Близо ли е Третaтa световнa войнa?

Димитър Цaнов

в-к "Мaкедония", брой 22, 2 юни 1999 г.
 

Димитър Цaнов е роден през 1956 г. в София.
През 1984 зaвършвa специaлност история в СУ "Св. Климент Охридски".
Рaботил в облaсттa нa политологиятa, историятa и културологиятa.
Скулптор.Aвтор нa единственото зaсегa изследвaне нa събитиятa около 10 ноември 1989 г. - "Смянaтa", С., 1996 г. Женен, с две децa.

Нaстоящaтa прогнозa бе нaпрaвенa в сaмото нaчaло нa военните удaри срещу Югослaвия (31 мaрт 1999 г.). Публикувaне то й бе зaбaвено по рaзлични причини. Особеното в нея е, че тръгвa от дълбинните структури нa нaционaлното съзнaние нa зaсегнaтите стрaни, техните държaви и съюзи. Прогнозaтa не прaви сценaрии, те сa многовaриaнтни. Тя сaмо се опитвa дa описвa вътрешнaтa логикa нa конфликтa, която води неизменно до неговото рaзширявaне и глобaлизирaне.
Съвременната политология, още повече западната, твърде рядко взема под внимание качествата и особеностите на отделните народи и тяхната национална психология. В конкретния случай това е сръбската упоритост и отчаяност, когато става дума за територия, считана за своя. И не толкова като проявени качества на самия народ, колкото на тези, които го управляват. Тази упоритост понастоящем се вдъхновява от идеята "Не можем да губим повече" след разпадането на голямата Югославия, отпадането на Словения, Хърватско, Македония, Босна и Херцеговина от федерацията и центробежните сили в Черна гора. Териториите на федерацията се свиха много. Сърбите го възприемат драматично. На преден план излизат националистичните програми, а прозападната опозиция е стопена. За момента дори тя като че ли не съществува.

Всъщност упоритостта се подхранва от митовете за сръбската изключителност. Когато Благовест Сендов беше в Сърбия, на него му беше казано, че "сръбският народ никога в своята история не е нападал друг народ". Веднага се сещаме за едно сигурно доказателство за обратното - Сръбско-българската война от 1885 г., където именно сърбите нападат първи, но, уви - в сръбските учебници, по история такова нещо няма! Сърбите не гледат трезво на своето минало. За тях то е неизчерпаем извор на националистическа пропаганда. В сръбската географска читанка за 8-ми клас са изброени "вечните врагове" на сърбите, сред които са българи, турци, немци и австрийци. С подобни твърдения израства най-младото поколение на тази страна.

По света сърбите са известни като инициаторите на Първата световна война. На тях им се приписва магическата способност да разделят великите сили, но по-точно е да се каже, че са успели да увлекат на своя страна някои от тях. В миналото - освен Русия и Франция.

За Сърбия на първо място е "естественият съюз" с Русия, проверен в двете световни войни. Понастоящем двете страни се сближават от общата си участ. Държавите им представляват остатъци на бивши комунистически империи. Но ако за Русия това е понятно, то за Сърбия е жалко. И двете водиха локaлни войни нa верскa основa и особено ожесточени бяха тези с мюсюлманите в Чечня и Босна. Понастоящем Сърбия, изоставена сама на себе си, страстно желае съюза с Русия - като чадър, подкрепа и дори просто като единствен съюз, можещ да компенсира донякъде западната военна мощ. Но на призивите на Белград да се присъедини към съюза "Русия - Беларус" Москва засега отговаря с отказ. Тя е обременена с редица вътрешни проблеми.

Влизането на Русия в бъдещата световна война няма да е нито лесно, нито бързо. Тя е изтощена от постсъветската криза и има нужда от кредити. Ако западните страни проявят недалновидност и не й ги предоставят, тя сравнително лесно би попаднала в мрежите на Пекин, където отдавна кроят шапка на Запада. Китай с особено удоволствие би се възползвал от готовността на Русия да излезе на първа линия и да защитава "славянския брат". Съперничеството между двете държави бе особено остро през съветската епоха и продължава и сега. Затова съюзът между Русия и Китай е съмнителен, пълен с подозрения и нетраен. Въпреки всички уговорки при продължителен военен конфликт Русия неизбежно ще узрее за своето участие в него. Тя вече изпраща военни кораби в Средиземноморието. Елцин предупреди западния съюз да не праща сухопътни сили в Югославия и... спомена за Трета световна война. Увличането на Москва в югоконфликта ще стане постепенно. Отначало с доставки, доброволци, съветници, летци и т.н. до редовни въоръжени сили. Докато войната на опре в собствените й граници, Русия би се ангажирала частично. Нейното участие би наподобявало участието й в Испанската гражданска война от 30-те години. Евентуално участие на Русия в конфликта би разкрило с още по-голяма сила нейната слабост.

В цялата история около ударите в Югославия има един скрит фактор, чиято роля тепърва ще нараства и става все по-определяща - мюсюлманският. Този фактор бе един от тези скрити елементи, които принудиха САЩ и неговите съюзници да предприемат военните удари. Настоящата война освен всички друго ще покаже на света, че западният съюз не е в състояние с военни средства да реши проблема Косово и че не е толкова силен във военно отношение. Светът скоро ще рaзбере, че идеята за непобедимата военна сила, родена от войната в Залива и програмите на CNN, е просто един мит, че технологическото преимущество не гарантира политическо преимущество или адекватни решения на етническите конфликти. Пред западните страни вече се изправи проблемът с живата военна сила, която трябва да влезе в Косово. Те много трудно ще изпратят свои войници във война, отнемаща много жертви. А и Русия е твърдо против. Затова вероятно ще последва албанизация на конфликта. АОК и албанската армия ще бъдат въоръжени и подготвени. Както от НАТО, така и от някои  мюсюлмaнски страни. Ислямският фактор ще се появи на сцената толкова по-силно, колкото по-неуспешна е западната намеса.

Проблемът Косово се заключава в това, че сръбската упоритост среща още по-силната aлбанска упоритост и отчаяние. Мирно решение едва ли ще бъде намерено скоро.

Сърбите не просто предизвикаха Първата световна война, те могат да сторят същото и с Третата. Защото нация, която живее със съзнанието, че е преследвана от "вечни врагове", няма да се спре пред нищо, което е в нейна вреда и идва отвън. Както е понастоящем.

В Европа Третата световна би могла да започне и ще се рaзвие като конвенционална война. Както по време на Втората световна не е използвано химическо оръжие поради страха от ответен удар, така и сега същият този страх от удар по собствените глави, както и от заличаване живота на земята, ще принудят воюващите страни да не използват ядреното оръжие.

Една конвенционална война може да се проточи дълго във времето, докато противниците не се изтощят взаимно.

В Третата световна са възможни драматични обрати. Воюващите на една страна могат да минат на другата. Бидейки потенциален съюзник с мюсюлманите, на Запада може да се наложи да воюва с фундаменталистки държави. Бидейки противник на Запада, на Русия може да се наложи да стане негов съюзник.

В голямата глобална игра позицията на Китай ще натежи на везните при определянето на противниците.

Ако всичко това се случи, България няма широко пространство за маневриране. Страната ни не трябвa да забравя, че победата на добре организираните и проспериращи западни страни изглежда неизбежна, тъй като те разполагат с големи промишлени и качествени за съвременната технологична война човешки ресурси. Въпросът е - след какво време може да дойде тази победа. и няма ли по "военностратегически съображения" някоя от воюващите страни набързо да ни прегази. За това на международната сцена е необходимо извънредно деликатно поведение, а вътре в страната - усилена военна подготовка.
 

На никой не би му се занимавало с добре подготвена и въоръжена страна. Но най-хубаво ще бъде, ако всичко, написано по-горе, не се осъществи и остане само на страниците на вестника. Дано!


[Back]