Иван Загоров

в-к "Македония", брой 40, 4 ноември 1998 г.

От старата гара в Скопие, разрушена от земетресението през 1963 г., започва булевард "Й. Б. Тито". Хотел "Бристол", пред който на 3 октомври 1995 г. бе извършено покушение над президента Киро Глигоров, е сградата, обозначена с No 1 на този булевард. Така имената на Тито и на Киро Глигоров се свързват по странен, но твърде логичен път. Защото титовизмът в Македония, затвърдил македонистичното съзнание, вкоренил антибългаризма и сътворил лъжемитологията за произхода, културата и душевността на хората тук, сега ревностно продължава да се поддържа с всички възможни средства именно от Киро Глигоров, от неговата партия Социалдемократическия смоз на Македония и от цялата управляваща до 1 ноември т.г. върхушка.

Ако човек тръгне по този булевард, оставил зад гърба си старата полуразрушена гара, сега превърната в музей на Скопие, той стига до площад "Македония". Площад "Македония" е символът на града. Той е душата, той е надеждата, той е волята за промени днес. Площад "Македония", сквернен десетилетия наред от сръбски и сърбомански властогонци, на 15 октомври и на 1 ноември през нощта т. г. се превърна в сцена на нечуван народен празник. Празник, шествие, митинг, стихия или какво! Всичко вкупом плюс безбройните плакати и знамена, по които извезаните лъвчета и инициалите на ВМРО-ДПМНЕ разчупваха догми, представи и внушения. Събуждаха възторг, изтръгваха думи, спотаявани дълго в подмолите на подплашените души, изцеждаха сълзи, които при гледката на напиращото човешко море губеха контрол и рукваха на воля по сбръчканите от безнадеждно очакване лица...

На пръв поглед площад "Македония" е граница, но и зад него градът се разстила. И за да продължиш, трябва да преминеш по Каменния мост над Вардара. Този мост събира в себе си много история, много съвременност и може би красиво бъдеще. Мостът, съграден по времето на Римската империя, по-късно преименуван от сърбите на Душанов мост с цел да увековечат присъствието си тук, днес е една артерия, по която неспирно и в двете посоки се движат безкрайни човешки върволици. За къде бързат тези неспокойни чада на Скопие? Има ли някакво значение! Всеки е поел пътя на грижите, на задълженията си. Вдясно от моста, току до брега на митичната река, се извисява огромна сграда. Върху горния край на фасадата - голямо електронно табло "Комерсиална банка". Защо не е "търговска", това е друг въпрос. Но хората идват насам, продължават направо или поглеждат вляво, където се виждат каменните стени на Калето. Калето. Скопското кале. Ето това е още един повод да се върнем към връзката Тито-Глигоров. Именно този древен паметник на Скопие се свървва с едно от най-големите злодеяния на сърбокомуниама в Македония...

Беше може би 1990 или 1991 г., когато под напора на разкрепостяването в Европейския югоизток един офицер от УДБ-а Георги Малковски с научната титла "магистър" направи предизвикателна публикация в "Нова Македония" за разстреляните без съд и присъда офицери и войници, все чада на Македония, които не пожелали да отидат на Сремския фронт да се бият с германците, а искали да поемат към Солун, за да освобождават братята си от Егейска Македония. Интересите на Тито и новата властваща върхушка в Скопие тогава диктуваха налагането на диктатура от Сталинов тип, което беше добре дошло за новото поколение сърбомани, облечени в идеологията на сърбокомунизма. Тяхната задача беше да се сътвори "македонска" нация, да се инжектира ново самосъзнание, да се скалъпи "македонски" език, история, култура... И всички тези "творби" все с ново, уж социалистическо, а всъщност със сърбокомунистическо, титовистко и лазарколишевско-глигоровско съдържание.

Така, преминаваики по стария Каменен мост, човек открива, че пластовете на вековете, на годините, не са чак толкова непроницаеми. Преливането на човешка кръв от една епоха в друга, на човешко страдание, на човешко творчество, на човешки полет се материализира в усещането, което дълго време те държи в състояние на безизходни размисли...

Всъщност тази диалектика е твърде дирижирана през последните осемдесет години тук, в Македония. И в полза на това са изписани купища книги, сътворени са много теории, заличени са всички следи - материални и духовни, напомнящи с нещо за България. През тези 80 години думата българин, употребявана с гордост и достойнство от Миладиновци, Григор Пърличев, Райко Жинзифов, Йордан Хаджиконстантинов - Джинот, успя да се превърне в ругатня, в дума, заради която се отива в затвор, заради която разстрелват.

Тази дума и днес кара властимащите да треперят от ненавист, страх и неизвестност. И олицетворението на тази неизвестност е започнатата още преди повече от 50 години жп линия Скопие-София... Когато влизаш в Р Македония през Гюешево, когато подминеш градчето Крива паланка и стигнеш селцата Псача и Мождивяк, вдясно по билото на възвишенията се вижда трасето на жп линията, която по законите на собствения им патологичен антибългаризъм стряска съня на тези, които изграждаха така настървено Берлински зид между хората от двете страни на границата. Правителството на Бранко Цървенковски, след като спря изпълнението на строителството въпреки сключения договор с френската фирма "Систра", се досети, че този проект може да му донесе някои дивиденти в предизборната борба. Така едва в средата на септември министерският съвет гласува решение да се усвоят 220 милиона долара, предвидени според договора с френската фирма.

Дали пък целият този маскарад няма да има край!

Краят на булевард "Й.Б. Тито" е площад "Македония". Зад него пък е Каменният мост, а още по-нататък калето и джамиите, построени върху стари християнски църкви. Но тук става дума за неща много по-днешни, много по-живи и много по-съществени. Става дума за Скопие между двата кръга на парламентарните избори. Става дума за края на една насила сътворена митология, става дума за апостолите на тази митология Тито - Колишевски - Киро Глигоров, Става дума за изгряващото ново начало. Става дума за символите на това начало - лъвът и четирите магически букви ВМРО. Всъщност новото начало не е ли мъчително завръщане към корените, към праизворите, към чистотата на човешкото битие, отърсено от налепите на едно натрапено чуждо присъствие!

Котелът на площад "Македония" ври. Тук, в най-младата държава на Балканите, има толкова фалшиви ценности за претопяване. Огънят е разпален и той гори буйно. Епопеята е сътворена. Епопеята на края. Остава най-трудното, най-възвишеното и най-великото - да бъде сътворена епопеята на съзиданието. Съзиданието на истината и правдата, задача, почти невъзможна, но заслужаваща си труда, усилията, волята и вярата.

В живота има и чудеса. След като човечеството е сътворило своите седем чудеса, защо тук, в Р Македония, да не бъде сътворено следващото - осмото чудо на света!

[Back]