в-к "Македония", брой 44, 2 декември 1998 г.
На 13 ноември т.г. в. "Дума" публикува статията на Александър Лилов, озаглавена "Да изградим нови Балкани". На другия ден, 14 ноември, същият вестник помести на цяла страница политическата позиция на Висшия съвет на БСП "Необходима е нова политика между България и Р Македония". В заглавията и на двете публикации се повтаря думата "нови", "нова". И това е поводът да реагираме.
Какво влагат БСП и Стратега Лилов в това многозначително "ново"? Някаква магия ли или екстаз, който трябва да ни изведе от мрачното настояще и да ни направи бодри ратници на "нова", витаеща в облаците действителност!
Някога, в края на 1946 г., ние, учениците от началните класове, прилежно учехме думите на песничка, която трябваше да изпеем на новогодишното тържество. В тези думи Новата 1947 г. се характеризираше така:
"Тя ни носи най-подир
нови дни републикански
носи сговор, носи мир
на държавите балкански."
Господин Лилов, както виждате в едно четиристишие от "зората на социалистическа България" е събрана същата тази наивно-платонична философия, която вие толкова претенциозно и витиевато предлагате днес със самочувствие на ментор, който едва ли не открива Америка. А защо Балканите след 1947 г. не станаха "нови"? Защо наслагвате едно "ново", върху друго "ново", господин Лилов!
В документа на Висшия съвет на БСП, където се пледира за "нова" политика между България и Македония, откриваме освен любимата енигматичност, вложена в думичката "нова", още и къса памет и липса на приличие. Защото кацата, в която поради идеологическа целесъобразност българинът трябваше да се превъплъти в "македонец", се знае, че беше забъркана именно от същата тази БКП.
Разгърнете кн. 1-2 от юли-август 1945 г. на НОВОТО списание "Македонска мисъл" и ще прочетете как и регентът Тодор Павлов още тогава ратува за "нова" политика към Македония: "Списание "Македонска мисъл" ще изиграе безусловно полезна роля, ако неговите редактори и сътрудници никога не забравят, че НОВОТО НАЦИОНАЛНО МАКЕДОНСКО СЪЗНАНИЕ (подч. р.) не падна готово от небето...".
С този рефрен "ново" БСП и г-н Лилов винаги са кръжали, както виждаме, и сега кръжат, над истинските механизми, които движат световната политика, и винаги припкат към някакво бъдеще, в което се разпореждат не те, а онези политици и държавници, които добре владеят правилата на междудържавния покер. Именно поради внушението на тези политици и държавници БКП през 1946 г. се запретна да налага "новото македонско национално съзнание" с кръв и насилие върху собствения си народ...
Нашият сътрудник от Варна Николай Минев ни изпрати от в. "Земеделско знаме" на Никола Петков статии от края на 1946 и началото на 1947 г. Те красноречиво разкриват драмата на България във водовъртежа на "новата" политика към Македония, която тогава БКП на дело прилагаше.
Няма "нова" и "стара" политика. Има интереси. Идеологията, фанатизмът и схоластиката само обслужват интересите. И за съжаление у нас тези интереси се като по правило небългарски.
Негодувание предиввиква у всеки истински българин мисълта, че хора от неговия народ, синове на български бащи, раждани из български полета и из български горски усои, могат така лекомислено да продават бащината си земя на чужденци, па макар и да желаят с тия чужденци да образуват нова държава. Българи се осмелиха да предлагат, дори и беа паница леща за компенсация, цели области от нашето отечество. Това, което гърци не посмяха да поискат, те безочливо декларираха пред народа, че може да се отстъпва безвъзмездно. Добре ни постилат пред "четиримата големи", няма какво.
Ние обаче, които сме истински синове на Югозападна България, които знаем какво сме и към кой народ принадлежим, отхвърляме с негодуваниe всякаква помисъл да бъдем подхвърляни като парцал от държава на държава, да ни се отрича качеството на българи и да бъдем продавани, ако не за паница леща, то за една приятелска усмивка или съответна комунистическа декларация.
Само хора, които се чувстват чужденци в България, за които са неизвестни най-светите чувства на българина, които нямат представа за стопанските интереси на отечеството, само такива могат да търгуват с цели краища от родината ни, големи колкото Добруджа и по-важни от нея за преуспяването на целия народ.
Знаят ли те какво представлява Югозападна България, която сега измислиха, че се казвала "Пиринска Македония"? Сигурно не...
От стопанско гледище Югозападна България придобива неизмерима важност за страната ни, защото по Струмската долина минава единствената железопътна линия, която ни свързва с Тракия и беломорските пристанища. Ако тази единствена жп линия бъде подарена заедно с областта на трета държава, ние губим и едно от най-важните условия, за да можем с право да претендираме за Беломорската област. Освен това, ако страната ни положи всички възможни усилия, за да изгради с огромни жертви тази линия-подвиг, това трябваше да стане само за да направим по-хубав подарък ли?
Ето това представлява Горноджумайската област за България. Без нея няма да имаме в никой случай достатъчна външна търговия, защото ще изгубим тютюна й, а оттам и общите ни възможности за стопански прогрес ще се съкратят наполовина. Без нея няма да имаме половината от дървения строителен материал и от това ще пострадат основно строежите в страната.
Независимо от това обаче там живее едно двестахилядно население от чисти българи, говорещо роден български език, закърмено с български идеали, борило се и мряло за България. Този народ не желае да бъде третиран като "хора от второ качество" или като разменна монета за уреждане на комунистически сметки. Той иска да носи свободно и неограничавано гордото българско име, да диша свободен въздух и да твори за свободна България.
Нека тия, които сега са сложили ключ на устата му, които с разни открити лисове и други спънки не му позволяват не само да се изяви, но дори и да се движи, знаят, че въпреки това там живеят корави и верни българи, които няма така лесно да се отрекат от името си. Нека те знаят, че ненапразно сме се борили и мрели за една сладка дума на един велик идеал: България.
В интерес на истината
Македонският комитет е съобщил в правителствената преса, че македонците у нас за пръв път след 9 септември получили действителиа свобода да живеят и работят, и им нарежда при преброяването да упражнят своите малцинствени права, като впишат в статистическия лист за своя народност "македонец", "македонка".
Това е неистина, граничеща с предателство. Никога в историята на България не се е правило разлика между македонец и българин от Мизия, Тракия или Добруджа. Македонските българи са се ползували с всички права на българи. На горните вредни директиви дава достоен отговор апелът на българите от Горноджумайската област и другите части на Македония, в който се напомня заветът на Даме, на Гоце, на ПереТошев, Христо Матов, Яне Сандански, Христо Узунов и на героите от Илинден.
Всички те умряха като българи за свободата, правото и правдата на Македония!
БЪЛГАРИ ЖИВЕЯТ В ТАЯ СТРАНА
"За народност и за правина
За бащиня и за майчиня език...
Охрид и Търново веч дали вик
Македония чудна страна!
Няма да бидит гръчка она!
Шума, гора и планина
Самий камен на тая страна
И птица и риба в Вардар река.
Живо, мъртво на свои крака
Ке станат и ке дадат ответ:
Я българска сум, Българин сум я,
Българи живеят в тая страна."Райко Жинзифов
Бележка на редакцията: Бележитият родолюбец и възрожденец Райко Жинзифов, велешанин, отдавна почива в гроба. Законът за защита на народната власт няма никакво значение за него.
НЕВРОКОП
30.XII.1946 година
Вътрешното министерство е наредило до общината да внушат на преброителите, щото листовете за преброяване да бъдат попълвани от самите тях, като в графата за народността всички българи и българомохамедани се посочват за македонци. Тези, които протестират, се заплашват, че ще бъдат обявени за фашисти и ще бъдат изнесени от домовете им. Населението е възмутено от това нечувано изнасилване на съвестта.
Борис Чанджиев
народен представител
Никога българи не са били принуждавани от свои братя българи да се откажат от своята народност.
И това видяхме. Стана на 31 декември 1946 г. Денят, в който се проведе общото преброяване на населението в България.
В Горноджумайската област, по партийна линия, комунистите упражняват силно въздействие да принудят населението да впише в преброителните карти вместо българин - македонец.
Цялата комунистическа партия е на крак. Из селата се заплашва с изселване. В Разлог, Неврокоп, Петрич градските високоговорители нареждат на гражданството да се нарича македонско.
Населението със сълзи си спомня, че е в безправие от 1923 г. и досега.
Никой не пита населението то каква народност има в своето съзнание и душа. Заповяда се - : Вие сте македонци!
Българите от тази област апелират за подкрепа от нашата демократична и патриотична общественост.
Апелират за активна защита на българския народ и неговата земя.
Ако е дума за плебисцит, то той нека стане под контрола на Обществото на обединените народи.
Да не може да се проведе партиен терор.
Населението да може най-свободно, най-непринудено, без насилие да каже българско ли е или "македонско".
И то ще отговори, че сто на сто без разлика на политическо убеждение и верско различие по кръв, по език, по възпитание и национално съзнание е българско.
Едва сега си обясняваме защо господин министър-председателят отложи отговора на запитването на неврокопския народен представител Борис Чанджиев. За да може статистически да се обработи едно национално престъпление и да си измият ръцете от отговорността пред историята.
Това население от мирни селяни, от бедните полета и планини, чака с тревога за себе си и за децата си свобода, мир и спокойствие.
Но кой днес ще им ги даде?
[Back]