Феня Декало

в-к "Македония", брой 32, 9 септември 1998 г.

Карта-затворник с название "Историческа карта на велика и Обединена България" - това е най-интересният експонат от непознатите, по-точно инкриминирани колекции на Националния исторически музей. Става въпрос за издадената през 1943 г. карта на България, включваща Македония, Тракия и Западните покрайнини. На централно място на нея личат ликовете на царското семейство, а освен наименованието на всеки град той е отбелязан и с портрет на националния герой, с когото е свързан. След девети септември 1944 г. тази карта е била иззета и повечето екземпляри са били унищожени. По повод изложбата, открита в залите на музея, българските историци са направили копия на запазената карта.

Наред с картата от 1943 г. е показана и по-стара, в която освен тези територии като български земи е отбелязана цяла Добруджа. Като потвърждение, че изобразеното на картите не е само фантазия, могат да послужат и редки марки, показани в експозицията. Марка "Македония" е издадена от ВМРО през 1902 г. Организацията е вярвала в успеха на въстанието и е изготвила предварително пощенските марки, които да обслужват новоосвободеното население. Тези марки са особено ценни, защото не са били пуснати в употреба. През време на Първата световна война България временно си връща части от Румъния и Западна Тракия. Макар и за кратко, докато тези земи са били български, са издадени марки. Марките "Поща в Румъния" са с лика на цар Фердинанд и надпечатка "Поща в Румъния", а марките от Беломорска Тракия са с надпис "Трейс интерлие". Те за съжаление показват не толкова българското присъствие, защото са издадени през 1919 г., когато сме победена страна. Българското присъствие в онези територии, които по стечение на обстоятелствата са останали вън от днешна България, е отразено и от документите - печати от българските училища в Прилеп, Лозенград, на благотворителни дружества и др. Особено мяото сред тези реликви има знамето на Пиротската българска гимназия "Отец Паисий".

Предметите на бита - килими или накити от Битоля или Цариброд, кротко лежат до тези от Панагюрище и Пещера. Царибродският килим се отличава с рисунъка, втъкал стилизирани лозници в четирите ъгъла. Женска риза от Битоля с характерната везба по ръкавите и по пазвите, както и салтамарки и елеци от Макeдония. Една от салтамарките се предполага, че е от края на 16 в. Фината везба със сърма говори, че Скопие още тогава е било център на производството на сърмени артикули. Дебърски косичник и пафти към носия от с. Лазарово поле говорят за сръчните занаятчии от този край на България.

Наред с реликви от Добруджа, Тракия и Македония в експозицията са показани и вещи на царското семейство - мебели от двореца, лични вещи, покани за балове и отново редки марки. Най-скъпа сред тях е "обърнатата конница" - филателен куриоз оценен за 7 милиона лева и спасена по чудо от готвещ се да я изнесе българин с чужд паспорт, както и блок с марки, посветени на деветнадесетата годишнина от царуването на цар Фердинанд, издадени само в двадесет броя, от които половината марки са били подарени на висши държавници и сега цената им на черния пазар надхвърля сто милиона лева.

[Back]