрани от нуждите на нацията. Изводът е, че ние нямаме медии, които школувано да защитават националните ни интереси.
 

БЪЛГАРИЯ ОТВСЯКЪДЕ ГРАНИИ СЪС СВОИ ЗЕМИ,

заграбени от сръбския поробител и други като него. Най-после след 170 години сръбско насилие дойде часът великите сили да усмиряват бесовете на собственото си творение.

След като Америка стъпи на Балканите, господството на славянските окупатори е застрашено и това активизира комунистите. Към тях с нихилистични мотиви се присъединиха пацифисти, "безродници" и всички медии, стреляйки срещу войната. Хорът е огромен, а мелодията е фалшива в зародиша си. Продажните медии съзнателно плашеха народа ни, а демократите бяха неадекватни с обърканото си становище за войната. Истината е, че има войни, без които не може, чрез тях се решава утрешният ден на България.

Войните срещу сърбите 1885, 1913, 1915 г. са апотеоз на славата и величието на България. В тях българите се проявиха като достойни синове на своите деди, на тяхната древна култура и бойна слава. Нашата история е на пет хиляди години. През тях ние сме доказали, че сме равни по дух на най-добрите и още че само в условията на голямото изпитание, в условията на войната и конкретно в условията на боя се проявява апогеят на патриотизма, храбростта и любовта към България, към свободата и към идеала за обединение на българите. Всички други наподобяващи прояви са бледи заместители. Така че без война и без бой няма върхове на мъжеството. Става въпрос за стойностна ценностна система, а не за тази на днешните медии. В това няма нищо чудно. Те са посттоталитарни. Нашият народ не е страхлив. За такъв го представят чуждите централи, които от много години работят за неговото разложение. На първо място тук са сърбите и руснаците, чиито оръдия предизвикаха войната и манипулациите. В нея се сляха предатели и глупци в стремеж да ни натикат в сивата зона на славянското безвремие.

НЕВЕЖИТЕ ПРЕДСТАВЯТ СРЪБСКИЯ НАРОД

като всички други. Истината е, че всеки сърбин е Милошевич, Цвиич, Белич и Новакович. Изключенията са нищожен процент, който не може да проработи в Сърбия. Както рaзумът не може да проработи в лудницата.

А ето делата на сръбските "братя", боготворени от сръбските мекерета у нас. В 1804 г. Кара Георги вдига на въстание 6 нахии в усилие да създаде сръбско княжество. Заедно със сърбите се вдигат и 6 български нахии за формиране на българско Моравско-Тимошко княжество по примера на княжествата Влашко и Молдова. Българите са смятали след създаването на княжеството постепенно към него да присъединяват и останалите български земи. Във въпросните български земи влизат градовете Неготин, Зайчар, Крушевец, Алексенец, Парачин, Княжевец и Пожаревец. Това е областта, от която много по-късно сърбите формират Моравската бановина. Думата "бановина" е прабългарска дума. Наскоро бе написано, че цяла днешна Сърбия лежи върху българска земя, или това е цяла днешна Югославия без Черна гора. Военните ръководители на проектираното Моравско-Тимошко княжество са Петър Ичко - "външният министър" на Кара Георги и замислен за княз, Миленко Стойкович за Пожаревец, хайдут Велко за Краина, Петър йДбриняц, Стоян Абраш, Вълчо Жика, Узун Мирко, Кондо войвода от Сливен, Никола, Илия и Першо Стреля.

ПОСТЕПЕННО СЪРБИТЕ ПОДМЕНЯТ БЪЛГАРСКИТЕ

ръководители със сърби и с помощта на Русия включват българските земи в сръбското княжество в 1833 г. По-късно избиват поколения будни българи и сърбизират този български край, на основание на правилото на сръбския окупатор: "Где сунце грее, све е србско!"...

Следващите стъпки на сръбския агресор сa повдигнатите 10 български въстания в Моравско, Видинско и Ломско от сръбски агенти с обещания за всякаква помощ, включително и военна. Тези въстания са пропити от сръбски коварства, за които съжаляваме, че тук няма място за изреждане. Обикновено след като българите се вдигат на поредното въстание, Сърбия затваря границите си за тях, предава на турците ръководителите им и всичко, което знае, и се явява посредник между турците и въстаналите, при което изнудва Турция за поредни отстъпки, а въстаналите да се присъединят към нея. Тогава са избити хиляди бългaри и са изгорени стотици български села, при което са набучени на колове въстанически глави на километри по Нишкото шосе.

Един от ръководителите е Пуйо войвода. "Начертанието" на Ил. Гарашанин е съставено по внушение на други славянски "братя" - поляците, при което българските земи "се къртят камък по камък" и се влагат в сградата на Сърбия.

ТРЕТИЯТ ЕТАП НА ГРАБЕЖА Е БЕРЛИНСКИЯТ КОНГРЕС

1878 г., когато Сърбия си присвоява Ниш, Пирот, Лесковец на Морава, Власотинци и Врaня с помощта пак на Русия.

Моравско е изконна българска земя и представлява серия от райски котловини, облени в слънце и покрити със свежа зеленина, по течението на Българска Морава.

Четвъртият етап на грабеж е Букурещкият договор от 1913 г., когато Сърбия заграбва Вардарска Македония и българските земи в Косово. Русия беше пак зад гърба й.

Петият етап на грабежа е Ньойският договор от 1919 г., който е част от Версайската система, когато Сърбия заграбва села от Видинско и Кулско, Западните покрайнини с Цариброд и Босилеград и Струмишкото поле с град Струмица.

Правдата и неспокойният дух на дедите ни чакат възмездие над окупатора в посочените български веми. Ако са дошли дните на справедливостта в Европа, България очаква своето светло бъдеще и ще бъде естествена опора на новия свят.

[Back]