Македония и Григор Василев

Траян Радев

в-к "Македония", брой 43, 25 ноември 1998 г.

(Продължение от бр. 42)

Между Ресен и Охрид се пътува твърде хубаво, шосето е прекрасно. На 2 часа от Охрид ни посрещнаха каймакаминът и войводата П. Чаулев заедно с по няколко заптиета и четници. Турци и българи се бяха размесили, както и самите власти. Четниците вадят револвери из пътя и гърмят. Малко по-нататък ни посреща голяма група деца из Охрид... Всички ни питат: "Къде са българските офицери?" Защото техните майки им разправяли, че българските офицери носели много хубава премяна и щели да дойдат. Децата не са доволни и изрично заявяват: "Ние се наситихме на дрехите на турските офицери." В продълженив може би на петнадесет километра те тичаха заедно с файтоните."... Деца, бедни ученици ("всички са зле облечени"), от "8-10-12-годишни", поради присъствието и на турци не смеят открито да заявят ненавистта си към униформата на турските им потисници. Но жаждата им да видят очакваните български офицери ги е водела, пеша, повечето вероятно и босокраки, на цели 15 километра от домовете им!


Приведеното дотук е, както посочих, част, но много съществена, на впечатленията на Григор Василев от Македония скоро след всеобещаващия младотурски преврат, високо оповестен като "хюриет" - свобода. Както, вярвам, пролича, Григор Василвв има способността бързо и ярко да съзира открояващото се, да поглъща в себе си освен демографския облик и зрителната характерност на посетените места и да долавя вътрешната промяна у хората, с тяхната радост подир толкова тежки борби, но и с мълчаливата загриженост у по-разсъдливите. Особено дълбоко той чувстваше природата. Затова не е чудно, че именно той ще стане един от най-спонтанните певци-мислители на "българската земя" - в нейния дивен разкош и разнообразие, в нейните стопански възможности и мерки за подобрение, в синовен стремеж за нейното опазване. Точно такъв политик и аграрник сетне ще се покажр той и на дело като министър на земеделието.

Откъсвайки се рано от своето средноимотно и много числено трудово семейство, животът на Григор Василев не е бил постлан с рози, и в началната му младост, и в по-сетни периоди. Но ако трябва да характеризирам него с три думи, ще кажа: човек, роден с благослов. За себе си и за други. (Имам и съвсем конкретни основания за това, то обаче би изместило темата за него тук.)

Родом от с. Радов, Трънско, но учил и завършил гимназия в София, след едно-двегодишно учителствуване в провинцията (за събиране на средства) Григор Василев успява да допълни висшето си учение и в чужбина; а благодарение на ранната си журналистическа изява и да пообиколи ред страни в Европа. Добронамерен, общителен, даровит и енергичен, той е имал, особено на младини, рядък усет за искрено сприятеляване и за човешки ценностен подбор. Достатъчно е да помена, че негови първи и големи приятели бяха Симеон Радев, Никола Милев, Димитър Михалчев, Асен Златаров, Йордан Йовков (още от гимназиалната скамейка, с когото после стават съредактори на патриотичното списание "Народ и армия" и за когото ще напише най-възторжените отзиви), с Христо Силянов, с Михаил Арнаудов, със Стоян Романси,...; а след женитбата му с хубавата, интелектуална и музикално обдарена Мара Станишева - с многопочитания и от Гоце Делчев негов по-стар съгражданин и довереник в освободителното дело инж. Христо Станишев, с братовчедите му д-р Костантин (Дино) Станишев, с проф. Александър Станишев и с много от останалия цвят на тукашната македонска патриотично-революционна интелигенция - от Д. Ляпов, С. Пармаков (на когото после ще гостува семейно в Охрид), Спространов и Данаил Крапчев до Димитър Талев, Кирил Б. Дрангов и братя Чкатрови. Родолюбие, другарство и хуманност вървяха за ръка у Григор Василев. Заложби алтруистични, находящи у него от неудържим вътрешен порив за дейност и обществен инстинкт. Знайно в, че за ред млади, изгряваващи таланти той се явяваше ту меценат, ту откривател и спонсор (да употребим сегашен термин) и барабанчик на славата им. Например на братята близнаци Любен и Панчо Владигерови (особе но на Панчо, на чиято безсмъртна рапсодия "Вардар" Григор Василев, един от подбудителите за написването й, ще внуши и заглавието) на художници като Константин Щъркелов, Атанас Тасев, Никола Танев, на поетите Иван Йончев, Христо Ясенов... Може би тази всеотдайност в другарство и подкрепа към други, заслужаващи това, попречи на самия Григор Василев да постигне нещо повече в някоя област на собствените му влечения? Мисля,убеден съм, че не. Напротив, тя бе един ореол, който красеше - и ще краси - името му с висота и благородство. Защото тя бе израз на нравственото чувство на природата му. И - на темперамента му. Здраво и будно дете, навлязъл страстно още юноша в някои от партийните и фракционни борби на времето си, сетне широк социалист, близък до Янко Сакъзов (и остро нападан от тесняците, бъдещи комунисти), Григор Василев започва да се изявява и като забележителен оратор, вземащ често думата в Народното събрание, където е депутат дълги години. Същевременно бързо расте и неговата слава и клиентела на виден столичен адвокат. С разширяването на знанията му и напредъка на умственото му развитие в бърз ход е и неговата политическа еволюция. Още преди войните той фактически се отдалечава от широките социалисти, след което и формално преминава към демократическата партия. При това - с цял интелектуален екип. И не след дълго той се очертава като най-близкия съмишленик на Андрей Ляпчев, впоследствие и негов наследник... Никой човек не е безгрешен. Най-малко обществените двйци. Знам много добре, че срещу Григор Василев са се пускали (покрай някои временни полугласни, чистосърдечни приятелски бележки или укори) и доста злобни инсинуации. Подхвърляли са ги и пред мене. Те обаче бяха рожба на негови лични завистници, по-рано; а сетне - главно на заблудени лица и невежи, като ехо от полувековното дирижирано изкривяване на нашето довчерашно минало. Григор Василев ще остане с име в нашата обшествена и културна история от първата половина на настоящия, ХХ век. С посочените му, макар съвсем накратко тук, заслуги. И, не по-малко, с яркия си патриотизъм. Отиването му в Македония още в първите седмици след като капакът на турското владичество над нея се беше временно повдигнал, е най-доброто доказателство за това. Но цитираното тук, в началото, от него за Македония далеч не е всичко писано, мислено и сторено за нея от него. От младините му до самата му смърт тя, Македония, оставаше в неговото сърце като най-прелестната и свидна, за жал най-многострадална част от българското отечество. И, помня, че в 1941 г., когато мислехме, че Македония е вече наистина и трайно освободена и от новите й поробители сърби и гърци, той беше сред първите незакъснели да видят на самите места радостга от станалото и ликуващия там наш народ. Тези редове за голямата любов на Григор Василев към Македония и общите контури на неговата личност нахвърлям сега по един двоен повод: навършването на 115 години от рождението му (23.VI.1883 г.) и 56 години от неговата кончина (7.ХI.1942 г.).

За да не останат те обаче само като познавателно- възпоменателни, ще ги завърша с една кратка добавка. Тя е нужна поради много съвременното й звучение: като шамар на просмукалите се тъкмо в последните дни, във връзка с парламентарните избори в Скопската република, някои подли и ренегатски глаголствувания в тукашни медии. Ето по това само още няколко цитата от Григор Василев касателно Македония:

"По своята същност борбата на македонското население за политическа свобода е борба демократическа... Но тази цел не може да бъде чужда на България, на българската демокрация. Македонският въпрос е така усложнен, щото неговото разрешение не може да се отделя от стремленията на България."...

"Аз искам само да ви кажа, че Македония, така както аз я видях,..., тая Македония прави едно чудно, едно извънредно приятно впечатление и не само с нейната природа, богата и разнообразна, с тия езера на всяка стъпка, с тия планини натрупани, които се съпровождат или кръстосват без система, с тия полета, малки, но необикновено плодородни, с тия Воден и Охрид, но и с нейния жив свят."...

"...Действително заслужава да се заклейми и да се преследва невежеството на журналисти и всички други разложители и разединители на българската нация." (Това е от по-късно, визира вече пакостната коминтерновска намеса в европейската политика, по-осезаема за Балканите и у нас преди и след началото на Втората световна война.) ...Българската нация преди хиляда и повече години е погълнала различни по произход племена. Но по език, по съзнание и по историческа съдба и мисия тя е от хиляда години насам едно неделимо цяло."...

"През епохата на Възраждането всички деятели и писатели никога не споменават за македонци, тракийци или мизийци, а единствено за българите, за българския народ като едно цяло и се бореха за освобождение и независимост на народа си."...

Истини, сякаш писани за днес!

[Back]