Империята

Димитър Х. Попов

в-к "Мaкедония", брой 17, 28 aприл 1999 г.
 

Един ден през пролетта на 1990 г. ми се обадиха от легацията на САЩ дали е възможно г-н Линдън от Радио "Свободна Европа" да се срещне с мен. От няколко месеца на телефона на Мюнхенското студио на "Свободна Европа" диктувах на записващото устройство мои есета.  Представяше ги обикновено Румяна Узунова, след което следваше оригиналният запис. Целият ми живот беше преминал под сянката на комунистическите репресии: изключване от университета, затвори, концлагер, изселвания... Приех новината като естествен стремеж на американците да се ориентират с подобни контакти за обстановката в нашата страна. Срещата ни с г-н Линдън стана у дома ми. Той говореше на сърбохърватски (беше учил в Белград), а аз говорех на български. Разбирахме се добре. Господин Линдън се интересуваше от икономическото и политическото положение на България. Вероятно чрез мненията и на други българи искаше да си състави една по-пълна представа за състоянието на нещата у нас. Впечатли го дълготрайната ми прогноза за спада на икономиката ни през идващите 5-7 години. Сега разбирам, че срокът ми е бил сравнително къс. Не можех да предвидя тогава криминализирането на приватизационния процес, да не говорим за пълзящата като костенурка реституция.

Когато направих политическата си оценка на събитията, трябваше да защитя възгледите си за традиционната българска демокрация, която да продължи прекъснатото си през септември 1944 г. развитие. Стори ми се, че г-н Линдън не прие тези мои възгледи. Разделихме се любезно. Аз му подарих един класьор за визитни картички, а той остави визитната си картичка за моя класьор.

Днес г-н Линдън е директор на Института за руски и източноевропейски изследвания към Питсбъргския университет. Заедно с проф. Збигнев Бжежински, д-р Хенри Кисинджър и Ричард Холбрук проф. Р. Линдън оформя екипа на идеологическото острие на американската глобална политика. Балканите са ключов елемент от движението на тази политика на Изток...


ПРЕДИ ПОЛОВИН ВЕК

големият американски журналист Джон Гънтър беше казал за САЩ: "Бъдещето на тази страна зависи повече от външната политика, отколкото от кой и да е друг фактор." Днес това е вече критерий за по-нататъшното могъщество или за залеза на тази световна сила.

Възникнали от 13-те английски колонии след Войната за независимост (1775-1783), Съединените американски щати осъществяват едно бързо разширение на запад. Само в периода 1803-1848 г. те присъединяват Луизиана, Флорида, Тексас, част от Орегон и други територии. Току-що завършила гражданската война (1861-1865), те закупуват от Русия Аляска (1867) и продължават движението си към Тихия океан. Войната срещу Испания през 1898 г. им донася нови придобивки и те стъпват на Филипините, Куба, Пуерто Рико, на Хавайските острови и на о. Гуам. Така за малко повече от един век Съединените американски щати се справят с местното индианско население, затварят го в резерватите, оформят своите национални граници на Северноамериканския континент и завоюват стратегически позиции в Карибския басейн, Централна Америка и Тихия океан.

Огромната територия, изключителните природни богатства и свободолюбивият предприемчив дух на народа на САЩ, съставен и непрекъснато попълван от преселници, превръщат за кратко време тази страна с пуритански нрави във водеща световна сила. Може би малко неочаквано за самите тях, дори скрупульозно САЩ се намесват в европейските работи с участието си в Първата световна война. Неопитността им и вярата им в принципите на свободата и справедливостта е добре използвана от старите европейски играчи в Антантата от Клемансо до Венизелос за почти неочакваното приключване на военните действия. И така, обещанието на президента Уилсън за справедлив мир с признати граници за основните етноси обективно се превърна в изнудване за мир, което доведе до жестоко прекрояване на териториите и народите на победените страни. В Централна и Югоизточна Европа семената на реваншизма намериха благодатна почва, а

ТОВА, КОЕТО ДНЕС ПОЗНАВАМЕ КАТО ЕТНИЧЕСКО ПРОЧИСТВАНЕ, БЕШЕ ПРИЛОЖЕНО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК ВЪРХУ ОБШИРНИ БЪЛГАРСКИ ТЕРИТОРИИ

в Македония, Беломорска Тракия и Добруджа с брутална жестокост от администрацията на победителите. Без каквото и да е съчувствие и помощ от свободния свят. От последвалата неизбежно Втора световна война Съединените щати излязоха като свръхсила с огромен научнотехнически, икономически и военен потенциал. В края на войната те бяха в състояние само за няколко денонощия да произведат сто хиляди самолета. Да не говорим, че запазваха абсолютния си приоритет в стратегическото производство на въглища, петрол, стомана, електрическа енергия.

Независимо от гигантските сухопътни битки през Втората световна война може да се каже, че тази огромна касапница беше решена от въздушната мощ на САЩ.

Свободата на придвижване на хора, идеи и технологии в Западния свят реши изхода и от така необявената Трета световна война. В резултат рухна огромната съветска империя, наследила през XX в. термина "колос на глинени нозе". За непосветените ще си остане енигма как тази страховита военна сила се сгромоляса без открит военен сблъсък. И все пак сблъсъци имаше. Те бяха всъщност косвено изпробване на силите с подставени страни. Северна Корея срещу Южна Корея, но всъщност воюваха Китай и СССР срещу САЩ и ООН. Северен Виетнам врещу Южен Виетнам, но истинските противници бяха пак същите. Освен това Куба, Гватемала, Никарагуа, Ангола, Афганистан... Това си беше една изтощителна война зад кулисите, продължила близо половин столетие. Война с авангардни и ариергардни битки, но без открито пряко истинско сражение. Докато се стигна до Малта.

Някои наивни анализатори все още си мислят, че край бреговете на Малта Вуш и Горбачов отново се договориха за сметка на малките страни. Нищо подобно.

Малка беше една капитулация за свръхсилата Съветски съюз. Малко след това СССР се разпадна. Системата на тоталитарната държава и на тоталитарната окована в предразсъдъци и тъпа ограниченост планова икономика не издържа на световните свободни интеграционни, преразпределителни и информационни процеси на капитала. Срина се това, което се приемаше за идеологически символ на комунизма - плановата икономика. А с нея се срина и самият комунизъм. В действителност той никога не беше съществувал освен като силна мотивация за руския империализъм през ХХ в.

Болшевишкият тип общество и държава не беше реална рожба на Владимир Улянов Ленин. Нито на Троцки или Букарин. Още по-малко на Сталин. То би си останало само идея фикс в текните болни мозъци, ако негови акушери не бяха станали тайните служби на кайзер Вилхелм II и големите американски играчи от Уолстрийт. Целта им беше да елиминират императорска Русия като военна сила, да разрушат набиращото скорост найно национално стопанство и по-късно да инвестират капитали във вече съсипаната страна.

ТОЗИ СЦЕНАРИЙ ДНЕС НИ СЕ ВИЖДА ТВЪРДЕ ПОЗНАТ

Всъщност похватите на политиката в човешката история не са кой знае колко разнообразни. Различни са само техническите средства, с които те се прилагат. Безспорен е обаче фактът, че колкото по-развита е цивилизацията, толкова по-ускорено протича историческият процес.

Днес Съединените американски щати като че ли постигнаха мечтаната от Александър Македонски, Октавиан Август, Карл Велики и Наполеон за световна империя. Целият проблем обаче е какво да правят по-нататък с нея. Защото постигнатите цели аксиоматично създават ново национално самочувствие, създават дори чувство за изключителност и определят още по-мащабни цели. и пак Джон Гънтър беше казал, че "много силната идълбоко вкоренена американска тенденция към беззаконие и любов към насилието е фактор от националния характер". Тази "тенденция" може да постави САЩ над морала, а това е изключително опасна крачка, която отвежда отвъд демокрацията.

Напоследък и Збигнев Бжежински, и Хенри Кисинджър, и Ричард Холбрук започнаха да говорят за

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ УСТАНОВЯВАНЕ НА НОВ СВЕТОВЕН РЕД

В самата дума "ред" се съдържа нещо военно. Тя е по-скоро военен термин, а знаем, че установяването или налагането, или въвеждането на какъвто и да е ред не може да се осъществи без принуда. Самата принуда е форма на насилие. От това насилие трябва да настъпи (най-сетне) някаква сигурност. и проф. Бжежински ни посочва кой е факторът: "НАТО е преди всичко американска структура за сигурност в Европа." А Европа, както ни е известно от географията, е от Атлантика до Ураа. Следователно можем да предполагаме, че проблемът за "сигурността" тепърва ще придобива реални очертания в движението си на Изток... Всичко това не може да не крие определени рискове за световния мир. Ще бъде много жалко, ако само едно десетилетие след рухването на най-ужасната терористична система на комунизма светът се изправи пред алтернативата да приема една чужда воля и само един модел за поведение.

ДАЛИ БАЛКАНИТЕ НЕ СА "ЛАБОРАТОРНИЯТ" ОПИТ ЗА ТОВА, КОЯТО ОЧАКВА ДРУГИ?

Днес флагрантното насилие на кървавите отряди на Милошевич върху стотици хиляди албанци, граждани на Югославия, и усмирителните акции на военновъздушните сили на НАТО върху военната система на Сърбия поставят сръбският народ да плаща "счупените грънци" на поколения свои миниимперски "елити", които му насаждаха мита за велика Сърбия, чрез заграбване на земи от всички нейни съседи. И вероятно в мегаломанските мисловни конструкции на тези сръбски политици също е марширувало безумието, за да въвеждат ред по свой образ и подобие. Резултатите ги наблюдаваме до степен на почти физическо усещане.

На самия праг на ХХI в. сме убедени, че не е толкова невъзможно една велика свръхсила, обединила около себе си най-напредналите общества и държави в света, да се придържа към нормите на международното право. В наше време то е неотделимо от авторитета, ролята и функциите на ООН. Още през XVII в. Хуго Гроций даде най-добър израз на доктрината за хуманитарната интеревенция. Тя признава за законна употребата на сила от една или повече държави срещу страна и режим, които малтретират собствените си граждани по брутален и широкомащабен начин. Така че

ВРЕМЕ Е ТОВА, КОЕТО СТАВА НА ЗАПАД ОТ НАШИТЕ ГРАНИЦИ, ДА НАМЕРИ СВОЯ ЗАКОНЕН ИЗРАЗ ЧРЕЗ САНКЦИЯТА НА ООН

Всичко друго ни напомня за стари щампи от минало врвме, в които също се говореше за "нов ред" (тогава само в Европа...)

Колкото до световната империя, тя винаги е била една твърде нетрайна конструкция. Ето защо нека в нашия случай тя си остане само метафора, която не бихме искали да се превърне в реалност. Съединените американски щати като могъщ генератор на свободния човешки дух напълно заслужават това.

(Авторът е председател на Съюза за Търновска конституция)

[Back]