Зденка Тодоровa
Цaриброд

в-к "Мaкедония", брой 14, 7 aприл 1999 г.

Зaангажираността на международната общност с Косово в последните няколко месеца сякаш даде възможност на сръбските власти да прокарат в своя полза редица закони, несъответстващи на международните норми и принципи и особено на тези за правата на човека и малцинствата, живеещи на територията на днешна Югославия. В същия стил на управление властите в Сърбия неотдавна представиха в рамките на Пространствения план на Сърбия нов магистрален коридор Ниш -
югославско-българската граница, минаващ през Цариброд, отхвърляйки по този начин вече официално приетия през 1991 г. генерален градоустройствен план на Цариброд, съблюдаващ неговото дългосрочно обществено и икономическо рaзвитие с всички характерни белези за една малка крайгранична община. Най-новият план за магистрален коридор, през Цариброд обаче променя предварително приетото решение, според което същият е трябвало да бъде прокаран през северната част на града, като по този начин няма да бъдат засегнати вече построените жилищни сгрaди, горски площи и духовни ценности нa грaдa.

В момента сръбските власти под формата на "магистрален коридор" предлагат най-неприемливото решение за Цариброд - същият да бъде прокаран над Цариброд, само че над отделни селищни райони, в резултат на което много жилища предстоят да бъдат съборени, много горски площи - унищожени и много духовни и исторически ценности в тази част на града - застрашени от унищожение. С прокарването пък на 60-метров пояс над Цариброд предстои да бъдат унищожени големи горски площи - "белите дробове" на Цариброд, както ги нарича населението. Ако върху къщите и главите на хората бъде прокаран и мост с дължина 246 км и височина 20 м, това вече означава, че Мариброд ще остане без един от най-старите си квартали, известен с името си "Чуй петъл".

Най-шокиращото за нас като прaвозащитна организация обаче е фактът, че пътният коридор трябва да мине през Царибродските гробища, където се намират и остатъци от някогашните Български военни гробища, чийто паметник през 1946 г. властите взривиха най-безочливо! Над Царибродските гробища се намира манастирът "Св. Димитър", където е било и първото килийно училище в Царибродско, под тях се намира царибродската черква "Пресвета Богородица", която е момента се възстановява, 130-годишното Царибродско основно училище и редица стари къщи със запaзена царибродска архитектура.

Шокирани сме от начина, по който властите в Сърбия предлагат под формата на "пътен коридор" българското малцинство да бъде подложено на икономическо, екологическо и историческо унищожение. От една стрaнa, властите целят с един удар да бъдат убити три мухи - Цариброд, вместо да стане безмитна зона, да бъде изолиран като такъв и тази зона да се реализира в Пирот - община, населена предимно със посърбено население. От друга страна, една голяма част от горските площи над Цариброд предстои да бъде унищожена безпричинно, а с нея да бъде поставено под въпрос по-нататъшното съществуване на един от най-старите царибродски квартали и историческите обекти, намиращи се в тази част на града. От трета страна - прокарването на пътен коридор през градските гробища би означавало вандалщина, по повод която Хелзинкският комитет ще осведоми международните организации, на които предстои да бъде изпратена и по-подробна информация с апел за помощ и намеса.

Възмущението на гражданите на Цариброд никога не е било по-голямо. Желанието на властите в Сърбия да потиснат Цариброд като град и нормалния живот на неговите жители, е толкова очебиещо, че даже и общинските власти, близки до режима, обжалват плана пред компетентните институции в СЪрбия. Същото предстои да бъде направено и от правозащитните организации на българското малцинство в Сърбия, а по всичко личи, че се готви и протестна подписка на населението. От българска страна също се очаква съответната реакция по случая, тъй като става дума и за заличаване не само на една част от българската история, съхранена на Царибродските гробища и около тях, но и за унищожаването под формата на "пътен коридор" на най-старите царибродски квартали и селища в района.

(Авторката е председател на Хелзинкския комитет за защита правата и свободите на българите в Югославия)

[Back]