Валентин Греков
студент

в-к "Македония", брой 12, 24 март 1999 г.

По време на Освободителната война българите, населяващи Тараклийски, Вулканещки, Кахулски, Комратски и други райони от Южна Молдова, формират гръбнака на опълченското движение. За техните подвизи и участието им в успешната за българите война се разказват легенди, редят се песни... С особена почит сред своите съселяни са потомците на опълченците. Геройството, мъжеството и безстрашието на участниците във войната от Тараклия, Кайраклия, пък и от много други български селища са пример за родолюбие и преданост към прародината. Пламъкът в сърцето и жаждата да я видят най-после свободна е движила поривите и действията им, карала ги е да се обрекат за благото й. От България са тръгнали техните корени преди толкова десетилетия.

Краят на 80-те години от нашия век бележи началото на възрожденското национално движение на българите в Молдова. Този процес започва най-рано в Тараклия. За българския педагогически колеж лицей "Св.св. Кирил и Методий", за професионалния ансамбъл за песни и танци "Родолюбие", който пропагандира българското народно творчество, за Драматичния театър "Смешен петък", както и за другите културни формации тук, вече писах във вестник "Македония". Все повече са проявите на духовната култура на представителите на интелигенцията от тези райони. Тук е мястото да кажа, че българските просветно-културни организации се стремят да помогнат на общото дело за възраждане на българщината... Един от центровете на това възраждане е народно читалище "Олимпий Панов". То е първото в Молдова и може би единственото сред българската диаспора по света със собствен устав и условия, отоварящи на културно-просветните организации.

Читалището носи името на виден тараклийски българин. То е открито в град Тараклия по решение на софийската фоднация "Читалище". При откриването присъстваха и представители на три читалища от България: "Виделина" - Панагюрище, "Св. св. Кирил и Методий" - Попово, и "Искра" - Казанлък. За председател на новото читалище бе избран правнукът на Олимпий Панов Кирил Дарманчев, а за директор - запаленият родолюбец Иван Боримечков. Съвместно със своя брат Димитър, Боримечков разгръща ползотворна и многостранна дейност, насочена към културата и просветата. Те се борят за запазването на българската самобитност, душевност и национално самочувствие сред сънародниците си. Още със създаването си читалището се наложи като инициатор на всякакви национални конкурси и изяви сред диаспората в целия раюн. Утвърди се като важен център на българщината в Р Молдова. За самия Боримечков мога да кажа, а и всеки, който го познава, ще потвърди, че е многостранно развита личност. Освен преките си журналистически задължения той намира време и вдъхновение да пише стихове, лирични миниатюри, новели. Връх в литературната му дейност бе издаването на две негови книги. В стихосбирката му "Синята далечина" (1998 г.) се откроява стихотворението за града ми, наречено "Тараклия живее". Във Велико Търново се подготвят за издаване две негови книги, една от които е дневникът му. Името и творчеството на Боримечков са познати и в България. През есента на 1993 година в Народната библиотека "Св.св. Кирил и Метедий", София, бе организирана голяма негова фотоизложба, посветена на бита, културата и живота на бесарабските българи. След това фотожурналистът получи покани и открива последователно още шест самостоятелни фотоизложби в Казанлък, Велико Търново, Шумен, Варна. А в Габрово изложбите бяха две - в Архитектурно-етнографския музей "Етър" и в Музея на образованието. Общо шест, освен тази в столицата София! Публиката и медиите реагираха с огромен интерес и възторг. Голямата мечта на журналиста беше да открие подобна изложба и в Молдова. И ето, че това се превърна в реалност. Осмата му поредна фотоизложба бе всъщност първата в Молдова. Под наслова "Тараклия - мой свиден град" тя бе открита в родния му град и мястото й там не е случайно. Посветена бе на 185-годишния юбилей на града. Този град, в който живеят толкова родолюбиви българи, ще съществува винаги.

[Back]