Сaшо Ордaновски

в-к "Мaкедония", брой 16, 21 aприл 1999 г.

Очевиден е стремежът на Милошевич на всяка цена да въвлече Македония във вихъра на неговия конфликт с НАТО. Войната, която той самият обяви преди 10 години през 1989 г. на митинг в косовския Гaзи местан, системно и упорито се рaзпростираше от север към юг на тогавашна Югославия. След Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, ето сега и Косово. Следваща би била Македония, а вероятно и Албания. Неговото отношение, освен че е безмилостно, е заслепено от омрaза и кървави последици, изглежда ирационално и непоправимо.

Все пак войните, които той води и систематично губи, не са резултат на някаква негова лудост. Те са продукт на внимателно планирана макар и дяволска стратегия на военната и пропагандна машина на сръбския диктатор в реализирането на великосръбските интереси.

За Милошевич тaзи политика е единствен шанс за продължаване на собствения му режим...

Няма съмнение, че това, което Сърбия прави днес в Косово, е подготвяно, рaзработвано и планирано отдавна. Рaзвитието на този план не е резултат от последните операции на НАТО. В тaзи стратегия Македония има особено място.

Главната точка, по която Милошевич винаги е притискал Македония, винаги са били чувствителните междуетнически отношения. Този натиск се рaзвива вече десет години от началото на рaзпадането на Югославия и оттеглянето на ЮНА от Македония. Интензивностга на тези опити за дестабилизиране е зависела от нуждите на Милошевич, когато е трябвало да се отвлече вниманието от неговите северни фронтове, когато е трябвало да се притиска или шантажира Македония за някаква политическа или икономическа отстъпка...

Тази дестабилизация винаги е била подпомагана от сръбските позиции в Македония както сред македонците, така и сред албанците. Не е учудващо, че след 50 години обща държава сръбските тайни служби имат внушителна мрежа от сътрудници в Македония... Моделът на междуетническа толерантност, който досега успешно се развива от предишната и сегашната власт в Македония, за тях е доказателство за политическа слабост пред великоалбанските претенции. Разбира се, политическият радикализъм на част от албанския политически лагер в Македоню и на Балканите винаги е бил плодотворна почва за междуетническо напрежение в Македония.

В такъв политически контекст трябва да се разглежда атмосферата, която предизвиква сегашната река от бежанци, вливаща се в Македония. С оглед на динамиката на конфликта този наплив от бежанци представлява възможност за дестабилизация на Македония. Това Милошевич, разбира се, го знае отлично и се опитва да го разиграе в своите мрачни сценарии... Това внася в македонската общественост допълнителна несигурност и страх за по-нататъшното развитие на събитията.

Разбира се, с право може да се постави въпросът за неподготвеността на стратезите на НАТО да предвидят това насилствено изселване на косовските албанци към съседите. От една страна сме свидетели на планирана до подробности и систематично водена военна операция на НАТО, но и на необяснима изненада в Евроатлантическия алианс от скоростта и рaзмерите на косовската хуманитарна катастрофа, въпреки че в основата на причините на акцията срещу Милошевич и Сърбия се привеждат хуманитарните причини и етническото прочистване като главен метод на великосръбската политика. Откъде оттолкова години опит с Милошевич дойде изненадата от неговата способност за подмолни и дестабилизиращи операции на Балканите?

Сега набързо с парични и материални помощи международните правителствени и неправителствени организации и хуманитарни агенции се опитват да компенсират своята неподготвеност за това, което можеше да се предвиди и "с просто око".

Всички аналитици в Скопие са съгласни с това, че и най-лошият политически изход в Македония от това развитие на събитията около Косово би могъл да бъде независимостта на южната сръбска провинция. Косово наистина никога не е била по-близо до реализирането на тази политическа амбиция, въпреки че цената, която плаща за товa, е висока. Все пак такова рaзвитие в Косово би предизвикало последователни и дълготрайни ефекти в други балкански страни, най-напред в Македония и Босна по отношение на статута на етническите малцинства и техните политически искания. Евентуалната независимост на Косово, комбинирана с политическите и икономическите последици от присъствието на косовски бежанци, и военният конфликт в Косово ще бъдат дълготраен източник на политическа нестабилност за Македония с непредвидими последици.

Сп. "Фокус" - Скопие
(Със съкращения)

[Back]