Стоян Бояджиев

в-к "Македония", брой 39, 28 октомври 1998 г.

На българското обществено мнение са добре известни сръбският шовинизъм и антибългарските прояви на сръбския престолонаследник, впоследствие крал Александър. Всички знаят за шамара, който удря той на едно 6-годишно момиченце в Скопие, когато при посещението си там на зададен от него въпрос "По ша си ти" то отговаря "българка".

Напоследък стана известен един поверителен рапорт от българския делегат при щаба на сръбската действаща армия майор Разсуканов до българския министър на войната генерал Никифоров.

В този рапорт се преразказва една сцена, разиграла се през март 1913 г. в с. Бразда (Скопско).

О.з. генерал Йосиф Разсуканов е роден на 14 юни 1876 г. в гр. Елена. Завършва Военното училище в София. След това завършва с отличие Военната академия в Торино. Преминава на служба във ведомството на генералния щаб. През Балканската война е назначен като представител на българоката армия пред сръбската главна квартира.

На 11 март след пладне, придружен от щаба си, престолонаследникът на Сърбия княз Александър влиза в селото и спира на площада до чешмата. Всички слизат от конете си до чешмата, дето селянки перат. Идват и няколко селяни. Престолонаследникът завързва разговор с жените, от които само Гайта Павлова, 4б-50-годишна, му отговаряла. Разговорът е следният:

Княз Александър: - Какво перете,откъде сте, как ви казват?
Гайта Павлова: - Не виждаш ли, господине, оттука сме.
- Шта си ти?
- Българка.
- Шта си ти?
- Българка, господине.
Князът (раздразнен): - Кой те е учил така да казваш?
- Аз сама си знам, господине. Така си викаме ний в това село.
- Аз зная кой те учи, но и той, па и ти ще разбереш, ако те заудрям с този гърбач (камшик)!
- Нас и турци са ни били, па и вие, ако искате, бийте ни! Аз ви казвам що е право.
- Не си ли чула, бабо, да е имало битка на Косово, па и тука, та пропаднало нашето царство. Какви българи, какви лайна е имало тука, та да се наричаш българка! Ти, бабо, още не знаеш кои са и какви са българите: те се познават по лицето, те другояче говорят, имат чело, смазано назад, шилеста глава, тъп нос. Българите са татарско племе, те немат "слава", а ти "славиш". Те имат за свой крал католик, шваба. Ако да ги знаеш и ако си ги видела, ти нема да се наричаш българка, а сега така са те научили. Ти, бабо, и всички вие се познавате по челото и по очите, че сте чисти старосърби.
- Аз, господине, не съм била ни о Косово, ни в София, па нито у Бугария, но ние тука така сме се казвали от деди и прадеди, па и сега така се казваме. Ние знаем българския владика и българския поп, а други не познаваме.
- Тия владици и попове са ви направили да ходите голи и те са ви подлудили, но аз няма да оставя такива владици.
- Сакаш, остави ги, сакаш, не ги оставяй, господине, ние сме си такива.
- Сега нашата войска е завзела това място и всички вие ще бъдете сърби, а онвз, що е заела българската войска - всички ще бъдат българи.
- Кой знае, господине, ние тука сме били и под турци и никой не ни е забранявал да се наричаме българи, турци, сърби. Имаше тука едни села, които беха български, а после за пари станаха сръбски.
- Е, бабо, тия пари ние сме давали за сиромаси, защото ние съжаляваме бедните, а не като вашия "шваба" да не помага на сиромасите. Ние се грижим за тези наши братя, а той не се грижи, защото не са негови братя.
- Каквото сакат нека си правят там, аз не знам. Ние тука сме си, що сме били и такива си оставаме.
- Е, бабо, ако те напердаша един път, ще забравиш "старото". Аз и бакшиш щех да ти дам, но сега не ща, защото си лоша баба.
- Ако сакаш, давай, ако не сакаш, не давай. Ако съм сгрешила, прости ми, господине, ама аз съм ти казала, що е правото.

След това престолонаследникът повиква бившия селски учител Петко Марков и с него води следния разговор:

Престолонаследникът: - Как ти в името, откъде си, що работиш?
Петко Марков: - Оттук, женен, с 4 деца. Земеделец.
- Нали си учител, защо работиш като земеделец?
- Сега училищата са затворени.
- Где си учил и какво си свършил?
- В скопското българско педагогическо училище.
- Защо не си учил в сръбско училище?
- В Скопие немаше сръбско училище. Такова имаше само в Призрен.
- А защо там не си учил?
- Моите родители като българи изпратили са ме в българско училище.
- Колко ти плащат бугарите?
- По 16 лири годишно.
- Само 16 лири! Как си могъл да се издържаш?
- Сиромашки, Ваше Величество.
- Бре (псувня). Колко малко са плащали и пак са държали на страната си тия бугараши. А знаеш ли ти, Петко, колко са получавали нашите учители?
- Не зная, Ваше Величество.
- По 60-70, а някои и по 100 динара месечно - отговаря един полковник от свитата.
- Па за исто ови наши люди учители залудо са узимали, такива плати, а ови бугараши и са гладували, и са су родиле пош тога? (Превод: И за това тези наши учители напразно са вземали такива заплати, а тези българи са гладували и въпреки това пак са създали!)
Полковникът: - Ваше Величество, тези хора са създали и дяволската си организация.
- Радил ли си ти, Петко?
- Да, във Вътрешната македоно-одринска рев. организация.
- Лично ти? Колко време?
- Седем години.
- Цели 7 години, и то за 16 лири!
- Не за тези 16 лири, а за освобождението от турско робство.
- Сега защо не търсиш служба?
- Бех общински писар, но понеже не знам да пиша по сръбски, уволниха ме. Служих три и половина месеца и нищо не са ми платили.
- Аз ще наредя да ти се плати и да ти се даде добра служба, но само ти трябва да бъдеш добър сърбин, да не слушаш ония фанатици австрийски шпиони, които ви бунтуват. Кой е правил тази чешма? Кой е бил майсторът й?
- Ние, селяните - майсторът е от село.
- А кой е писал това на чешмата - български надпис на една плоча? Тази плоча да я смените и да турите друга.
- Немаме пари, Ваше Величество, па и сега е работно време.

Александър към капитан Мумжич, който е отседнал с една сръбска рота на гарнизон в селото: "Заповядвам ви да се смени плочата и да ми се изпрати сметката за разхода. Аз ще заплатя. Такива еретически надписи в сръбско село не трябва да има."

Престолонаследникът се качил на коня си и си отишъл към манастира "Свети Илия Скопски", като преди това се обърнал към офицерите, изказал всичката си злоба срещу България и се заканил: "Ако ние, сърбите, се отречем от съюза, ще видят те, българите, кой кому е потребен."

    Тази сцена изцяло в предадена от самия Петко Марков, учител в с. Бразда.