Райко Николов
в-к "Македония", бр. 32, 9 септември 1998 г.
Райко Николов е роден през 1925 г., зодия Лъв. Завършил е Юридическия
факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". Бил е секретар, после съветник в дипломатическите
мисии в Париж, Вашингтон и Прага. Бил е посланик в Кувейт, Югославия, Италия,
както и постоянен представител при Службите на ООН и международните организации
в Женева. Оглавявал е българската делегация на Европейската конференция
за сигурност и сътрудничество и в Комитета за разоръжаване в Женева. Бил
е началник отдел в МВнР - завеждал е азиатския и балканския. Основател
на културния отдел на МВнР. Има 40-годишна дипломатическа дейност, членува
в Асоциацията на бившите дипломати. Автор на книгата "Дипломация на четири
очи" и "На горещ пост в Рим."
- Г-н Николов, откога започнахте да пишете книгата "На горещ пост
в Рим"?
- След като се върнах от Италия през 1990 г. въз основа на моите бележки.
Водех си там дневник - както и в Белград, и в Женева. Имам материал за
още две мемоарни книги. Книгата "На горещ пост в Рим" е от две части. В
първата се спирам на "случая Антонов" и т. нар. "българска следа" в атентата
срещу папата. Т. е. тя обхваща съдебното следствие и процеса срещу него.
В този период кампанията срещу България стигна кулминацията си. Самото
обвинение дойде като гръм от ясно небе. Преди да замина за Рим през 1984
г., аз бях чел в МВнР всички шифрограми, които засягат не само Балканите.
Следствието вече бе започнало. В Рим преживях най-тежките моменти в моята
дипломатическа кариера.
- Обществеността ни знае за кампанията в Италия и на Запад, за намесата
на отговорни американски лица. В книгата си пишете, че България много не
ви е помогнала.
- Не бих казал, но имаше някои хора - наричам ги "ястреби", които не
даваха реалистична оценка. Мислеха, че като създадем комитети за защита
на Антонов - по подобие на тези по време на Лайпцигския процес през 1933
г. в защита на Димитров, общественото мнение на Запад ще се надигне в полза
на България. Тогава демократичните сили се бяха изплашили от идването на
Хитлер на власт. А през 1984 г. Европа бе идеологически и военнополитически
разделена на два блока. Западна Европа считаше, че опасност за мира е Съветският
съюз. Не успяхме да създадем обществено мнение в полза на България нито
в Италия, нито в другите западни страни. Съветският съюз се бе компрометирал
с нахлуването си в Афганистан и с грубото потъпкване на правата на човека,
с репресиите срещу дисидентите.
- Защо точно България трябваше да понесе удар, насочен очевидно в
друга посока?
- По политически, исторически и религиозни причини.
Считаха ни за най-верния сателит на Съветския съюз. Исторически България
винаги е била против западните демокрации - и през Първата, и през Втората
световна война, и след това като член на организацията на Варшавския договор.
Освен това сме и източноправославна страна. Петвековното турско робство
ни държи в изолация от цивилизована Европа, нямаме и своя аристокрация
с връзки на Запад.
- Вие пишете, че дори след оправдаването на българите на процеса
министър-председателят на Италия Бетино Кракси си е позволявал оскърбителни
думи по адрес на България. Дори Берлускони е говорил, че "италианското
училище не трябва да е като българското". Според Вас днес Италия дава ли
си сметка, че е сгрешила, че е била подведена в отношението си към България?
Накратко - трябва ли да ни се извини?
- Без да е официално поканена, би следвало Италия да ни се извини по
някакъв начин. Етиката в международните отношения го изисква. Папата реагира,
но не напълно удовлетворително за нас. Да не забравяме - чрез Антонов,
Айвазов и Василев бе обвинена българската държава. В обвинителния акт се
визираше Бълтария, твърдеше се, че е организирала атентата срещу папата.
- ... И си е харесала за тази цел един ислямски фундаменталист, антикомунист,
член на терористочна орзанизация.
- Да, при това търсен от Интерпол. Излизаше, че българските тайни служби
са били толкова тъпи, че са избрали него за свой агент. Трезвомислещите
се смяха на тази версия. Бе истинско безумие да се гради такова чудовищно
обвинение срещу България върху показанията на един осъден в Турция на доживотен
затвор убиец.
- Съдията следовател Мартела и прокурорът Албано са се гордели много
с 25 хилядите страници на делото. Ще ни позволят ли най-сетне да надникнем
там и да разберем по какъв начин се изфабрикува процесът срещу България?
- Още на самия процес стана ясно по безспорен начин как е скроена "българската
следа" - по внушения отвъд океана. Известни са ни имената на журналистката
Клер Стърлинг, бившия резидент на ЦРУ в Турция Пол Хенце и други американски
специалисти в областта на дезинформацията. Един от италианските мафиоти,
тогава в затвора, бе призован от нас за свидетел. Той разказа как е била
осъществена връзката с Агджа в затвора и от кои офицери от италианските
служби. Обещали са му помилване за сътрудничеството. По-късно бившият агент
на италианските специални служби Франческо Пациенца изпадна в немилост
и бе арестуван в САЩ; също потвърди изфабрикуването на "българската следа".
- Споменавате, че в частен разговор премиерът Андреоти след процеса
ви е казал, че един ден дейността на италианските тайни служби трябва да
бъде разследвана. Дойде ли този ден? В момента италианците мново се гордеят
с антимафиотската си дейност, идват и нас да поучават.
- В Италия управлява левица - тя е по-малко смела от една десница.
Знае се, че "българската следа" е съчинена от италиански магистрати и хора
от тайните служби. Днешният президент Скалфаро бе тогава вътрешен министър.
Той подозираше България в участие.
- Може би КГБ и ЦРУ, заедно е италианските си колеги, са се разбрали
"войната" да се води само срещу България? У нас продължава да се поддържа
тезата, че всичко е било насочено срещу военнопромишления ни комплекс.
- Няколко дни след атентата срещу папата италианските тайни служби
- и по-точно едно тайно съществуващо ядро в тях, наречено "Суперсизми",
което бе свързано с френски и американски тайни служби, прави съобщение
на италианското правителство. То гласи следното: "Получихме сведения, че
през 1980 г. в Букурещ министрите на отбраната на държавите на Варшавския
договор са се събрали и съветският министър маршал Устинов предложил да
се убие папата, а на съветското разузнаване било възложено да извърши това."
Така италианското правителство получава дезинформация. "Суперсизми" ("Суперразузнаване")
бе незаконно по своята същност, по-късно срещу тях имаше процес.
- Да се върнем в Рим. Днес малко се говори за четиримата адвокати,
защитавали българите - проф. Джузепе Консоло, Манфредо Роси, Адолфо Ларуса
и Джорджи. Не се говори и за американския журналист от "Вашингтон пост"
Майкъл Добс, който също е защитавал България. Имало е и комитет за защита
на Антонов начело с проф. Биока.
- Адвокатите бяха безупречни. Съпругата на Консоло е Наташа, внучка
на княз Николай Романов. Баща й е един от престолонаследниците на руския
трон сега, но се отказа. Княз Романов и днес е жив. Жена му е флорентинка
от знатен род. Имаше слабост към Съветския съюз - това за него бе Русия.
У него нямаше злоба и фанатизъм въпреки нещастията, които са причинени
на неговата фамилия. Изпитваше силно приятелско чувство към България. Познаваше
цялата Шипченска епопея. Посещаваше често Света гора. Що се отнася до неговия
зет проф Консоло, голяма смелост се изискваше от негова страна да стане
наш адвокат. Баща му - адмирал, първоначално е бил много смутен от решението
на сина си. Но проф. Консоло каза: "Аз не защитавам комунистическия режим,
а едни невинни българи".
- По време на пребиваването си в Италия сте се срещали и с тамошните
българи.
- В никоя западна държава няма толкова "български следи", както в Италия.
Когато бях посланик, по мое предложение шест месеца в Двореца на дожите
гостува изложба на тракийското изкуство. Тогава разбраха, че има тракийска
цивилизация и че траките не са били само атлети. Един от Кубратовите синове
- Алцек се е заселил на юг от Салерно. След процеса срещу Антонов, през
1988 г. аз бях поканен официално от президента на областта. Посрещнаха
ме като държавен глава. Бях първият български посланик, с който се срещаха
потомците на Алцек. Знаем, че той се заселва по мирен начин, приет от лангобардите.
Там има планина България. Населението ме посрещна с български и италиански
знамена на площада в Челе де Булгария. "Челе" значи килия. В хълмовете
на планината България има пещери, където са се укривали еретиците, някои
са живели там и така се е запазило това име. Посрещачите се втурнаха към
мен да се ръкуват. Казваха ми: "В нашите жили тече и малко българска кръв!"
И се гордееха с това. Правени са изследвания за преселването на българи
в Италия, в различни области. Един от авторите – Каталдо, каза, че има
списък на 100 селища от български произход. Следи са оставили траките,
българите на Алцек, богомилите. Св. Кирил е погребан в Рим, а по-късно
и П. Парчевич. В по-нови времена в Комо умира поетът Пенчо Славейков.
- Г-н Николов, вие сте награден в Йталия с международната премия
"Одисей- 2000". За какво се дава тази награда?
- Не е парична. Много видни хора имат тази премия - за заслуги за международното
разбирателство и сътрудничество. Още две награди имам от Италия.
- През последните месеци България бе посетена от няколко видни италианци
- магистрати, политици. С удоволствие ни съветват за престъпност, за пътя
ни към ЕС и НАТО. Можем ли да им вярваме? Някога - по време на процеса
срещу нас, премиерът Бетино Кракси е казвал: "Италия не желае да бъде България'та
в НАТО."
- Винаги изявленията на чуждестранните гости, когато са официални лица,
трябва да се приемат и като израз на известна куртоазия. Не бива да се
показваме много наивни. Виоланте, днешният председател на италианския парламент,
по време на процеса като бивш магистрат беше слушан от Италианската комунистическа
партия. Но, струва ми се, че когато един държавен мъж поеме официално едно
задължение - не може все пак да не му вярваме. Откровено казано - образът
на България в чужбина не е завиден и това не е отскоро. Не може да се поправи
за година две. България има днес обективната възможност да защитава интересите
си в този многополюсен свят.
Разаговора води
Светлана Войнова
[Back]