Ст.н.с. инж. Мицо Спиров

в-к "Македония", брой 45, 9 декември 1998 г.

Издаденият от издателство "Св. Г. Победоносец" на Министерството на отбраната през 1996 г. 7-томен труд "Офицерският корпус в Бъглария 1878-1944 г." със съставител Румен Руменин е представен в 4 книги с общо 1272 страници. Това е една енциклопедия за всички български офицери и възпитаници на Школата за запасни офицери, останали на служба във войската след Освобождението до 1944 г. По азбучен ред тя съдържа справка за имената им, месторождението, годината на раждане, семейното положение и заеманите длъжности във войската съгласно конкретните заповеди на Министерството на отбраната и за някои от тях кога са починали.

Накрая в VII том е даден също по азбучен ред "Указател" на родните места на всички офицери от разглеждания 66-годишен период, като за всяко селище се посочени номерата на офицерите, чиито биографични данни са включени в седемте тома. По този начин енциклопедията представлява същевременно една "география на българското офицерство". 3а целия този енциклопедичен труд са положени много усилия, защото обхваща 12 609 имена, т.е. целия офицерски корпус в България за разглеждания период.

Анализирайки труда, може да се направят редица изводи и заключения, които засягат българската история. Преди всичко фактът, че най-много български офицери са родени в по-големите наши градове, както и граничните градове и тези, които имат по-големи военни гарнизони, а именно:
 

София	860 д.
Велико Търново	499 д.
Шумен	411 д.
Сливен	375 д.
Русе	372 д.
Пловдив	321 д.
Габрово	312 д.
Кюстендил	244 д.
Стара Загора	232 д.
Варна	224 д.
Севлиево	218 д.
Плевен	212 д.
Ловеч	195 д.
Пазарджик	181 д.
Самоков	159 д.
Казанлък	151 д.
Хасково	148 д.
Карлово	146 д.

и т.н

Българското офицерство не е класово, нито кастово, а народно в пълния смисъл на думата, тъй като произхожда от всички среди на народа и от всички краища - градове, села и паланки на българския народ в етническите му граници. Има и села, които са дали на България по 10-20 души офицери, като селата Свежен (Пловд.) - 23 д., Жеравна - 21 д., Широка лъка - 20 д., Дебелец - 18 д. и т.н.

Значителен брой от българските офицери са родени извън пределите на свободна България, а именно:

- в сегашна Република Македония - 271 д., като в т.ч. в градовете:
   - Велес - 46 д., Прилеп - 24 д., Щип - 22 д., Крушово - 15 д., Охрид -16 д., Битоля - 16 д., Тетово - 5 д.

- Западни покрайнини, вкл. Пирот - 64 д., като в Цариброд - 49 д.

- Румъния - 76 д.

- Молдова - 65 д., като в Болград - 46 д.

- Източна Тракия - 63 д., като в Одриин - 14 д., Лозенград - 13 д. и Цариград - 11 д.

- Украйна и Русия - 25 д.

- Гърция - 23 д., като в Солун - 13 д.

- Сърбия - 6 д.

- в други страни 20 д.

Или общо извън пределите на България, 633 д., т.е. 5,9% от общия брой на офицерите (12 609 д. ), което никак не е малко.

Освен това, ако се обърне внимание на големия брой офицери от близките до границата градове като Кюстендил, Варна, Хасково, пък и на самата столица София, трябва да се има предвид, че една голяма част от тях са синове на бежанци от Македония и Тракия. Ето защо броят на офицерите, чийто корен е от поробените земи, в неколкократно по-голям от 633 д.

Безспорно това е една картина за местонахождението на българската народност на Балканския полуостров. Едва ли има страна в света, на която такъв голям брой от офицерския състав да са родени в съседните държави, защото България единствено граничи с български земи.

Тези български офицери, родени в поробените краища на България, никога и при никакъв случвй не са проявявали някакъв сепаратизъм, и нямат волеизяви, че не са от българска народност. Така офицерите, родени в Македонския край, за нищо на света не са се изявявали, че са част от някаква "македонска нация", както твърдят днешните македонисти. Това показва и участието им в 4-те обединителни войни, които води България.

Структурата на българското офицерство по отношение месторождението е един голям плесник на онези, които спорят за границите на българската народност, както и на тези "историчари-македонисти", които с нокти и зъби искат да изопачат световната наука в тази област. Горните факти не се нуждаят от никакви доказателства, така както и истината за стотиците хиляди бежанци, които са прогонени от бащините им огнища и с подръчен багаж идват в свободното отечество.

Прекрасен отговор дава енциклопедията и на въпроса: "Има ли сега българско население в Република Македония?" Ами ако няма, както твърдят тяхната статистика и държавниците им, изглежда, че българските офицери от този край ги е снасяла кокошка, а не майка рождена. Половинвековните "усилия" на Коминтерна и на неговите слуги в Бъглария - ръководителите на комунистическата партия, не успяха да излюпят от снесения запъртък "македонска нация" и отделен от българския "македонски език", защото самата действителност и световната наука ги опровергаха.

Безспорно е, че този труд е едно допълнение към Карнегиевата анкета от 1913 г., от който е пределно ясно къде са границите на българската народност, и е едно убедително и безспорно приложение към най-новата история на България. Той е полезен и за изследователи и в други области.

[Back]