Габриеле Нисим

в-к "Македония", брой 44, 2 декември 1998 г.

Габриеле Нисим е публицист от Милано. Родителите му са от по чудо спасените евреи от Солун. Изселват се в Италия след Втората световна война. След кратък журналистически стаж в оперативната журналистика г-н Нисим се отдава на публицистика. Автор на книгата "Човекът, който спря Хитлер", посветена на Димитър Пешев. Наскоро в Страсбург ПАСЕ почете делото на героя.

- Г-н Нисим, спасителят на българските евреи Димитър Пешев е непознат дори за българите. Как вие - италианецът, го открихте?
- Случайно. В България попаднах в края на осемдесетте години. Събирах материал за книгата си "Невидимите евреи", в която разказвам за положението на евреите в страните от източния блок. Тогава ми направи впечатление, че за разлика от СССР, Чехия, Полша, Унгария, Румъния, в България не е имало антисемитски съдебни процеси по време на тоталитаризма. Реших да подиря причината за това. Така стигнах до явлението "спасение на българските евреи".

- Казвате, че не е имало антисемитски процеси в България, но забравяте процеса срещу равина Даниел Хананел през 1956 г.
- Разглеждах документи от този процес. Въпреки че подтикът за него е отказът на равина да заклейми публично на конференция в Париж "израелските агресори над беззащитните араби". За мен процесът срещу него е част от серията антиклерикални процеси.

- Да се върнем към спасението на евреите. Как достигнахте до личността на Пешев?
- Заинтересувах се как са спасени българските евреи. С помощта на моята преводачка Емилия Даскалова прегледах много от архивите. Сред тези, които се пазеха в архива на МВР (ние правихме изследването в началото на деветдесетте години), попаднах на една папка със спомени на "някакъв депутат", която съществено се отличаваше от официалната версия, че спасяването е станало на 24 май 1943 г. Датата, която там се сочеше, бе 9 март. Това, което озадачава изспедователя, е, че тази папка е писана от друг човек. Предположих, че някъде се пазят и оригиналните спомени на Пешев. Успяхме да издирим роднини на държавника и действително установихме, че папката, която се пази, е писана от човек на Държавна сигурност, но съществуват оригинални записки на Пешев. От там нататък се срещах с десетки, ако щете - стотици хора, които са познавали държавника, които си спомнят спасяването на евреите или са взели участие в неговото организиране.

- Какво е най-характерното за Димитър Пешев?
- Той е бил нещо като дисидент във властта. И като министър, и като депутат в две народни събрания, и като подпредседател той е бил дълбоко принципен човек, чужд на конформизма. Това му в спечелило много неприятели, сред които премиерът Богдан Филов, който е искал суспендирането му. Освен като изключителен политик Пешев е бил известен като блестящ юрист, наемвл се да води дела, които някои са смятали за обречени. Имал е добри връзки с двореца.

- И все пак, как става така, че точно този блестящ политик застава начело на процеса за спасяването на българските евреи?
- Би трябвало да започна по-напред. Става въпрос за члена на ВМРО Владо Куртев, който случайно чува по време на прием при коменданта по еврейските въпроси Ал. Белев за плана за депортиране на евреите от Кюстендил. Той веднага заминава за Кюстендил и там се свързва с кюстендилските депутати и общественици. По това време на гарата в Кюстендил вече е композиран влакът за депортацията на евреите, а те са затворени в тютюневите складове. От многото българи доброволци, които трябвало да се застъпят за спасяването на евреите, на сутринта на гарата са били само депутатите и Владо Куртев. В София те се се срещнали с подпредседателя на Народното събраниe (също кюстендилчанин) Димитър Пешев. В началото Пешев, както сам признава в спомените си, е искал да спаси само своите приятели евреи, но му става ясно, че така проблемът не може да се реши. Получава подкрепа от 42-ма депутати, които поставят подписа си под документ в защита на българските евреи. Вярно е, че по-късно някои от тях оттеглят подписите си, но вземането на отношение по този толкова труден въпрос само по себе си е подвиг, като се знае, че България е била съюзник на нацистка Германия.

- Каква е ролята на царя в този изключителен за България момент?
- Монархът е бил държавен глава и неговата дума е била решаваща, но за вземането на решението заслуга имат Димитър Пешев и главата на българската църква Стефан. Те с цената на собственото си унижение са му досаждали, увещавали, настоявали да спаси евреите. Забележителното е, че българските евреи са били спасени на територията на страната, а не както датските чрез изпращането им на неутрална територия.

- Каква е съдбата на Пешев след "звездния му миг"?
- По предпожение на Б. Филов неговото подпредседателство е било суспендирано и той е продължил участието си в парламента като редови депутат. След навлизането в България на Съветската армия като бивш депутат Пешев е бил съден от "Народния съд". Опитали се се да му припишат вината за депортирането на евреите от Солун, Македония и Пиротско. Тогава защитата му, съвсем безплатно, поема един от спасените от него евреи блестящият юрист Йосиф Яшаров. От неговите пледоарии става ясно, че съдят Пешев за това, че по времето, когато е подпредседател на Народното събрание, са гласуваниз акони, осъждащи партизаните на смърт като терористи. Става ясно, че смъртната му присъда е предопределена. Точно тогава адвокатът му успява да изрови едно отдавна забравено дело, в което като юрист Д. Пешев е защитавал някогашния конспиратор Дамян Велчев. По това време той е бил военен министър в правителството на Отечествения фронт. Наложило му се да си спомни заслугите на юриста Пешев и смъртната му присъда е заменена със затвор.

След излизането му на свобода на Пешев е забранено да упражнява професията си. От Израел получава малко пари и продукти от признателните евреи. Живеел е сравнително спокойно в дома си, защото за него се е застъпил кварталният ОФ отговорник, на когото на времето Пешев намерил работа като дребен чиновник.

- Срещнахте се с много хора, из целия свят, смятате ли, че истината за спасяването на българските евреи е достатъчно полулярна сред евреите по света?
- За този подвиг на българския народ почти не се знае. При нас в Италия свързват България по-скоро с атентата срещу папата. Моята книга "Човекът, който спря Хитлер" за Д. Пешев до голяма степен ще спомогне за създаване на друг имидж на българите. Имаше тържествена сесия на италианския парламент, посветена на Д. Пешев, преди тази в българския. Предстои подобно отдаване на почит и в Страсбург, в парламента на Европа. Каквото зависи от мен, ще сторя, за да популяризирам подвига на България сред еврейските общности по света.

Разговорът води Феня Декало

Ето имената на 42-ма народни представители:

Димитър Атанасов Арнаудов
Георги поп Стефанов Добрев
д-р Никола Иванов Дуров
Александър Симов Гигов
Симон Киров Халачев
Данаил Жечев Кънев
Георги Петров Кендеров
Тодор Павлов Кожухаров
Георги Тодоров Кръстев
Филип Димитров Махмуджиев
Петър Георгиев Михалев
Георги Миков Нинов
Димитър Йосифов Пешев
Иван Василев Петров
д-р Георги Рафаилов Попов
Илия Димитров Славков
Стефан Стоянов Стателов
Георги Железов Свинаров
Марин Иванов Тютюнджиев
Никола Иванов Василев
Васил Христов Вълчев
Кирил Кастадинов Арнаудов
д-р Иван Бешков Дунов
Никола Иванов Градев
Игнат Илиев Хайдутов
Димитър Николов Икономов
Стефан Атанасов Караиванов
д-р Петър Иванов Кьосеиванов
Александър Гатев Кръстев
Андро Христов Лулчев
Руси Иванов Маринов
д-р Никола Петров Николаев
Дончо Димов Узунов
Сирко Станчев Петков
Петър Марков хаджи Петров
Спас Маринов Поповски
Панайот Тодоров Станков
Таско Стойчев Стоилков
Христо Стоянов Тумакчиев
проф. Александър Цалов Цанков
д-р Иван Киров Вазов
д-р Иван Коцев Йотов