Иван Загоров

в-к "Македония", брой 10, 10 март 1999 г.

С посещението на премиера на Р Македония Любчо Георгиевски у нас се постави начало на процеса на разрушаване на идеологията на антибългаризма в Р Македония. Всичко, каквото е направено от 86 години насам от сръбските власти в Македония, е подчинено на една идея, на една държавническа задача: да се отчуждава населението в Повардарието от своя родов корен, от своята култура, традиции, обичаи, духовност. Няма да повтаряме всеизвестната истина за ролята на Коминтерна, който усвои внушенията на Белград и през 1934 г. с решение от 17 февруари постанови създаването на "македонска нация". Със същия политически замах през 1945 г. Тито изхвърли от предложената му за утвърждаване нова "македонска" азбука големия ер(Ъ) и малкия ер (Ь). Така последната нишка, която свързваше Македония с българските писмени и фонетични традиции, беше разкъсана. Целта беше да се внушава на хората в новата югорепублика, че те нямат нищо общо с България, че България е най-големият им враг, най-хищният грабител, най-жестокият окупатор. Тази идеологическа схема бе наложена във всички държавни, административни, партийни, обществени, образователни и културни структури и институции. Тази идеология във времето придобиваше все по-завършен вид в своята антибългарска насоченост, достигаща до невероятните измерения на абсурда.

Тъжно е, когато днес разговаря човек с хора в Скопие, Прилеп или където и да е в Македония и долови зад интелигентността, добронамереността и разбиращите погледи деформациите на антибългаризма. На пръв поглед антибългаризмът е нанесъл съвсем наивни поражения: св. Климент бил изпратен от св. Кирил и Методий да създаде първия славянски университет или Самуил е македонски цар, воювал срещу българите, или братя Миладинови издали "Македонски народни песни" и т.н. Но това наивно невежество не е толкова невинно. То отразява работата на един добре смазан механизъм за промиване на мозъците, за отклоняване на вниманието от същността на усилията, положени от гигантите на Българското възраждане, родени в Македония, за утвърждаване на Българската църква и народност, на българската просвета и култура.

Безспорна е драмата на хората на културата, на учените хуманитаристи, които бяха принудени да "творят" в период, когато писмата на Гоце Делчев трябваше да се "превеждат" на "майчиния му език", без да се обяснява защо той ги е писал на литературен български език, когато учени като Димитър Митрев, Любен Лапе, Христо Андонов-Полянски, Блаже Христовски, Гане Тодоровски и т.н. въпреки безспорната историческа, документална и научна фактология сътворяваха теории, версии и доказателства за зловещата роля на България и българите в делата на Македония...

Тази параноична атмосфера, в която беше принуден да живее народът на една самостоятелна след 1992 г. държава, започна да става все по-несъстоятелна, по-неадекватна на времето, на събитията и на самите хора. Пробивите в измислиците на идеологизираното минало, във фетишизирането на македонизма, в митологията на изкуствено създадените реалности, в увековечаването на сърбизираната азбука и сърбизирания език разклатиха устоите на един порядък, който изглеждаше вековечен. Табуто върху общите с България дейци от Григор Пърличев до братя Чкатрови, Димитър Гюзелов, д-р Васил Иванов, Роза Койзеклиева и Павел Шатев не позволяваше друго тълкуване оевен официалното, не допускаше друга фактология освен благословената като единствено достоверна от "научните" лаборатории на македонизма. Бавно, мъчително и драматично ще се разрушават наслоенията, недоверието, тежката плоча на наукоподобното невежество. Чест прави на ВМРО-ДПМНЕ, че на свой, конгрес още преди години тя обяви като своя задача да спазва приемствеността в идеите на ВМРО, че ще ревизира идеологизираната история и сърбизирания език. Именно тази пропита с отговорност пред историята позиция направи възможна и първата стъпка към отхвърляне на сатанизирания образ на България...

Съвместната декларация между България и Р Македония е факт, който би трябвало да се схваща като добра воля и от двете страни за отстраняване на предубежденията, насаждани по идеологически съображения. А що се отнася до решението на управляващата партия в Р Македония да ревизира езика и историята, в това решение България вижда най-голямата гаранция за действителното разчистване на изкуствено създадените системи за отчуждаване. Декларацията и подписаните документи са само едно начало. Крачката, която направи правителството на Иван Костов, не е политическа. Тя е държавническа. При правителството на Бранко Цървенковски, креатура на Белград, тази крачка би била предателство, защото тогавашната управленска върхушка в Скопие държеше да увековечи "реалностите", създадени след 1944 г., т.е. искаше да увековечи антибългаризма като основна стратегия в отношенията си с България.

Тези български интелектуалци, които настояваха тогава да признаем "реалностите", и сега не могат да схванат за какво точно става дума. "Реалностите", за които говорят те, утвърждаваха при новите условия наново антибългаризма. Днес с декларацията се слага край на тази официална политика на Скопие към София. И това е акт, потвърждаващ независимостта на правителството на Р Македония, какъвто акт на независимост ще бъде и ревизията на идеологизираната история и сърбизираната азбука.

Това е същността на проблема. Големият смисъл на посещението на Любчо Георгиевски в България трябва да се търси в тази посока.

[Back]