в-к "Македония", брой 32, 9 септември 1998 г.

74 години след гибелта на Тодор Александров в Скопие умишлено смесват понятията "македонец" и "македонист". Там знаят много добре, че Тодор Александров воюваше с новите поробители на Македония - сърбите и гърците, което ще рече - той воюваше и с македонизма. Ето защо днешните властници в Скопие още се плашат от неговото гигантско дело. Те се стряскат от името му, от портрета му, от идеите му. Но има и друга тенденция - да се приобщи някак си и Тодор Александров към македонизма. Професорът от Охрид Стоян Ристевски даде рецептата. Преди няколко години в "капиталния" си труд "Судени за Македониjа" той нареди всички, срещу които бяха скалъпени пародийни процеси от новите власти през 1944 г., в кюпа на македонистите. Така и Димитър Гюзелов, и братята Йордан и Димитър Чкатрови, и д-р Васил Иванов и много други, осъдени с нелепото обвинение "соработник со окупаторот", бяха великодушно прислонени под чадъра на македонистичната върхушка.

През 1995 г. бившият югославски дипломат от Скопие д-р Братислав Синадиновски издаде книгата си "Тодор Александров". Не толкова откровено както проф. Ристевски той също реши, че може да извърши подобна манипулация и с Тодор Александров. Неговата книга трябваше да докаже, че само идеологически съображения от миналото са изхвърлили от компанията на македонизма Тодор Александров. Неговият повик за реабилитация е повик за присвояване на Тодор Александров от македонистите. Но дори и тази козметична манипулация не се приема все още от властвуващите в Скопие. През миналата година срещу отслужената панихида в памет на героя в Щип и Скопие се надигна цяла вълна от конюнктурни обвинения, което издава колко чужди са на Македония тези, които я упрааляват днес.

 В същото време излезе още една книга за водача на ВМРО. Тази на проф. Димитър Галев от Струмица. Тя е озаглавена "Тодор Александров - од автономиjа до самостоjна држава". С богат фактологичен материал и без опити за гримиране на идеите, възгледите и родовата принадлежност на Тодор Апександров книгата на Галев беше шамар както за конюнктурните "учени", така и за подставените сърбокомунистически марионетки в днешна Р Македония.

Въпреки всичко ледовете се топят. Никой не може да спре народното преклонение пред родения в Щип и загинал в Пирин Тодор Александров. За него и за Ванчо Михайлов в Македония все по-свободно се говори и пише. Неотдавна независимият в. "Фокус" (14.08.1998 г.) публикува едно от писмата на водача на ВМРО.
 

Битката за Тодор Александров в Р Македония продължава. И тя със сигурност ще бъде загубена от македонистите и спечелена от истината.

Молитва за Македония

Сърбоманите в Р Македония и днес треперят пред името на Тодор Апександров. Миналата година по повод панихидата на 73-та годишнина от смъртта му владиката Кирил, член на синода на МПЦ изрече анатема върху Тодор Александров, наричайки го "злосторник" и "предател", и отказа молитва за упокоение на душата му.

Сърбоманското поведение на този висш представител на Македонската църква предизвика остри реакции. "Днес продължава сатанизацията на ВМРО" - написа професорът и публицист Димитър Димитров по повод думите на владиката "Няма молитви за злосторници и предатели".

"Ще сгрешим, ако следваме примера на владиката и на анатемата отговорим с анатема" - пише Д. Димитров. - За жалост навремето за Александров не са могли да съдят нито македонската държава, нито Македонската църква, защото тях ги е нямало, а той се е борил и е платил с главата и да ги има. Него са могли да го съдят сръбската/югославската държава и Сръбската църква, против чиято доминация той е предвождал движението на отпора, като ръководител на ВМРО. Затова срещу него и ВМРО се отправя анатема."

Негативният портрет на Тодор, направен от чуждата държава и църква, колонизирала 50 години Македонйя, няма да накърни обичта на народа - уверен е проф. Димитров

  "За душата на Александров съм спокоен.
   Се молам повеке за Владиката и за себе.
   Се молам за Македония со нас."

Поле широко

Поле широко,
кой че по тебе да се шета,
като го нема Тодор Александров.

Пирин планино,
кой че по тебе чета да води,
като го нема Тодор Аллександров.

Моми юбави,
кой че ви вази от душман пази,
като го нема Тодор Александров.

Смъртта на Тодор

Вечерта на 29.VIII.1924 г. Тодор Александров потегля за Серския окръжен конгрес. Безстрашната му натура пренебрегва предупрежденията на Иван Михайлов и Михаил Монев за опасността, на която се подлага. От известно време се е оформила опозиция срещу Тодор Александров в лицето на самовлюбения кариерист Георги Атанасов и бившия санданистки четник Алеко, които се ползват с подкрепата на члена на Централния комитет Александър Протогеров и комунистите, които по това време разработват плана си за болшевизация на Македонското движение.

Тодор смята присъствието си на конгреса за крайно наложително. На него възнамерява да представи документи, уличаващи тройката Атанасов-Алеко-Протогеров в зловредна дейност и облагодетелстване за сметка на Организацията. Една от причините за заговора е страхът им тези документи да излязат наяве.

По настояване на Иван Михайлов Тодор все пак взима двама души охрана, но оставя единия в Горна Джумая. На 30 автуст Тодор се среща с Протогеров в Мелник и двамата потеглят за село Горна Сушица. Пред Мелник ги чакат за да ги придружават, Щерю Влахов и Динчо Вретенаров, приближени на Алеко четници, по произход също като него власи, но българизирани. На другия ден тръгват за село Лопово. На една поляна при Сугарската война сядат да похапнат и починат. Протогеров е бил близо до Тодор, а встрани полегнал придружаващият го Панчо Зафиров. Изведнъж Щерю и Динчо стрелят срещу Тодор, а куриерът Динчо Балкански поваля надигналия се Пандо.

"Тодор Александров не е вече жив. Той умря, загина, без да знае навярно, че такава участ ще го постигне. Разбойническата ръка застреля човека, който не жалеше себе си, но който и за това именно трябваше да живее. Тодор Александров бе гений в живота и ще остане вечно гений на смъртта и на безсмъртнието. Онзи, който намалява величието м, днес не заслужава да живее."

В. "Загреб".

Тодор Александров - светецът

Най-отличителното у Тодора беше туй, че подир думите му идваха дела. Идеите му всякога се отличаваха с практически усет, със здрава мисъл, без да са лишени от дълбочина и оригиналност. Потърсите ли у него темперамента - ще намерите деловия темперамент на един силен човек. В лицето на Тодора акцията бе намерила майстора си, чиято мощ се проявяваше еднакво, когато трябваше да се замисли, когато трябваше да се започне, когато трябваше да се преследва и да се завърши нещо.

Той бе сякаш роден за борба; стихията му бе в преодоляването на трудностите. В моменти на непрогледни разочарования, във времена, които не бяха така бедни откъм стари македонски дейци, запознати с народа, неслучайно се яви начело Тодор: волята му бе изключителна и само тя можеше да се изпречи против сляпото в събитията и срещу хаоса на развалините. С него скоро се нареждаха ратници, подир него можеха да дойдат и други, но пръв се втурваще той.

С вродена решителност, неплашейки се от отговорност пред големината на предприятията, той като че по интуиция долавяше моментите. Много от постъпките му оставаха да бъдат догонвани от мудните умове на другите.

Народът познава Александрова и ще го предава в легендата повече като светия, отколкото като герой. Осанката му и в най-дребните прояви вдъхваше страхопочитание. Тихият му и бавен говор, даже и мълчанието му по-авторитетно се налагаха, отколкото красноречието на един оратор.

Тодор Александров вдъхновяваше борбата и създаваше борци. Защото преди да си служи с оръжието, той владееше над душите.

Старио

"Казаха, това бил Старио. Така го викаха и четниците, и селяните. И никой нищо не прави, без да пита Старио. Какво ще вечеряме? Питайте Старио! Какво да се направи с оная жена? Питайте Старио! Все Старио! Живо се заинтересувах да у зная кой е, джанъм, Старио. Установи се, че Старио не е никой друг, а сам Тодор Александров. Той бил главатар на всички комити.

Тодор говореше заповеднически, дори когато думите му бяха едва чути. И смъртни присъди издаваше с най-лекия и приятен глас. Никакви нерви. Абсолютно никаква нервност, но и никакви песни, свирене или веселба. Вечно наведен над колената, пише денонощно. Когато сме малко четници, двама или трима, и той вижда, че часовоят е изморен или му се дреме, веднага сам застава на пост като часовой. Не го интересуваше какво ще се готви днес. Каквато и да е манджа. Нито пък го интересуваше на какво ще спи. Много малко спеше. И когато си лягаше, казваше на часовоя: "Щом дойде някакво писмо или някой човек, веднага ще ме събудите!" Така и правехме. Дойде някакво писмо нощеска. Ние го събуждаме веднага. Покриваме го с нашите пелерини, той чете писмото при фенерче, батерийка. Когато сме били в най-опасно положение, той не е давал никакъв нервен вид. Когато отиваха при него на "доклад" разни войводи - при повикване от негова страна - и ги питаше някой къде отиват, отговаряха: "При терезията, при Старио." Значи ще ги мери.

Когато го убиха, селяните знаеха, че е убит от противниците на Македония; повече не. И го оплакаха като свой."

Тодор Александров (1881-1924)

Тодор Александров е роден на 4.III.1881 година в Щип (махалата Ново село). Детските си години прекарва в Радовиш, където дълги години е бил учител баща му Александър п. Орушов.

След 1893 г. следва в Скопското четирикласно училище, което наскоро след това става педагогическо. При завършване на трети курс Христо Матов покръства него и всичките му съвипускници в тайните на ВМРО.

През първата половина на 1903 г. е бил учител в Кочани и ръководител на Организацията в региона.

След смъртта на Мише Развигоров през март 1907 г. Т. Александров постъпва в Кочанската чета с войвода Симеон Клинчарски. След Развигоров заедно с Ефрем Чучков е окръжен войвода на Скопския революционен окръг.

За първи път той възродява Организацията през 1910 г. Две години преди това много от дейците на ВМРО, подлъгани от обещанията на младотурците, се легализират и предават оръжието си.

В началото на 1911 г. с писмено разбирателство между деятелите съгласно правилника на ВМРО за Централен комитет са избрани Тодор Александров, Христо Чернопеев и Петър Чаулев. Като допълнителен член е посочен Александър Протогеров и по този начин се постига формално изглаждането на старите разпри с върховизма (Протогеров е бивш върховист).

По време на Балканската овйна Тодор е войвода в Кукушко и Солунско. Негова е голямата заслуга за победите на съюзническите армии. Град Кукуш е бил зает от четите и местните милиции на ВМРО още преди пристигането на българската войска.

След 1913 г. организира революционната дейност на ВМРО срещу настъпилото ново - сръбско и гръцко, робство.

Една от най-срамните страници в историята на българската държава е арестуването на Тодор Александров. За да угодят на Сърбия, на 4.XI. аграрите на Стаболийски арестуват Тодор Александров. Само десет дни по-късно Тодор избягва от затвора и през пролетта на 1920 г. заминава с чета за Македония, където наново възстановява Организацията.

Страницата подготви
Владимир ЙОНЧЕВ

[Back]