Стоян Г. Бояджиев

в-к "Македония", брой 10, 10 март 1999 г.

В началото на 1945 г., привечер, в кантората ми влязоха двама добре облечени господа и със служебните си карти, издадени им от Министерството на народната отбрана - отдел "Р.О.", пожелаха да говорят с мен в качеството ми на адвокат. След това заявиха: "Идваме с предложение от страна на Министерския съвет. Вие сте добър познавач на Македонския въпрос и специалист по международно право. В съседна Гърция властите са задържали доста български граждани - военни и цивилни, - които ще бъдат изправени пред гръцки съд като военнопрестъпници. Те ще бъдат съдени в Атина ведно с германски и италиански военни за деянията им по време на окупацията на Гърция. Процесът е политически. Министерският съвет желае да направи сондаж как ще бъде приета тезата, защитавана от вас за местното българско население преди Парижкия конгрес. Вие поддържате становището, че се касае за местно българско население. Освен това вашето семейство произхожда от Егейска Македония и познавате добре реалностите там."
 

Отговорих, че съм готов да отида в Атина и да поема защитата на нашите сънародници. Поисках да ми бъде даден обвинителният материал. Всеки ден ми се донасяше поверителният бюлетин на БТА с превод от гръцкия ежедневен печат, където се описваха "ужасните престъпления" на българите и "злодеянията", извършени от тях на гръцка територия. Даден бе и един списък на 18 души, привлечени като обвиняеми. Начело на списъка бе генерал Иван Маринов, комендант на битолския гарнизон и в момента министър на войната.

В изпълнение на поетия от мен ангажимент се обърнах най-напред към митрополит Стефан за съдействие. Бе образуван граждански комитет за защита на българските военнопрестъпници и аз станах секретар на този комитет. В това ми качество се отнесох до английската легация в София, където бе отседнала британската част от Съюзната контролна комисия. Отиването в Гърция ставаше само с разрешение от британската комисия.

Неочаквано щастлива случайност ме срещна в британската мисия с един мой познат англичанин, с когото преди войната слушахме лекции в университета в Мюнхен. Това лице тогава се готвеше за дипломатическа работа и прояви голям интерес към България и дойде в София. По-късно стана секретар на последния губернатор на Индия лорд Маунтбатън и като такъв ми писа писма България да не се присъединява към Оста, защото войната ще бъде изгубена за нея. Благодарение на тази връзка започнах разговори с генерал Оксли, ръководител на мисията, като исках да ми се осигури пасаван и др. документи, за да отида в Атина като адвокат на подсъдимите българи.

Докато се водеха разговорите, хората на "Р.О." ми донасяха обещаните материали, а също така и можах да видя един списък на лица, които гърците искат да бъдат арестувани в България и да им бъдат предадени за съдене в Атина.

За моя голяма изненада там видях и името на Иван Дуйчев, мой сърдечен приятел и планинарски спътник. От разговор с хората на "Р.О." разбрах, че е възложено издирването на поменатите в този списък лица, задържането и предаването им на Съюзната контролна комисия и експедиране за Атина.

Извиках Дуйчев незабавно в кантората си. Разбрах от него в какво е обвиняван от гърците:

След като германските войски окупираха Гърция, Иван Дуйчев заедно с Димитър Яранов решават да обиколят Егейска Македония и се срещнат с българското население там. За реализиране на плана си привличат собственика на печатницата Николай Божинов. Той разполага с един мощен мотоциклет с кош и с него обикалят всички селища в Егейска Македония. Срещат се с местното население, снимат разни документи на българските черкви и читалища, събират документация относно числеността на населението и пр. В гръцките обвинения Дуйчев фигурира като "извършил грабеж на културното наследство на населението и конфискувал ценни исторически документи".

Обсъдихме положението му. Изтъкнах голямата опасност за него и му предложих план за действие, който той прие. Веднага написах на машината си един некролог, в който се съобщаваше за трагичната ненадейна смърт на Иван Дуйчев. Заръчах му още същата вечер Божинов да го отпечата в десетина броя и Дуйчев да го разлепи незабавно в квартал Павлово, където живееше въя вилата на тъща си, която той подари по-късно на фондацията. Веднага след тази операция незабавно да замине в едно село до Велико Търново и няколко месеца да не се явява в общество.

Разговорите в английската мисия се затегнаха и накрая ни бе отговорено, че не може да ни бъде даден пасаван и разрешение за Гърция, която била театър на гражданска война. Накрая обаче сключихме едно джентълменско споразумение, като англичаните гарантираха, че на процеса няма да бъдат издадени смъртни присъди срещу българите. Междувременно първият обвиняем генерал Ив. Маринов бе изпратен като пълномощен министър на България в Париж. За съжаление неговият адютант (?) д-р Бангиев, мобилизиран зап. офицер, бе останал в списъка...

Процесът е бил проведен в Атина. Джентълменското споразумение бе спазено. Нямаше смъртни присъди срещу българските военнопрестъпници.

На следващата, 1946 г. през юни бе проведена голямата акция ог правителстюто на ОФ за македонизиране на Пиринския край и подготвянето му да бъде предаден на Югославия, като бяха арестувани стотици македонски общественици и дейци. Първоначално успях да се укрия, но по-късно бях задържан и изпратен в лагера "Заград". След като ме освободиха през 1948 г., научих, че подсъдимите от процеса в Атина били подложени на нов съд, признати за виновни и осъдени на смърт и екзекутирани...

Нямаше кой да се грижи за тях...
 

Слава Богу Иван Дуйчев остана жив и преживя още четири десетилетия. Стана професор, академик и световноизвестен историк медиевист. Член на Българската академия на науките, член на множество чуждестранни академии и институти (Институт по Византология в Палермо, редовен член на Академията на науките в Неапол, член-коресп. на Британската академия в Лондон, която издаде най-важните му византоложки съчинения със средства на същата).

Академик Иван Дуйчев стана и носител на престижната европейска Хердерова награда (1973 г.). Написа над 400 книги, статии и рецензии и над 200 научни статии на 7 езика. Той бе голям приятел на Македония, за която написа възторжения си труд "Македония в българската история".

[Back]