Емил Спaнчев
в-к "Мaкедония", брой 21, 26 мaй 1999 г.
ВМРО постави въпроса за автономия на Западните покрайнини. По силата на Ньойския диктат през 1919 г. Антантата отне тези български земи и ги постави под зверското управление на сърбите.
След етническите прочиствания в Босна и Косово потомците на Антантата като че ли започнаха да проумяват сърбите и сръбската държава, чиято същност е в пълен контраст с нормалните народи. Слушах французин от НАТО да се ужасява от "провеждания геноцид и живот с представи от 19-и век". А Франция беше тaзи, която създаде Югославия и с това рaзпростря сръбския терор върху всички нaроди в нейните грaници.
Между бългaрите и сръбските вaрвaри зее пропaст от хилядолетия. Тя се основaвa нa следните фaкти:
...
През V век прабългарите унищожават четири византийски армии и провинция Илирик, завладяват цяла днешна Сърбия и като културен народ преименуват всички планини, реки, полета и селища с прабългарски имена, някои от които са останали и до днес.
Тогава сърбите още ги няма на Балкаиите. Когато през IX век българите са имали своята трета поред азбука и множество книжовни школи, включително в Охрид, в Девол и Берат (Велика), сръбските варвари са на стaдий лов и риболов, със скотовъдство, без земеделие, в малко княжество, без писменост и без култура. Те живеят по Лима, Ибър и Сръбска Морава и от вътрешния вододел, обратен на Адриатическия, далече от днешна Сърбия.
Тази колосална разлика си остава и до днес в бит, песни, интелект, вътрешен мир и бойна слава. Сърбите са си създали много митове, но те нямат нито една победа в голямо сражение. Варваринът може да се появи в цивилизования свят само в качеството си на слуга и сърбите в историята се появяват като слуги на Византия в борбите й срещу България. България тогава е на три моета и обхваща още д?ешна Румъния и половин Унгария.
Има нови иаучии изследвания, които доказват: прабългарите са от памироферганска раса, която няма нищо общо със славяиската раса: българите са дошли на 15 вълни по днешните български земи, като предварително Византия и дедите ни са прехвърлили 5 вълни славяии извън България; по българските земи няма славянски археологически следи и некрополи, което ще рече, че славянска България е мит.
Сърбите се появяват в по-компактии маси край Белград през турско време в качеството си на турски васали, за да бъдат под ръка на турските военачалници в походите им на север към Войводина, Маджарско и Виена.
В по-ново време чрез помощта на великите сили малката сръбска държавица се превърна във велика, и то изключително за сметка на българите. Така сърбите бяха подпомогнати срещу най-големия и духовно най-издигнатия народ на Балканите до степен, че животът на българите стана най-трагичният в Европа. Днес това се явява в крещящо противоречие с основите на днешна обединена Европа. Повеля на времето е да се поправят грешките, извършени в миналото и специално от Русия.
През 1804 г. заедно с 6 нахии на Кара Георги се вдигат срещу турците и 6 български нахии с градовете Неготин, Зайчар, Пожаровец, Парачин, Крушевец, Алексинец и Княжевец. Целта на българите била да си създадат самостоятелно българско Моравско-Тимошко княжество начело с българина Петър Ичко, подобно на княжествата Влашко и Молдова. Сърбите впоследствие отравят Петър Ичко, прогонват българските военни ръководители, с помощта на Русия присъединяват областта през 1833 г. и избиват поколения будни българи, за да държат останалите в подчинение. Сърбите правят същото и в българската област Моравско, която те пак с помощта на Русия завладяват през 1878 г. Тук са градовете Ниш, Пирот, Лесковец, Вълчитрън, Прокупле, Враня и Гиляне.
От двете области, насилствено завзети от сръбския окупатор, САЩ и Обединена Европа, като стожери на човешките права, трябва да формират "Тимошко-Моравска автономна област", с национална, културна и икономическа самостоятелност, която да се движи успоредно с Косово.
[Back]