8 ноември - Денят на Западните покрайнини
Народен будител живее в Босилеград

Иван Николов

в-к "Македония", брой 40, 4 ноември 1998 г.

Ivan Nikolov

Иван Николов е поет от Босилеград. Роден е през 1958 г., зодия Риби. Завършил юридически факултет в Ниш, но нито ден не му е позволено да упражнява професията си.

- Г-н Николов, срещу вас е започнал съдебен процес за това, че сте внесли българска литература в Западните покрайнини.
- По-точно, че съм внесъл 25 книжки от собствената си стихосбирка с поезия, писана в Западните покрайнини и издадена в България. Предлолагам, че сръбските власти са били предупредени и ме чакаха. Доводът им бе, че няма разрешение от Министерството на културата. Проблемът в, че в министерството бавят предварително отправената от мен молба за внос на книжките, а вместо това ми спретнаха съдебен иск. Призовката е вече при мен. Това в доказателство, че думите за пълноправието ни като малцинство са само думи. В самата стихосбирка нещата са казани както са, но са казани по особен, поетичен начин и това е причината за забраната за внос на моята книга. Сега обаче пиша роман, в който разказвам чрез образите на героите си истината за живота тук, за нашето запустяло село, защото живея в Ресен, едно доскоро многолюдно и много красиво място, което вече е на доизживяване. Тук електричество има от пет-шест години. Видяхте какъв в пътят. През лятото може да се дойде само с джип, а през зимата - само на кон.

- Да, вашето село е гранично. При прокарването на границата селските гробища са останали в България.
- Оттатък границата са и къщите на двете сестри на майка ми. Дълго време те са заставали от дврте страни на границата и са се гледали, защото не е можело нито да пътуват, нито да си говорят.

- Струва ми се, че това е поводът да напишете редица статии по повод затриването на българското малцинство.
- В началото на деветдесетте години публикувах серия от статии във в. "Демокрация", орган на демократичната партия на Зоран Джиндич. Те предизвикаха бурната реакция на крайни сръбски националисти, които ме обвиниха в пробъпгарски национахизъм, че съм клеветил сръбската армия и др. По-конкретно срещу моите изследвания, че през 1921 г. сръбската войска влиза в Западните покрайнини, без да е уточнена границата.

Bosilegrad - cyrkvata Sv. Bogorodica Например според картата границата е трябвало да мине по западното било, а те са дошли тук и са завзели територията. Описвам по спомени на очевидци и как се е държала сръбската войска с населението. Един полковник от сръбската армия, който в статиите си срещу мен се подписвашв "Степанович", твърдеше, че в началото на века по българските земи е имало 112-хилядно сръбско малцинство, което е било претопено, докато сърбите са толкова великорушни, че ние и досега се пишем "българи". В контрастатията си му изтъкнах неоспорими факти като тоя, че преди да нахлуе тук сръбската армия, има 108 български училища, 50 български църкви. Всичко това се прекратява и се отварят сръбски училища, заменят българските свещеници със сръбски. Започва процес на национална и културна асимилация. Неслучайно от 1921 до 1934 г. в нашите краища се води национално-освободително движение. В тази борба не се подбират средства: има и героизъм, и предателства, и безчинства. Част от тази организация е "Въртоп", легална организация, която е съществувала в България заедно с организацията на бежанците от Западните покрайнини. Та "Въртоп" заедно с ЗРО се е борила за независимостта на Западните покрайнини. Казах го на страниците на вестника, без да го коментирам, но в Сърбия е опасно да се споменава "Въртоп".

- Освен с писателска дейност вие се занивавате и с обществена. Каква е тя?
- Председател съм на Културно-информационния център в Цариброд - филиал Босилеград. Идеята за центъра бе поставена преди няколко години от група критично настроени интелектуалци, които искат да поставят проблемите на нашето малцинство. Ние виждаме, че нашето малцинство постепенно се топи демографски, стопански и културно се асимилира. От около 120 хиляди в началото на века според последното преброяване сме 25 214. А това значи от 1964 г. сме намалели с 60 на сто. Ако нещата вървят със същия темп, в началото на следващия век ще изчезнем от етническата карта на Европа.

- Разбрах, че фалшификациите с българското население се проявяват дори в гробищата...
- Да, при погребване на жени на надгробните камъни не се пише "Иванова", а "Иванов Рада", например. По същиа начин при сключване на брак в паспорта на булката се пише името на мъжа без женското окончание, което е по сръбски образец. Ако младоженците се усетят и протестират, на място им оправят окончанието, ако ли не - така остава. По същия начин не се спазва българският словоред и се налага сръбски образец. Най-голям протест предизвика гостуване на българска поетеса от Кюстендил. Нея я представиха с окончание "ова", а нашата поетеса, която участва в същия рецитал - с окончанив "ов".

Mihail Nedelchev predstavja knigata na Ivan Nikolov - За тези неща освен публицистика вие пишете и книга.
- Не бих искал да прозвучи помпозно, но пиша сага, в която разказвам чрез живота на една фамилия за процесите на социалното и етническото обезличаване на българското малцинство, на претопяване, на икономическата принуда да отиде във вътрешността на страната, където да бъде асимилирано. Подобно на нашето село, което вече е почти обезлюдено, в него няма деца, няма културен живот, така и нашият край е подложен на обезлюдяване, на прогонване на националната, а особено на критическата интелигенция и създаване на една твърда граница към България. За да избегнат евентуалните усложнения, са докарали от една гъсто населена и развита в стопанско отношение сръбска област хора, които се заселват, а ние в нашето село сме десетина обитавани къщи, останалото са запустели домове и вили.

Въпросите зададе Феня Декало

[Back]