Aнтон Нaстев
прaвнук нa Стоян Божов

в-к "Мaкедония", брой 15, 14 aприл 1999 г.

Всяка година на заупокойната литургия-панихида в Горна Джумая (Благоевград) на Илинден се споменава и името на Стоян Димитрев Попбожов. Кой е този за съжаление малко известен българин, отдал целия си живот и своя талант на борбата за освобождението на Македония и загинал в тази борба?

Роден е на 19 май 1864 г. в с. Кърчево, Демирхисарско. Баща му Димитър, а преди него и дядо му Божо са били свещеници в кърчевската църква. Както бащa му, така и чичо му Симеон са участвали в местния революционен комитет, създаден от последователи на Левски, а освен това били замесени в убийството на турския управител на Серска област и на турски шпионин. Имало опасност да ги арестуват и затова се преместили в Скопие.

След разгрома на Кресненско-Разложкото въстание (1877-1878 г.), в което те са участвали, по-нататъшното им пребиваване в родния край станало опасно и невъзможно. Ето защо те избягват в Източна Румелия и се установяват в Карловска околия.

Димитър става свещеник в църквата в с. Дерелии (сега с. Богдан). Селяните му построяват къща и събират 60 жълтици, за да може да прибере жена си Фидана и петте си деца от Скопие в с. Богдан.

Най-големият му син Стоян Попбожов завършва Пловдивската мъжка гимназия. На 21-годишна възраст се записва доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. и се сражава при Сливница. След войната ученолюбивият младеж завършва лицей в Цариград, а след това и право в Женева - Швейцария. Като истински патриот той се отказва от съблазнителното предложение на княз Фердинанд за дипломатически пост и заминава за Македония (Серско), за да се включи в национално-оовободителного движение на българите от този край срещу турските поробители.

Отначало е учител, след това директор на училище, училищен инспектор и адвокат в Серския вилает. Участва и в родолюбивата дейност на Българската екзархия като секретар на Серската митрополия. През това време се проявява и талантът му на събирач на народни творения и писател. Издава сборника "Народни песни, обичаи, сказания, легенди, приказки, умотворения, гадания, пословици, гатанки и баяния за уроки в Македония".

През 1896 г. Стоян Попбожов става член на "Тайната Македоно-Одринска революционна организация". Поддържа връзки с Даме Грум, Гоце Делчев, Гьорче Петров и Яне Сандански. Включва се в изработването нa програмата и устава на организацията и пропагандира революционните идеи, залегнали в тези документи. Заподозрян е от турците за участие в Солунските атентати на 15-18 април 1903 г. Арестуват го и лежи в затворите в Сяр и Солун. Въпреки ужасните изтезания при разпитите не издава нищо. В нaвечерието на Илинденското въстание е освободен и интерниран в родното му село Кърчево.

Съвсем скоро той се включва във въоръжената борба - първо в четата на войводата поручик Любомир Стоенчев, а след това - в четата на дядо Илия Кърчовлията, т.е. участва в трагичния завършек на Илинденско-Преобрaженската епопея - Кръстовденското въстание. Четата на дядо Илия е издадена на турците от Георги Дурата от с. Кърчево. Аскерът обкръжавa четниците  и в сражението на 28 септември 1903 г. загиват седем от тях. Според една от версиите там намира героичнaта си смърт и Стоян Димитров Попбожов. Обаче майка му Фидана твърди, че Стоян е бил тежко ранен, заловен, осъден на смърт и обесен в Скопие.

Вечна признателност и дълбок поклон пред делото и саможертвата на Стоян Попбожов!

[Back]