Обществото в България не е готово за по-голямо сближаване с Р Македония

Владимир Панков

в-к "Македония", брой 47, 23 декември 1997 г.

Владо Панков е роден през 1954 г., зодия Скорпион, в Охрид. Завършва икономика. През 1993 г. се опитва да създаде в Р Македония ВМРО - организация на българите там, но уставът не е регистриран. На 30 юли 1996 г. става български гражданин. През ноември 1996 г. македонските власти отнемат българския му международен паспорт. Преживява няколко ареста. След като паспортът му е върнат - след намесата на българските власти, от декември 1997 г. Владо Панков пребивава в Бългерия, София. На 16 декември 1998 г. отпътува за Р Македония, за Охрид, но преди това даде коледно интервю за вестника.


- Господин Панков, какво ви донесе този едногодишен период в България?
- Малко е деликатно да се говори за това, тъй като през този период не бях обществено ангажиран, не работих. Имах възможност да опозная обстановката в България. През лятото прочетох четирилогията на Димитър Талев, която не съм имал възможност досега да прочета. Както и публикации във вестниците и други книги, които са свързани с нашата история и обща култура. Действително за този едногодишен период се постарах да добавя нещо към общата си култура.

- Вашето пребиваване в България направи ли някои корекции на възгледите ви за България и за Македония?
- Няма никога да наруша хомеостаза, никаква корекция на възгледите ми няма да настъпи. Може да се говори за някакви уточнения и развитие.

- Какви се тези уточнения?
- Считам, че обществото в България не в подготвено за по-голямо сближение с Р Македония. Трябва да се работи с хората тук.

- Защо?
- Например имам впечатление, че ако някой не говори книжовен български език, го смятат за чужденец. При контактите ми в магазините все ме питат "Сърбин ли си?" Хората нямат идея, че така може и българин да говори, както говоря аз.

- Това ли е единственото ви притеснение?
- Това е основата. Ако искаме сближение, трябва да се работи с обществото тук. Важното е да оставим хората чрез повече контакти сами да си уточнят кое как е. Не да им се налагаме. Аз лично нямам някакеа рецепта. Животът ще покаже кой е истинският път.

- През 1993 г. вие създадохте ВМРО - като организация на българите в Р Македония. Но уставът й не бе регистриран. Имате ли желание да създадете днес отново такава организация там?
- По принцип аз от нищо не съм се отказал. Но ако през 1993 г. смятах, че това е потребно да се направи, в този момент не съм сигурен дали това веднага трябва да се направи. Ще искам съгласието на правителството и ако те се съгласят, ще направя такава организация. Не искам в техните очи да изглеждам като провокатор. Не зная каква е обстановката там. Смятам за около един месец да си отида в Р Македония. Но от февруари 1999 окончателно ще се установя там.

- Не се ли чувствате добре в България?
- Не е въпросът как се чувствам тук - добре съм, въпросът е, че мястото ми е там. Охрид ми е роден край. Смятам, че там съм заслужил някакъв обществен статус. Надявам се да започна някъде работа, да започна нов живот.

- Победата на ВМРО-ДПМНЕ - ДА повлия ли на вашите възгледи, които бяха залегнали в устава на неосъществената ви организация?
- Да не си правим илюзии - че това, което аз го мисля, го мислят и хората от ВМРО-ДПМНЕ. Те си имат свои интереси, като основното сега е да се грижат за своята власт. Всички неща, с които ще се захванат, ще бъдат много премислени, крачка по крачка. Никакви фундаментални промени няма да се случат там. Основното, което очаквам от новото правителство, е да се зачитат човешките права и да се стигне до национално помирение. Аз бих искал това национално помирение да бъде на основата на нашето българско потекло. Как ще бъде - не знам, не зависи от мене.

- Не е ли наистина рано да говорим за българско потекло - в управлението на Р Македония се включиха и просръбски настроени хора?
- Когато казах "на основа на нашето българско потекло", имах предвид миналото. Хората имат различни убеждения. Някои, които бяха интегрирани в югославската федерация, не бяха толкова сърбомани, колкото югославяни. Имаха привилегии, т.е. работеха за личния си интерес. Нашето потекло не е спорно - това е хубава основа да се разберем. Спекулациите за потеклото ни там са просто политическа игра. Хората имат все пак право да се самоопределят както искат. Не мисля на никого да се налагам.

- В Охрид преди изборите бяха пребити двама граждани на Р Македония, които се бяха самоопределили като българи.
- Никола Къркулев, единият от тях, ми е зет. Старото правителство правеше провокации, тъй като водеха политика за спечелване на изборите. Искаха това да стане на антибългарска основа. В структурите на обществото бившите управляващи имат дълбоки корени, лесно няма да се предадат. Бих искал като в Хърватско всички структури - от главата до краката, да се сменят, но това в трудно.

- Това не създава ли капан за новата власт?
- Много е дискусионно кой път да се избере. Бих предпочел първо промени във върховете на властта, после и по-надолу. Няма достатъчно кадри за една генерална промяна.

- Какво ще посъветвате българските политици?
- Търпение да имат с нас. Един месец след изборите ние се чувстваме истински свободни. Времето ще направи своето, в Р Македония има достатъчно качествени хора.

- Достигнаха до България слухове, че някои в Р Македония били казали: "Ако Любчо започне първо с България, ще го свалим"?
- Има такива слухове, но те идват от онези среди, които се страхуват за своето бъдеще, тъй като, ако се оправят отношенията с България, ще загубят постоввте си. Някои там живееха от антибългаризма, плащаха им да правят антибългарска пропаганда. А сега няма какво да правят.

- Дали наистина вече няма да се плаща за антибългарска пропаганда в Р Македония?
- Плащаха просръбските структури в Р Македония, които бяха в полицията, в медиите, те са сръбската агентура там. Тя трябва да се изтегли.

- Агентурата обикновено не се изтегля, а се окопава.
- Ами тогава трябва да се изгони. Това е работата на новата власт.

- Надежите ви са доста светли.
- По принцип за съм оптимист. Затова и през 1991 г. се завърнах в Р Македония. Докато бях в България, следях непрекъснато събитията в Р Македония, знаех какво се случва там. Не позволих на бившите власти в продължение на една година да правят спекулации с мен.

- Най-добрият ви спомен от България?
- Бях през лятото на море цял месец - във Варна. Най- хубавото нещо е морето. Видях и Рилския манастир обиколих България, но още не съм видял всичко.

- Заповядайте пак. Кой е най-лошият ви спомен от България?
- Не мога да кажа нищо лошо, но лошо е много млади хора да са разочаровани от българското общество, от стандарта в него. Искат да напуснат страната. При македонските младежи е друго - там не чакахме всички неща да ги направи държавата. Ние не чувствахме държавата като своя, трябваше сами да се оправяме. Затова ще ни бъде по-лесно.

Разговора води Светлана Войнова

[Back]