Георги Маргаритов

в-к "Македония", брой 10, 10 март 1999 г.
 

Уважаема редакция,

През месец януари т.г в Република Македония в средствата за масова информация бе отбелязана 95-годишнината от издаването на известния сборник от няколко лекции на Кръсте Мисирков, изнесени в Петербург, Русия, през 1903 г, озаглавен "За македонцките работи". Книжката е издадена през декември 1903 г. в София. В тези лекции, написани по поръчка на сръбското правителство от Белград, чийто стипендиант като ученик и като студент е самият Кръсте Мисирков, се застъпва тезата, че славянското население в Македония няма полза от България и затова то трябва да изостави своето българско име, че на македонците само Сърбия може да помогне. Лекциите са наивен призив към българите от Македония да се откажат от своята българска принадлежност и същност и от България.

Съвсем скоро обаче (само след няколко месеца) Кръсте Мисирков изоставя идеите на своите лекции "За македонцките работи" и се интегрира напълно с българската патриотична интелигенция за защита на българите от поробените Македония, Тракия и Добруджа. Той става учител в българските училища в градовете Бердянск, Одеса и Кищинев в Русия, а от 1916 г. е в България като ръководител на историческия отдел в Народния етнографски музей в София в продължение на една година, след което до края на своя живот - 1926 г., е учител и директор на гимназията във възрожденския исторически град Копривщица.

Ще разочаровам или озлобя "творците" на историята на Република Македония с тяхната антибългарска насоченост, като използвам самия Кръсте Мисирков. Едно негово писмо до председателя на Московския славянски комитет Николай Иванович Гучков от 16 октомври 1914 г., което се съхранява в "Централен държавен архив на Октомврийската революция и социалистическото строителство", фонд No 679, опис No 1, едр. хр.No 1729, е доказателство за моите твърдения.

ЦИТИРАМ БУКВАЛНО ДОКУМЕНТА
 

Не гледайки на всички сръбски хитрости, не гледайки на всички, техни старания да помрачат здравия смисъл на руското общество, ние, българи и македонци, сме уверени, че те не ще достигнат своите цели.

Ние предполагаме, че руските просветени хора не могат да не знаят, че всички македонци, обучаващи се в Русия до края на осемдесетте години на миналото столетие и по-късно, пристигаха и си отиваха от Русия с българско нацнонално самосъзнание, че българският народ издържа цялата тежест на борбата с гърците за славянско богослужение и с турците за политическа свобода, а сърбите се явиха в Македония за борба с българите, явиха се като съюзници на гърците и турците против българското болшинство и съюзници на румъни и гърци за ново поробяване на Македония и Добруджа.

Ние вярвахме, че съвестта на славянското руско общество ще се проясни, не гледайки на всички старания на сърбите и техните неславянски другари и съюзници и да я приспи и че тя ще унищожи Букурещкия мирен договор с неговото чудовищно поробване на два милиона българи от сърбите, гърците и румънците.

Аз много (твърде) съжалявам, че не мога да бъда личен тълкувател пред Московския славянски комитет на тези чувства, вяра в тържеството из руската славянска съвест в делото за възстановяване на изгубената свобода на българското население в Македония и Добруджа, не гледайки на всички лъжливи вести разпространявани за България и българите от сръбските, гръцките и румънските телеграфни агенции, а също така и от сръбската пропаганда в руските столици.

Приемете, Ваше превъзходителство, уверения в съвършеното уважение и преданост.

Гр. Кишинев
Бендерская 16
16 октомври 1914 г.
подпис: Кръсте Мисирков

[Back]