МПО - свободната съвест на Македония

Спас Ташев

в-к "Македония", брой 40, 4 ноември 1998 г.

Македонската патриотична организация (МПО) в САЩ и Канада е основана през 1922 г. в гр. Форт Уейн, щата Индиана, където се провежда първият обединителен конгрес на възникналите в Америка още през 1902 г. "македонибългарски дружества". Идеята за създаването на МПО е на легендарния водач на ВМРО Тодор Александров. От 1927 г. до днес организацията издава без прекъсване в. "Македонска трибуна", който е орган на МПО и македонобългарските църкви. Постепенно дейността се разраства, като се обхваща почти цялата емиграция в Новия свят. През годините се създават повече от 50 локални структури на МПО в САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Бразилия, Аржентина и Белгия. Значението й нараства след 1934 г., когато е забранена дейността на ВМРО и по този начин МПО и нейният печатен орган се явяват единствените защитници на българщината в Македония. Особено е важна дейността на МПО от 1944 до 1989 г. През този период организацията успява да издаде спомените на Иван Михайлов, благодарение на което е спасена от фалшифициране историята на ВМРО след Първата световна война. Също така МПО реагира и при всеки случай на извършена репресия срещу българи във Вардарска или Беломорска Македония. Издавани са в огромни количества различни меморандуми, обръщения, политически анализи и коментари на различни международни езици, които редовно са изпращани на конгресмени и журналисти, връчвани са на американски президенти, в ООН, на различни правозащитни и политически форуми. Чрез своята отговорна мисия МПО запазва приемствеността в легалното македонско освободително движение и до рухването на комунистическите режими в Източна Европа се явява единствената свободна трибуна на Македония, където се брани българщината.


Spas Tashev - Г-н Ташев, вие и г-жа Мария Коева бяхте гости на 77-мия конгрес на МПО, който се проведе в Синсинати в началото на септември. Защо досега не публикувахте никаква информация?
- По време на гостуването ми сред македонобългарската емиграция в САЩ натрупах много добри впечатления, които се нуждаеха от осмисляне. Освен това за мен беше изключително любопитно да прочета първо какво ще изнесе пресата в Скопие за конгреса на МПО, защото през последните няколко години интересът на управляващите кръгове в Р Македония към тази организация е голям, дори смятам, че има разработена специална програма, целеща отдалечаването на МПО от нейната историческа мисия.

- Как бе представена МПО в Скопие?
- Някои от публикуваните информации бяха верни, но като цяло се забелязва тенденцията желаното да се представя за действителност. На подобна практика бяхме станали свидетели и миналата година. Интересно е да се подчертае, че личности, които невярно се представяха от пресата в Скопие за лидери на МПО, всъщност нямаха никаква сериозна подкрепа на конгреса. Този пример ясно показва, че МПО е една независима организация, която се ръководи от своите исторически идеали и няма да допусне външна намеса в нейните работи. Естествено, в новия динамичен свят се променя и организацията, която разглежда своята роля като един мост между славната история на освободителното движение в Македония и съвремието. В никакъв случай обаче не могат да се приемат за истина твърденията в Скопие, че МПО е зугрбила българщината и приела македонизма. Показателен е само факъвт, че на конгреса бяка оповестени изпратените приветствия на президента на България Петър Стоянов, на Агенцията за българите в чужбина, на ВМРО, на Българския национален фронт, на Международния институт за Македония и други български институции и организации. Аз в моето изказване говорих както от името на ВМРО, така и в качеството си на заместник-председател на Агенцията за българите в чужбина към Министерския съвет и бях много добре приет от делегатите.

- Кое ви направи най-силно впечатление по време на конгреса?
- Може би добре съхранените традиции и национални светини. Например пред изложбената зала бе изложено оригинално знаме на ВМОРО от Илинденското въстание. На него е извезана девойка, символизираща Македония, която държи в ръцете си българския трибагреник. Също така интересно беше изказването на делегата Илия Ашминов от МПО "Струмишката петорка", Ню Джърси. В словото си той заяви, че в резултат на нашето освободително движение имаме две наши държави: България и Македония.

- Какво е днешното състояние на МПО?
- Организацията търси своето място при променилите се условия на Балканите и по света. Но в крайна сметка нейната основна цел е да има принос за демократичния процес в Македония, в това число и изнасянето на историческата истина. Според мен се забелязва видимо закрепване на МПО през изтеклите 1-2 години. Например радостен е фактът, че вече в нейните редици могат да се видят представители на последните емигрантски вълни от Р Македония и България. Особено положителна роля играе МПО в процеса на преоткриване на националните корени сред младите емигранти, получили своето възпитание в условията на ежедневната антибългарска сърбокомунистическа пропаганда. Аз с радост констатирах наличието на група активно работещи млади изселници от Р Македония, които с насмешка гледат на глуповатите фалшификации на македонизма. От тези среди в и заместник-председателят на МПО д-р Любомир Тодоров, който е изключително интелигентен млад мъж, роден в Скопие и говорещ прекрасен литературен български език.

Много добро впечатление остави в мен и председателят на ЦК на МПО Христо (Крис) Иванов. Той самият в родом от Прилеп и на 10-годищна възраст се е преселил в САЩ поради репресиите на сърбокомунистическите власти върку неговите родители. В САЩ Христо Иванов има преуспяващ бизнес и се ползва с голям авторитет и влияние сред редица важни американски кръгове. Въобще може да се каже, че в МПО членува елитът на македонобългарската емиграция, който много добре е интегриран в американското общество и успешно се бори за каузата на Македония и България.

Marija Koeva s CK na MPO - Каква е дейността на МПО днес?
- МПО разглежда себе си като неделима част от македонското освободително движение и нейните активисти винаги са развивали дейност в тази насока. Успоредно с това с нарастването на броя на генерациите, родени в Америка, се акцентира и върху стремежа да се запази непроменен споменът за стария край, да се подломагат контактите с него. За целта МПО издава свой вестник "Македонска трибуна" на английски и литературен български (стар праволис, наричан в МПО илинденски), а също така и редица книги и брошури. През 1997 г. се навършиха 70 години от излизането на първия брой на в. "Македонска трибуна". Във връзка с тази годишнина предстои излизането от печат на един изключително ценен сборник, в който са включени най-добрите 400 страници от вестника и техният превод на английски. Трябва да подчертая, че в. "Македонска трибуна" е единстввното издание в света, където може да се намври систематизирана информация за най-новата борба и жертви в Македония след 1944 г. Също така има изобилни данни и за репресиите в Пиринска Македония и други райони на България в процеса на насилствената македонизация на македонските бъпгари от страна на БКП. С оглед на предстоящите процеси на демократизиране в Скопие много важно в, че тази информация ще стане обществено достояние и ще се прекрати тяхното по-нататъшно фалшифициране. Радостен е фактът, че се подготвя представянето на тази юбилейна книга и в Американския културен център в Скопие. За тази публикация от името на ВМРО подарих 500$, а за високо патриотичната дейност на Централния комитет на МПО връчих меден бюст на Иван Михайлов.

- Какво е влиянието на МПО сред американските политици?
- След избухването на поредната югокриза интересът към Македония е засилен, поради което редица американски политици търсят контакти с МПО. Много показателен е фактът, че главен говорител на 77-мия конгрес на МПО беше американският посланик в Скопие Кристофър Хил. В своята реч пред около 900 делегати и гости той изтъкна няколко важни факта. Според него много хора днес в Македония се питат какви са и откъде са дошли, искат да знаят своя произход.

Особено интересен беше анализът за проблемите на Р Македония със своите съседи. На първо място, бяха поставени проблемите с Албания заради наличието на огромното албанско малцинство, на второ място по значение, бе отчетен конфликтът с Югославия поради нерешения граничен спор, а на трето място, бяха изтъкнати проблемите с Гърция заради споровете около името.

Отношенията на Р Македония с България бяха представени като добри и се даде висока оценка за българската политика към Скопие. Дори и една дума не бе спомената за т.нар. политически спор за езика. Особено добре бе приета декларацията, че САЩ твърдо подкрепят изграждането на коридор No 8, свързващ България, Македония и Албания.

- Какви са перспективите пред контактите между ВМРО и МПО?
- По този върос с Христо Иванов имах няколко срещи. Бях поканен да присъствам и на първото заседание на новоизбрания ЦК. Договорихме се за размяна на информация по различни актуални въпроси. Но най-всжното според мен е предложението на МПО двете организации със съвмвстно финансиране да построят в Пиринска Македония музей на македонското освободително движение, в който да бъдат изложени оригинални материали и документи от нашето възраждане и националноосвободителни борби. Това ше бъде един съвместен принос за популяризирането на истината за Македония, която трябва да стане широко обществено достояние не само в България и Р Македония, но и сред всички заинтересовани кръгове по света.

"М"



Marija Aleksandrova-Koeva
Г-жа Мария Александрова-Коева откри 77-мия конгрес на МПО, който се състоя на 4-7 септемеври т.г. в гр. Синсинати, О., САЩ
"Духът на македонското освободително движение отново беше пренесен и на този конгрес от Мария Александрова-Коева - дъщеря на легендарния вожд на ВМРО Т. Алексендров" (из словото на Любомир Тодоров, зам.-председател на МПО, произнесено пред делегетите на конгреса).
Предлагаме ви словото на г-жа Коева:
Уважаеми дами и господа, скъпи приятели,
Сърдечно благодаря на Централния комитет на МПО за оказаната ми чест да открия 77-мия конгрес на организацията. Трудно ми е да намеря точните думи, с които да изразя чувствата си, да ви кажа колко съм щастлива, че отново сме с вас. Едва ли решението да предприемем това дълго, изморително пътуване бе много разумно с оглед на възрастта ни, но желанието да видим вашите лица още веднъж и вероятно за последен път ни направи да се почувстваме по-силни, по-здрави и даже мъничко по-млади. И ето ни тук.

Скъпи приятели, не е изминало много време от края на ужасната война в Босна и Херцеговина и ние сме свидетели на нова война на Балканите - този път в Косово. Никой не може да предвиди кога и как ще свърши тя и какви ще бъдат последствията от нея за съседните страни и по-специално за Македония.

Ето защо моят апел към всички, които обичаме Македония и страдаме, когато тя страда, е да загърбим различията, личните недоразумения и всякакви други съществуващи пречки и дз бъдем готови да й помогнем, когато и ако е необходимо.

Драги делегати
Желая ви спокойна и успешна работа. Бог да ви благослови!


Писмо от Крис Иванов до Спас Ташев, представител на ВМРО, гост на 77-мия конгрес на МПО

От името на Централния комитет на Македонската патриотична организация аз искам да благодаря на теб и ВМРО за благородните подаръци, включително бюста на Иван Михайлов, книгите, видео- и аудио-касетите, които ми подари на конгреса. Те са прекрасно допълнение към библиотеката на МПО. Вашето дарение ще бъде отразено в нашата книга по случай 70-годишнината на в. "Македонска трибуна.

Предай нашите горещи поздрави на Красимир Каракачанов и останалите членове на Изпълнителния комитет на Организацията. Аз се надявам, че нашите две организации имат много общо помежду си и твоето присъствие официално отвори вратите за съвместна дейност.

Като изхождам от нашия разговор, аз оптимистично гледам на работата върху проекта, който обсъдихме. Ние ще се видим скоро, така че можем да положим основите на нашия проект.

С уважение: Крис Иванов,
председател на МПО
28 септември 1998


[Back]