Бългaрски езикови и исторически плaстове в Косово

Емил Спaнчев

в-к "Мaкедония", брой 17, 28 aприл 1999 г.

Цяла днешна Сърбия лежи върху българска земя, по-точно върху прабългарска от V век насам. До днес там са оцелели много прабългарски памирски имена. Ето някои за пример: Срем, р. Колубара, Крагуевац (в сърцето на Шумадия - от древнобългарското "крагуй" - сокол), свърлиг - врабче, бурел - шуплив варовик, чигота, жупана, Пирот (по ст.н.с. Петър Добрев).

Тук са и шестте български нахии, борили се с оръжие при създаването на сръбското княжество заради обещаната им автономия и измамени от сърбите, както и заграбената земя около Българска Морава. Нахиите са: Княжевец, Алексенец, Парачин, Неготин и Зайчар и по-късно Западните покрайнини. Това не се знае поради славянския нихилизъм, насаждан от чуждите централи у нас.

Точно във връзкa с безкритичното слaвянофилство бяхa и тревожните съобщения зa товa, колко опaсни сa остaтъците от рaкетa, пaднaлa около Трън, и пaнически известия от Вaрнa зa неподготвени скривaлищa. Това бяха жълтите медии на централите, всяващи умишлено суматоха.

А ето фактите за Косово главно по "Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916 г.":

"Там има старобългарска основa" - проф. Михаил Арнаудов;
"Българите от Призрен вдигат въстание срещу Византия през 1073 г." - проф. Йордан Иванов.
Добросъвестният сръбски разузнавач Стефан Веркович пише: "Населението на Призрен не е от сръбско, а е от българско и куцовлашко произхождение" ("Топографическо-етнографический очерк Македонии - С.Петербур, 1889 г.). Веркович изобщо не споменава за сърби и албанци.

Българските професори - историци и филолози - Селищев, Златарски, Ст. Младенов, Йордан Иванов, Михаил Арнаудов са писали за българските села в Призренска Гора между Коритник и Рудока, на запад от Шар, в басейна нa Люма, а сега останали по течението нa Мликa и Плава. В миналото те са били осемдесет селa, a днескa исзледовaтелят им Ем. Милaнов посочва около четиридесет.

Български са и селата от Средеската и Сириничката жупа, на север от Шар, по течението на Призренска Бистрица и Лепенец (В.Кънчов, Арнаудов, Селищев). Професор М. Арнаудов твърди, че в Цълигражда, Тополяне, Дворане, Йоловце, Мущише, Новане, Лютогла, Кориша, на север от Призрен и Коджа Балкан към Църнолева планина в самия Призрен говорят така: "съге" вместо сръбското "сад", "съз ножче" вм. "са ножем", "пояс" вм. "пас"". В Цълигражда на три часа североизточно от Призрен говорят: "Ке идем у град" (без сръбските падежи), "работам", "дзвезда", дзвоню", вм. сръбските "звезда", "звон". Съгласната "дз" е прабългарска и е имала самостоятелен знак "с" в прабългарската азбука, от пет хиляди години - "севгар" - чифт волове, написана с по-новата кирилица (ст.н.с. П. Добрев).

Българите от Призренска Гора - гораните, казват: "Кучево е млого злово, да не укaса детево"; "Кобилите млого хубaви се"; "децaтa", "кобилавa", "годинaвa", "вечерявa", "пушкеве", "кундрите" и т.н. Яневските кaтолици говорят чисто бългaрско нaречие (Иширков, Златарски).

За с. Грачаница, на 15 км от Прищина - знаменитата зaдужбина на сръбския крал СтеФан Милутин, - проф. Злaтарски пише: "Аз се съмнявам, че това население има твърдо сръбско национaлно съзнание, още повече, че езикът му не е чисто сръбски."

За косовските сърби, писано в сръбските статистики, Ст. Димитров пише: "Те говорят един език, по-близък и по-понятен нам... те по-скоро се приближават до македонските българи."
А гилянските "сърби", които са почти половината от населението на Прищински окръг, казват за себе си: "Ние не сме сърби. Сърбите от Стара Сърбия дойдоха тука 1912 г. и ни казаха, че сме сърби,... ние искаме да бъдем българи, каквито сме били от старо време" (Ст. Димитров).

Тези дни при Блаце на македоно-косовската граница екип на "Нова Телевизия" - репортер Вaня Манолова и оператор Радослaв Гиновски разговяря с албанец, който говори на хубaво мaкедонско нaречие, без сърбизми. В тaкивa ребуси хорaтa със сетивa и с усет към процесите нa aлбaнизaция могaт дa открият бългaрите от Косово, за които говорим.

[Back]