Траян Радев

в-к "Македония", брой 42, 18 ноември 1998 г.

Промените в Р Македония поставят на дневен ред и въпроса за истината - историческа, национална, политическа, геостратегическа. И ако до днес поради много съображения за миналоот на Македония там не се говореше открито, а само приглушено, потайно и с половин уста, днес, надяваме се, вече може открито да се публикува открито всичко, което е свързано с близката и далечната история на Македония, без заобикалки.

Текстътм предоставен ни от г-н Траян Радев, известен историк и публицист, се отнася до живота и делото на Григор Василев. Този текст разкрива и чудесни страници описания на природата, бита и националното самосъзнание на хората в Македония, преставени така, както ги е видял по времето на Хуриета Григор Василев.

В продължение на два броя читателите ще имат възможност да се запознаят с тези описания.

Точно в средата на лятото на 1908 г. в света се разнесе известието, че в Турция станала революция. Извършили я бяха групи млади турски офицери, чланове на таен "младотурски" комитет, с програма: да запазят турската империя, като под етикети за нейното модернизиране и демократизиране и чрез ефективна централизация - административна и особено духовна на турска езикова основа, подемат усилена асимилация на многото народности в полуазиатската държава за превръщането им в една едночувствена и едноименна "отоманска" народност. Повечето от тези офицери съзаклятници бяха родом от Македония или служили в нея и най-важното бяха водили турските потери срещу българското националноосвободително движение там, от което се бяха непосредствено възкищавали и учили на героизъм за свобода и патриотична саможертва. И ето че пет години подир епичното Илинденско въстание чрез европейската намеса Македония постепенно се изплъзваше изпод контрола им. А в състоялата си току-що среща в Ревал на английския крал с руския император вече ставаше сериозно уговаряне за автономия на Македония, сиреч за по-реалното й обособяване и поставяне под общ ебропейски контрол. Новината за това още не бе изстинала, когато се узна за последвалия държавен преврат в Турция. Неговият пряк начинател бе Ниязи бей от Ресен. За часове той се превърна в герой, но без лични политически амбиции, той си оставаше военен и местен първенец. Като водител на новите управници и на новия режим изпъкна генералщабният офицер, учил в Германия, Енвер бей. Кипежът бе започнал в Македония, там се премести сега и центърът на властта: в Солун. В Цариград султанат Абдул-Хамид кан II, абсолютен владетел и духовен глава на всички мохамедани, бе оставен - но вече лишен от реална власт и под немного прикрит надзор.

Обратът, видимо коренен, не срещна някаква пряка съпротива и само след ден-два изглеждаше утвърден. Нещо повече: шумно прогласените "нови" принципи-лозунги за братство, равенство, свобода се приеха искрено и от нетурските народности. Нашите чети слязоха от планините, посрещани като освободители и от властите. Българското население в Македония, повече от другите, ликуваше.

Новината за станалата безкръвна революция в Турция предизвика ентусиазъм и в свободна България. Мнозина наши патриоти - журналисти, политици, обикновени граждани, не устояха на желанието си да видят станалото чудо на самото му място. Сравнително сред първите от тях бе известният вече Григор Василев. Нему дължим и едно чудесно описание на видяното и почувствано тогава от него в Македония. То е извънредно живо и картинно, а същевременно обективно и с данни на документално свидетелство. Ще предам тук част от него дословно:

"Един месец подир младотурската революция (значи през август 1908 г.) - пише Григор Василев - аз преминах с една група приятели турската граница при Ристовец и Зибевче. Още от първото поселение на обширната империя ние почувствахме, че наистина сега в Турция е настъпил един нов режим, конституционен режим. Това е общото впечатление, което бързат да споделят не само българи и сърби, пътуващи за Македония, но и самите турски изгнаници, с каквито имах случай веднага да се запозная в трена. От това настроение ние не можахме да се освободим до самия Солун... Има едно съвършено променено положение, което не може да се отрече даже и когато малко му се вявра. Съмнението за бъдещето и разликата в преценките в нищо не накърнява всеобщата радост и възхищение.

В Скопие ние видяхме маса офицери, интелигентни хора... Тия офицери бяха напуснали своята работа, обучението и възпитанието на войниците и не бяха се стърпели да не излязат да посрещнат идещите отвън българи, турци, гърци - все хора, които се стичат отвън само поради новото положение и с най-добри намерения... Питаха ни за България и за ефекта, който превратът е направил вън от пределите на Турция.

От Скопие до Солун тренът неотклонно придружава Вардар. Това, което ме ужаси, то беше печалната гледка - Вардар минава през пустиня. Отстрани на Вардар виждате планини, възвишения, скали, виждате поляни, пусти, но годни за работа, поселени с българи и турци. Идва Велес и [доста по-долу] Гевгели. Цялата долина е така опустошена, така изгубена, че и 30-дневната свобода не е могла да даде някакъв живот на тая местност... Вардар има нещо неприветно и в същото време нещо неуловимо скъпо. Едва към Гевгели забележихме зеленина и усетихме, че наближават Солун и Бяло море. Гевгели има просторна и разкошна околност. Населението му се занимава с бубарство и има големи градини, цели пространства са засети с черничеви дървета, ниски, добре подкастрени, с големи листа и добре напоявани. Всичко това ни направи добро впечатление. Ние като че ли сега навлязохме в Македония, за която знаехме, че е богата с толкова много природни богатства и с население живо, възприемчиво и примерно предприемчиво [за показ на] всички други населения на Балканския полуостров.

В Солун още на гарата

бяхме посрещнати от българи, защото понастоящем там има твърде много българи. Качихме се случайно на български файтон и отидохме в хотел. Още от следното утро вие схващате общата радост без разлика на националност, без разлика на възраст и пол; вие виждате хората доволни, вървящи из улиците свободно и гордо, всеки отдаден на работата си. Така трепетна и чиста радост нигде другаде не можете намери, защото наистина още е пресен споменът за преврата, тук подготвен и тук наложен.

От Солун заминах за Битоля. Действително Солун е градът, който ще бъде център на българския елемент [и] на всички други националности; подир Цариград Солун е център на Източна Европа, но даже и в Солун се чувства от българите, че без Битоля - сърцето на паметната революция от 1903 година [намек за Илинденското въстание - б.н.], така порицавана и в същото време символизираща енергията и дързостта на българите - Солун не струва себе си.

Трябваше да се отиде в Битоля. Между Солун и Воден има няколко поселения, няколко градчета...

От Воден до Солун се пътува вече между чист български елемент. Воден е в едно живописно разположение. Гледате котловината от двете страни с високи баири; тази котловина в своето дъно е завършена с китка от бели къщи, скали и водопади. Не помня такава гледка другаде в Европа. Бил съм в Швейцария, Австро-Унгария, Русия и Германия, но подобен пейзаж не намерик. Градът е плувнал в градини и овощия, лозя, нарове, черни смокви - едно кътче райско, една сочна зеленина посред горещото слънце, една красота, която ви упоява и обезсвестява. След Воден - Владово, едно добро село. От тая друга страна гледката е почти същата.

  ...
От Острово тренът отива по продължение на Островското езеро. То не е много голямо, но е чисто и кристално. Може би цели двадесет минути се любувахме на пейзаж, който никое швейцарско взеро не може да даде. Ние пътувахме по височина 4-5 метра над езерната повърхност и унесено се наслаждавахме на поразителното отражение на отсрещните къщи и хълмове, на далечните околни планински върхове, на разнообразната и разноцветна небесна повърхност. Върху езерото владееше тишина и спокойствие. Току-що се отделяме от него, ето го село Пътеле. То няма друго освен постройки за хора, освен каменни къщи, каменни огради; отгоре стърчат комини от кирпич, всичко е в бяло и се получава една картина на някакъв средновековен град или крепост, на някакво кътче, отделено от света. Малко по-нататък са познатите пътелски лозя; казаха ни, че цялото село живее изключително от лозарство. Наблизо е Суровичево, един забележителен град, добър център, където намерихме войводи, познати ни от София. Те всички са здрави и радостно разправят за своите посрещания [от населението след слизането им от горите - б.н.] и за довчерашните им подвизи, обаче те всички са и замислени.

Учудва ме интелигентността на голяма част от войводите в Битолското окръжие. Те са в болшинството си 25- до 30-годишни, с по неколкокласно образование, с абсолютно никакви връзки с официална България, за каквито обикновено говорят [сръбската и гръцката пропаганда - б.н.]; войводитв са в единодушие с населението - нигде не схванах нещо за конфликт между Организацията [ВМОРО - Вътрешната македоно-одринска революционна организация - б.н.] и населението. Такава хармония надали може да има в някой друг окръг на Македония... Обясних си това с компактността на българското население в Битолското окръжие ["окръжие" и тук в бързината е употребена вместо: област - б.н.]... с безпримерната революционна борба... Тези Революционни борби и особено въстанието в 1900 г. са калили и сплотили населението; без тия съпротивления Македония би била обърната цяла в пепелище... На тираническия режим, жесток и безумен, е трябвало да се дава отпор, защото инак той не би се спрял пред нищо."

Авторът дава, като пример за това "селото Велгощи, което е било до Революционната година от 250 къщи, чисто българско, на четири километра от Охрид. Това село е било от първите във въстанието..." и след появата на многобройна турска войска то оказало героична съпротива, но, обкръжено от всички страни, било изгорено до основи.

"Сега има 140 къщи и всички са нови, продължава Григор Василев. От Суровичево минавате Лерин и се приближавате към Битоля. Македонците, които пътуваха с мене, обърнаха ми вниманието на едно странно съвпадение: от Суровичево до Битоля пътувате точно така, както от Костенец към София: покачвате се по нанагорнище,... Битоля е голям град с 65-70 хиляди жители, голямата част от които са българи, има доста турско население, гъркомани, малко евреи, малко албанци и един сръбски хотел. В Битоля вие намирате най-добра атмосфера, най-сплотеното население, каквото можете да търсите в Македония...

От Битоля аз мислех да се върна

и тръгнах за Солун, но една охридска компания, която срещнах на Владово, ме почти принуди да я придружа. Много рано една сутрин взехме файтони за Ресен - Охрид. Дето се привършва Пелистер, става виден Ресен. От разстояние 5-6 километра вие виждате един пейзаж, пръв по своята грандиозност, по своето великолепие, една грамадна котловина, на която южният край се губи в Преспанското езеро - едно чудно езеро, със скалисти острови, на които българските царе са построявали дворци, което от всички страни надалеч и грижливо се е обкръжило с високи планини. На север е Петрино, дето Ниязи ефенди беше забягнал със своята вярна войска. Ресен импонира с числото и високото положение на своята интелигенция и претендира за някакъв духовен аристократизъм. Охрид се гордее със своите чисти и запазени черти на темперамента, със своето славно историческо минало като столица [на Първото българско царство] и с гостоприемството си..."

(Следва)

[Back]