Нaходкa
Бългaрско присъствие в Косово

Тaшо Ив. Тaшев
д-р по история

в-к "Мaкедония", брой 16, 21 aприл 1999 г.

След успешни операции през ноември 1915 г. българската армия овлaдява Косово. Ударените и разстроени сръбски войски отстъпват през албанските планини към Адриатическото крайбрежие. Новозавзетата територия обаче се нуждае от административно преустройотво, което, макар и бaво, започва да се организира по български обрaзец. Запaзени автентични документи от онова време свидетелстват за нашето присъствие в тaзи толкова нашумяла днес сръбска провинция.
На 16 септември 1917 г. Прищенската окръжна постоянна комисия, оглавявана от С. Златаров, подготвя доклад до Прищенския окръжен управител "относно административното изменение и разпределение на Прищенски окръг". В него между другото се казва: "Единствено Прищенски окръг е един от най-големите окръзи по пространство и народонаселение от новопридобитите ни македонски земи. Той заема по-голяма част от Косово поле с около 8000 квадратни километра повърхнина. Има 546 селища, които са групирани в 60 общини, от които 4 градски и 56 селски, с народонаселение 208 501 жители."

В документа са посочени поотделно колко селища се числят към 5-те околии, които съставляват окръга - Прищенска градска и селска, Гилянска, Поудевска и Феризовска, и колко жители има във всяка една от тях. "Населението - се казва по-нататък в доклада - се дели на: българи православни - 43 714 души жители, българи католици - 5 202, турци мохамедани - 18 187, албанци мохамедани - 128 775, албанци католици - 326, цигани мохамедани - 9517, цигани православни - 972, евреи - 494, рaзни - 9 517. Всичко - 208 501 души жители."

Статистиката е изготвена по административен ред. Смята се, че населението на окръга трябва да е значително повече, тъй като "турското и албанското население обича да крие жените и децата от мъжки пол".

По-нататък в документа се прави твърде сполучлива характеристика нa албанското население, което е "повече от половината от общото число". Посочва се, че то живее пръснато по долините и дъбравите в малки поединични къщи-кули и че слабо се занимава със земеделие и скотовъдство. Разбойничеството, убийствата, лъжата и кражбите са подигнати до степен на култ в това племе. Пушката му в най-любимият предмет за носене - без нея албанецът не излиза от къщата си. Това население живее "независимо от всяка влaст" и то "нямa още национално съзнание". Политическите тежнения на албанците на първо място са за Турция, след това - за Албания и на трето място - за Австрия. "Нас (българите) ни предпочитат само пред сърбите и ни имат на четвърто място." Посочва се, че тогавашната ни обща граница с Австрия улеснява извънредно много албанците да се прехвърлят на австрийска територия, където им е дадена пълна свобода, гражданска и политическа. Покровителствани и поощрявави от местните власти, те лесно се връщат в Прищенски окръг за "грабежи и контрабанда". "Австрия - се казва в доклада - ще ни създаде чрез албанците... неприятни сюрпризи, за да докаже албанската физиономия на Косово и Скопие." Така че тези места да минат ако не към Австрия, поне към Албания.

За да се пресекат австрийските домогвания, в доклaда се предлага да се вземат съответните мерки, като се увеличат околийските центрове с още три и се усили военната охрана на целия окръг, най-вече по границата с Австрия. "По този начин ние ще бъдем по-близо до албанското население, по-добре ще го опознаем и респектираме." Имало села, отдалечени много от околийските центрове, които още не са виждали българска влaст и чиновници. Такава покрайнина, се посочва в доклада, е Дренишката котловина, отстояща на 88 километра югозападно от Прищина, където са били центърът и силата на албанското въстание през 1912 г. Населението в нея е групирано в 7 общини, 79 села с 19 944 жители, изключително албанци. Предлага се централната община в с. Камаран да стане седалище на околийски център. От Гилянска околия пък (198 села) да се отделят още две околии - Върбовска и Ранилушка. Поради краткия си престой сърбите нямали възможност "да наредят общините съгласно географическите и икономически условия... ето защо това - казва се в доклада - ще става сега от нас, и то постепенно". Това можело да се постигне без министерски постановления и царски укази, тъй като селата и общините нямат връзка помежду си и това щяло напълно да улесни прехвърлянето им от една община в друга, само със заповед на прищенския окръжен управител.

В писмо No 5191 от 20 декември 1917 г. до Министерството на вътрешните работи и народното здраве - София, прищенският окръжен управител намира мотивите и съображенията на окръжната постоянна комисия за "верни и уважителни", но смята, че създаването на нови три околии в Прищенски окръг ще се осъществи трудно, тъй като и съцествуващите вече пет околии ще страдат от липсата на помещения и покъщнина, от достатъчен и подготвен персонал. Той предлага - ако му бъдат осигурени достатъчно хора и средства - допълнителни корекции към административното устройство на Косово, като се образуват две нови околии - Каменишка и Витинска. Лансира също и идеята да се сформира нов окръг - Гилянски, с четири околии, които да включват и някои села от Кумановски окръг. Заедно с това да се увеличат и полицейските участъци и приставите към управленията.
 

И двата визирани документа са подробни, с интересни данни за установената българска администрация в Косово в годините на Първата световна война. Тук се спираме само на най-същественото от тях, но и то е достатъчно, за да са напомни за едно забравено или неизвестно българско присъствие в сегашната сръбска провинция Косово.


[Back]