арх. Слави Дончев

в-к "Македония", брой 38, 21 октомври 1998 г.

Арх. Слави Дончев е роден през 1922 г. в София, зодия Близнаци. Завършва Втора софийска мъжка гимназия. Участва в първата фаза на Отечествената война, стига то Сърбия, кавалер на орден за храброст. Завършва през 1949 г. Политехниката, архитектурния факултет. Работи в проектантски организации, най-дълго в "Хранпроект". Повече от две години работи в Монголия - Улан Батор. Посещава Китай през 1965 г. по повод проучване на големия парк в Забранения град на Пекин, тъй като е проектирал подобен парк в монголската столица. Проучва и други паметници и колекции. Там прави първите си открития за близостта на местната и бъгларската култура. От 1970 до 1975 г. е в НИПК и отговаря за консервационно-възстановителните работи по историко-археологическитя резервати в Плиска и Преслав. От 1975 г. продължава работата си в Комитета по културата в проблемната група по прабъгларистика. Пенсионира се през 1983 г.

- Архитект Дончев, какво ви привлече, изненада в монголската култура, как открихте там знаци от нашата култура?
- Там видях неща, които познавах от България - те имат например паметници с иконографията на Мадарския конник. Занизаха се една, втора, трета изненада и накрая споделих с нашия посланик тогава в Монголия Симеон Христов. Той ми уреди среща с президента на Монголската академия на науките, той пък събра учени от хуманитарните институти. Междувременно аз бях събрал доста материапи - статуетки, копия на рисунки и т.н. Разрешиха ми достъп до всичко в Монголската академия, което има отношение към моето проучване. Знаем, че монголците пишат на кирилица. Разговорите с тях се водеха на руски език

- Какво донесохте в България?
- Първата ми работа, предложена на БАН, бе за Мадарския конник. Втората - за азбуката и как тя е станала азбука. Доказах,че цялата втора група знаци в кирилицата са китайски йероглифи - това бе през 1970 г. Хората от БАН ме гледаха като втрещени - по същото време там, в Китай, се водеше война. Две години задържаха ръкописа ми. Вероятно са се посъветвали със специалисти и накрая отпечатаха работата ми.

- Защо много малко хора познават написаното от вас?
- Работата бе публикувана, но поради това, че не беше дипломатично и политически целесъобразно, замълчаха. Сетиха се за тази работа след две години, когато бях поканен от проф. Ричард Хогард - зам. генерален директор по културните въпроси на ЮНЕСКО, да изнеса на тази тема доклад на един техен симпозиум. После пак мълчание.

- Китайците как реагираха на вашите изследвания?
- С мълчание до ден-днвшен. Защото в моите изследвания за булгарите аз стигнах не само до Китай, както мното изследователи, а продължих по-назад - минах през Беринговия пролив и отидох в Америка.

- Доколкото зная, честотата на кръвна група А сред българите е почти същата като тази на някои индиански племена в Америка.
- Това е известно на науката, но можете ли да си представите, че писмеността, която ние тук сме взели, за да допълним гръцката азбука в нейните фонетични липси, в близко до пикто- и идеографията, която се среща в северноамериканските доколумбови индианци. Александър фон Хумболд казва - календарът на централноамвриканците и този на китайците е един и същ. Тогава той не е бил чувал за "прабългарски календар".

- Откога е "прабългарският календар"? Май че е по-стар от китайския.
- Единствено изследване на прабългарския калвндар от гледище на астрономията е правено от Борис Рогев през 1974 г. Работили сме заедно с него. Той е завършил Сорбоната. Показах му юртата - тя е астрономическа обсерватория, слънчев часовник, микрокосмос на коневъда. През димника на юртата слънчевият лъч е преминавал последователно по шестдесет ребра на тавана й - така са отчитали времето. На пода е бил вторият циферблат - зодиакалният кръг.

- Доста учени се занимават с историята на "българите преди да дойдат на Балканския полуостров", но всеки отрича другия.
- Това не ви ли показва, че нито едните, нито другите са прави?

- Кое ви гарантира, че вие сте правият?
- Аз правя интердисциплинарно изследване. Някои се занимават само с извори, не и с материална култура. Друи обичат сензациите.

- Добър знак е все пак, че има хора, които търсят откъде тръгват корените ни. Има една опасна тенденция - периодът преди Балканите се противопоставя на този след 681 г., т.е. на този от Аспарух насам.
- Така е. И днес наблюдавам, че пренията по Македонските въпроси започват от Балканската война, което е недостатък. Най-много да започват от цар Самуил.

- А откъде трябва да започват според вас?
- Оттам, откъдето аз започвам. Кан Кубер е един от наследниците на кан Курт Кубрат. Византийските автори казват, че последният имал пет сина, ние - три, за което нямаме основания. Кубрат е оставил за владетел Бат Баян и четиримата си сина - съуправители на периферни области. Всъщност Кубер е прозвище и означава "обединител", от уйгурския глагол "кубра", "кувра" събирам се.

- Защо дълги години се поддържаше теорията, че прабългарите са тюрки? В днешна Волжска България българите там издават книги и твърдят същото.
- Защото искат да избягат от татарското наследство. Това е трагедията и големият парадокс - езиков и хронологичен, на името "тюрки" за българите. Когато тюрките зв първи път се появяват в Централна Азия - 510 - 520 г., прабългарите вече от хиляда години са вече в Европа. Хунобългарският език е създаден в предтюркска епока, единственият, който може да му е паралел, е чувашкият.

- Знаем всичко или почти всичко за Аспарух, Исперих, Испор и т.н., разкажете ни за брат му Кубер.
- След разпадането на Волжката Велика Булгария един от братята отива във Волго-Камието, друг - към Италия, третият, Кубер, към Панония. Исперих - в Добруджа. В Панония Кубер се е задържал вероятно 7-8 години. Бил е назначен от аварския каган за управитвл на област. В нея живеели много пленници от Византия, които са внушили на Кубер да навлезе на юг в полуострова, срещу течението на р. Морава. Минават Брегалница, после р. Аксиос и в Керимесийското поле между Битоля и Прилеп се настаняват. С Кубер са били около 15-20 000 души. И той, и Исперик са минали през територии, населени със сродно на булгарите население, дори и със славяни. Хората на Кубер дават името Вардар на р. Аксиос, т.е. Вар-даря, по аналогия с реките, които вече са били - Сър-даря и Аму-даря. На санкритски "вар" е вода, река. Кубер остава там очевидно с разрешение на византийците. Той е имал намерение да превземе Тесалоники, но то бива осуетено. Според някои учени идването на Кубер на полуострова е по-рано от това на Исперих. Подкрепям ги. Иначе съвременните им летописци щяха да отбележат, че са дошли почти едновременно. Няма данни за движението на Кубер след опита му да нападне Тесалоники. На запад от Битолското поле в с. Врап (днешна Албания) е намерено съкровище на кан Кубер. На левия бряг на р. Струма, в Рила, е върхът Мусалла - това е индийско име и означава "боздуган". Акад. Йоаким Вернер прави съобщение за Куберовото съкровище на симпозиум в Мюнхен, после издава и книга. Той доказва, че намереното е част от съкровище на аварски каган в Панония, което в било пренесено от булгарите на Кубер и заровено при неизяснени обстоятелства.

- Докъде на север и на юг е стигала Куберовата държава?
- На север до Вардар. Загадъчно е името на Шар планина. "Шар", "шарка" е прабългарска дума. "Шарачи" се е наричал онзи, които е рисувал, редил е мозайки. На юг е бил бъдещият феод на Крали Марко.

- Твърди се, че Крали Марко е сърбин.
- Не е вярно. Има данни, че когато българи пътуват днес през Сърбия на запад, сърбите им викат: "Бугарине, Марково чедо!" Вероятно сте чели двете книги на Иван Венедиков - "Златният стожвр на прабългарите" и "Медното гумно на прабългарите". Той установява паралели на песни за Крали Марко в източни епоси. Чрез тези песни и описаните в тях епизоди, които са сюжети и мотиви от източните епоси, се гарантира, че Марко е роден в Македония.

- Разходката ни в историятя може да продължи безкрайно. Но как виждате днешната ни история, днешните процеси от ваша гледна точка? Къде и в какво сме сбъркали?
- Най-голямата трагедия преди Балканската война например е ... Освобождението. Българската народност, която през 18-19 век започва да се формира като нация, е била в колосален демографски подем тогава. Той стигна до Възраждането, дотам Солун да е наполовина български. Имали сме 79 хил. души колония в Цариград, на десет километра преди града - български селища го хранят. Български кашкавал е стигал чак до Сирия, българско вино е отивало до Франция и Испания - смесвали са го с тяхното и са го продавали. Български търговски кантори е имало в Калкута, в Лондон. Тогава се в знаело, че в Балканския регион, в нашия етнически обхват, черквите са български, училищата са български, че българското население там е от 70 до 85 на сто. Ако бяхме послушали Иван Касабов, съратник на Левски... Той като председател на Тайния революционен комитет в Букурещ пише писмо на султана: "Падишах ефенди, дай да направим една държава българите и турците - ти ще бъдеш султан на турците и цар на българите и ще видиш каква държава ще имаме!" Щяхме да бъдем като Хабсбургската империя, дуалистичната, а днес независими като унгарците.

- Различията в религията нямаше ли да бъдат пречка?
- Още по-добре - щеше да има разграничителна линия. На 22 септвмври т.г. за първи път чествахме Деня на независимостта. Още една грешка от 1908 г. Ако цар Фердинанд не е бил амбициозен и ако нямаше съветници от Австрия и от Германия, щеше да стане друго. Той беше умен - можеше да използва васалитета си от Османската империя и "да си протегне ботушите" в Македония, която тогава все още е била в империята. Там е парадоксът - колен, убиван, заточаван, затварян, българският народ в империята е имал право върху определени земи, освен вакъфските, спахийските и беговските имоти, той и произвеждаше...

- Как султанът би могъл да ни помогне за Македония?
- Признаваше, че там са българи. Постепенно щеше да стане присъединяването. Но нямаше да я загубим окончателно, както стана през последвалите малко след 1908 г. войни. Аз плача, като се чете Ботева литература и когато се говори за Левски. Като народ отдаваме много повече благодарност и значение на революционерите, отколкото на онези хора, които извоюваха независимостта на Българската църква - против Фенер, против Високата порта, против Руската империя, против целия свят. Там се създаваха дипломатите ни. Таен несменяем съветник на трима турски султани е бил княз Стефан Богориди. Султанът е ходил на сватбата на внучката му.

- Запазили ли са се и днес тези качества на българина - да оцелява и побеждава независимо от обстоятелствата?
- Да, но няма атмосфера. Има нещо, което ме тревожи. Искам управляващите от СДС както се грижат за външнополитическите въпроси, за дългове и т.н., да направят нещо конкретно - да отидат на зеленчуковата борса и да поискат документите на търговците, откъде и за колко са купили стоката. Ако нямат - да се конфискува и изпрати в някой дом за деца.

- Говорим за дуковност, за ролята на тези, които учредиха Българската екзархия. Вашето мнение за наскоро провелия се в храма "Св. Ал. Невски" всеправославен поместен събор?
- Това бе един цирк. Знаете ли - мога да докажа, че православието е черната орис на България.

- Късно е да правим ревизия на историята си.
- Не е късно - сега се говори за обединяване на църквите. И аз се питам - обединяване на коя църква с коя ще стане? Защо трябва да бъдем под шапката на Вселенският патриарх, т.е. патриархът на Константинопол, бе нещо в рамките на Византийската империя. Днес е фигура без сянка даже. Защо го каним у нас?

- Ние му правим сянката.
- И на това отгоре взимаме косвено участив в конфликта в Косово, като викаме патриархът на Сърбия Павле да ръководи литургия в храма "Св. Ал. Невски". Той е един от съветниците на Милошевич. Сега въпросите трябва да се решават с един- единствен прицел - какво ще бъде подир 10-15 години в Македония. Тя ще бъда една държава, разделена на две. Не е в наша полза. Защото там има демографски бум на албанците. Утре ще стигнат до Места и Струма. Време в да се постави граница...

- Имаше граница и между Косово и Македония, между Косово и Сърбия - но демографският бум на албанците не спря.
- По някакъв начин трябва да се подскаже на братята ни в Македония, когато гласуват, да гласуват 90 на сто за Любчо Георгиевски. Вестницитв ни почти не пишат, че един титовист, болшевик-комунист - Киро Глигоров, води шайка сърбомани-българомразци, която управлява днес Р Македония.

- Как виждате България след 10-15 години?
- Благодарение на помощта, която получаваме отвсякъде, България ще закрепне икономически. А ако това стане, много други неща ще бъдат решавани по-лесно. Ще имаме коридор No 8 - Италия и Турция ще ни помогнат, САЩ ще помогне на Р Македония. Животът, а не политиката, ще започне решаването на въпроситв между нас и Р Македония. Лошото за нас, за тях хубавото е, че имат еднакви интереси в Р Македония. Срещу нас.

Разговора води Светлана Войнова

[Back]