Ефим Ушев
Злaтогрaд

в-к "Мaкедония", брой 17, 28 aприл 1999 г.

Представител съм на една от най-младите организации на ВМРО в страната и същевременно една от най-старите, съществували в Даръдерско-Ксантийския регион по време на борбите на народа ни срещу турското владичество на българските земи. Казвам една от най-младите, тъй като само преди две години точно тази единствена борческа българска организация в Южните Родопи бе възстановена в най-южния български град Златоград.

Бих искал всички в тази зала да осъзнаем колко е важно това - на самата граница именно с Гърция да действа наша организация. Стрaна, която и до днес продължава да забива нови гвоздеи в българската душа, като фабрикува нови етноси и езици върху изстрадалата ни снага. Чувстваме се длъжни пред онази плеяда светли наши предходници в планината, които не жалеха себе си в отстояването и съхраняването на българщината в Родопите, Западна Тракия и Одринско, като редом с революционната дейност строяха български църкви и училища в Златоград, Ксанти, Гюмюрджина и другаде, развиваха икономически отношения там. Всичко това се движеше и организираше от членове и сподвижници на ВМРО и от двете верски групи в Златоград, които през вековете са живеели заедно и в сговор. Като наследници именно на тези хора ние сме благодарни на централата в София, че ни помогна да съхраним паметта за част от онези събития чрез издаването на книжката за драматичната съдба на двамата братя златоградчани Борис и Серафим Родопски.

С тези начални редове насочвам вниманието към проблема, който поставям. Когато възстановявахме ВМРО в Златоград, много хора реагираха спонтанно: Какви македонци имаме при нас? ВМРО трябва да се прокламира и заявява не като македонско, а като общобългарско национално движение, както бе и започнало някога. Затова целта, която сме заложили в Златоград, трябва да е подкрепена и като трайна политика на цялата Организация - наложително е духовното ни завръщане в Западна Тракия и Беломорието не само като емоционален привкус от миналото, когато този район е бил естественият хинтерланд за населението от Родопите.

Коренно българско население живее и е живяло винаги в тези земи, останали след 1919-1920 г. отвъд телените заграждения. То и днес говори своя майчин български език, пее същите наши родопски песни, не е променяло нравствените и моралните си ценности през дългите години на отчуждение от корена. Ние трябва да се завърнем духовно отново там, умно и тактично, защото изоставено от България, дискриминирано и асимилирано от Гърция, към него веднага проявява претенции и закрила единствено Турция, която отваря широко вратите на университетите си за тях, за да сме свидетели на парадокси днес в тяхното самосъзнание, когато в едно и също село, дори в едно и също семейство, едни се определят като турци, други като българи, трети като помаци.

Тук трябва да благодaрим на нашия в. "Македония", който единствен сред българския печат отблъсква митовете и фалшификациите с това коренно българско население, изважда на показ гръцките претенции спрямо него с оглед стратегическите си цели в бъдеще, когато най-сетне ще бъде принудена да отвори граничните си пунктове с нас и еднородното население от двете страни на границата вече ще търсят роднинитеси, което много дълго време беше принудено да крие и да забрави. Разбира се, че голямото завръщане към корена, което предстои, нямада бъде лесно. Но нима то не е болезнено в самата Македония, при това с население от една и съща вяра?

Затова жадно очакваме програмата и стратегията на ВМРО за Беломорието. А за да бъдем по-убедителен, ето ви сaмо един пример. Като побратимени с гръцкия град Хрисуполи по време на голямото наводнение в Златоград преди две години кметството там направи много ценен жест, като дари три тира храни на общината ни в един изключително труден момент - това никой не може да отрече и да не оцени като жест на съчуствие и приятелство. При посещенията, които си рaзменяме напоследък обаче, те някак между другото поставят въпроса за създаването на паралелки за изучаване на гръцки език в Златоград. Ако някой е забравил притчата за даровете и данайците, сега да си я припомни. Усещайки вече готовността тези мераци да бъдат удовлетворени, ВМРО - Златоград, зае решение, което рaзпространи, и получи категоричното одобрение на обществеността - гръцки език в Златоград ще започне да се изучава само тогава, когато в Хрисуполи започне изучаването на български език.

Това е примерът. Останалото е едно дълго и голямо пътуване към своето, към родното, от което още по-дълго време се отричахме.

[Back]