Н.с. Милка Марковска

в-к "Македония", брой 36, 7 октомври 1998 г.

Участието на големия български поет П. К. ЯВоров в македоно-одринското освободително движение продължава да се забулва в мъгла от днешната скопска историография, политика и публистика. За Яворов, както и всички други дейци от свободна България, тръгнали да гинат за свободата на брата роб отвъд Рила, сега В Р Македония се пише или изопачено, или се казват някои истини под "сурдинка", така че да не се смути мимикрираната философия на македонизма.

У нас също малко са изследванията върху този период от живота на поета. Почти непознати са неговите писма, разкриващи съкровените му подбуди да се отдаде на делото. Малко позната е и публицистиката му, родена в огъня на борбата за освобождението на Македония и Одринско.

Именно затова редакцията на в. "Македония'" се обърна към н.с. Милка Марковска, дълги години изследвала революционната дейност и творчеството на Яворов, да разкаже за тази страна на кипящия му живот.

Н.с. Милка Марковска

Особено наложително е днес да се проучи и достойно оцени участието на Яворов като деец, идеолог и историк на македонското революционно движение, което в продължение на дълги години старателно бе подценявано и забулвано в мълчание.

Трябва изрично да се подчертае, че посветил се на великата идея - борбата за свободата на българите в Македония и Одринско, той и остава верен до края на живота си и й служи както с оръжие из дебрите на македонските планини, излагайки живота си, така също и с творчеството си, и с перото на публициста, и с живото слово на агитатора. Не е освободил съзнанието си от мисълта за Македония даже и в минутите, когато замисля да свърши със себе си. В допълнение към завещанието си нарежда: "Да бъда погребан с туристическата си куртка, шаечени панталони, с ботушите и, ако не се намери каскетът, някоя фуражка. Ако не умрях в Македония, то поне да умра тъй, както бях приготвен за нея."

За подбудите, които са накарали Яворов да се отдаде така всецяло на кървавите революционни борби, не може да се отговори еднозначно.

"У мене никога не е съществувало какво да е честолюбие по отношение на македонското дело - изповядва той в "Хайдушки копнения" - Отначало ме увличаше само романтизмът на работата, а по-късно - дългът на българин..."

"У мене имаше силно патриотическо чувство. У нас имаше книги като Захарий Стояновите "Записки", Гарибалди и други от този род и аз още от детинство се ровех в тях и ги четях. После у дома често се приказваше за Съединението, за русофилските опити за контрапреврат, баща ми бидейки партизанин. Та това сигурно ме е надъхало с патриотическо чувство и това си остана до ден днешен."

"Не само социализмът, възрази той - предава думите му М. Арнаудов, - но и онова вродено чувство за таинствено, мрачно; после оная страст към риск... Така че всички влияния те тласкат в тая посока."

"Яворов!
Можеше ли той да остане спокоен зрител пред едно голямо и правдиво народно движение, можеше ли в онова негово горещо, възторжено и поетическо сърце да не намери отзвук исполинската и примамлива борба на българина отвъде, оттатък Рила, която обещаваше слава и безсмъртие? Ами Ботев? Не беше ли тоя светия и мъченик неговият идеал, на когото искаше да прилича по всичко по дело и подвизи, по дух и творчество, та ако е писано, и по съдба и конец?

И Яворов се намеси с младежки възторг пламенно и всепредано в македонската борба."

А как са преценявали македонските дейци участието на поета в революционната борба за свободата на Македония? Те са категорични в своята оценка, че заслугите му като идеолог, публицист, четник и войвода са от изключително значение за делото, на което се е врекъл. Войводата Михаил Чаков, с чиято чета Яворов за пръв път влиза в Македония, казва: "Ние знаехме кой е с нас и гледахме на него като на божество." Йонко Вапцаров "В четата той бе на равни начала с всички други, но като по-интелигентен и другар на Гоце всички се отнасяха към него внимателно и с голямо уважение." Четникът Григор Попов споделя: "Яворов беше на голяма почит сред войводи и четници. Те бяха горди, че Македония има своя Ботев."

За престижа, с който Яворов се е ползувал пред външния свят, са показателни думите на големия македонски революционер и теоретик Христо Матов, когато научава, че Яворов, отчаян от слепотата си, търси оръжие, за да сложи край на живота си: "И сляп да остане, той пак ще твори, а и ще бъде полезен за революционното дело. Само като се знае, че е в редовете на организацията, тове е достатъчно за пред чуждия свят."

Големият авторитет, с който се е ползвал сред македонските среди, е съзнавал и самият Яворов. В главата "Невесел край" от "Хайдушки копнения" той споделя: "Близкото другарство с Делчева и революционният лист, който издавах, ми бяха спечелили доста влияние сред работниците в окръга. И те, според разказа на дошлите оттам, искали да ме чакат, предопределяйки за мене даже и главатарството над овдовялата Делчева чета. Лъстеше ме това преувеличено доверие в моите сили, но аз не предприех нищо да го използувам."

Един често задаван въпрос е: "Защо Яворов, чирпанлият, е участвувал в кървавите революционни борби за свободата на Македония?" Отговорът е един - населението на Добруджа, Мизия, Тракия и Македония е имало едно национално съзнание и то е българско национално съзнание. Това доказват и изследванията на много европейски учени. Така например англичанките Г.М.Макензи и А. П. Ърби, които в началото на 60-те години на 19 в. предприемат четири пътувания из славянските страни на Европеска Турция - България, Босна, Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Далмация, Славония, Хърватско и Фрушка гора, за да проучат земите, бита, душевността, религията, езика, културата, образованието, историческото минало и съвременното състояние на южните славяни, след сериозни и задълбочени изследвания установяват географските и етническите граници на България, в която включват и Македония под название Южна България. Книгата им "Travels in the Slavonic provinces of Turkey in Europe" излиза през 1866 г. в Лондон и в нея се казва, че българското население  е най-многочислено на Бапканите и брои според тях четири милиона души, а по уверението на българите - пет до шест милиона. При такова народностно българско съзнание напълно естествено е, че участието на Яворов в революционния кипеж не е единствен случай, а масово явление, в което българите от свободната част на родината се борят, за да възвърнат откъснатите живи части от нейната снага, останали под османско робство съгласно жестоките клаузи на Берлинския договор.

Идеята за Македония не е била чужда в Чирпан. Затова не е изненадващ фактът, че точно в Чирпан през 1885 г. бащата на Гео Милев започва да издава "Македонски сълзи. Списание за наука и насърчение на българската младеж". Трябва да се съжалява само, че списанието не е могло да просъществува дълго и от него е излязъл само един брой.

От родния град на Яворов Чирпан загиват за Македония приятелите му Костадин Нунков и Пейо Гарвалов, а също така и братовчедът му Костадин. Тясно свързан с македонското революционно движение е и животът на чирпанлията Стефан Аврамов, учителствал в различни срадове на Македония. Влязъл в редовете на ВМОРО през 1902 г., той се бори против чуждите пропаганди. Известна е дейността му като четник и активен участник в Илинденското въстание. Автор е на ценни трудове, посветени на освободителното движение за Македония, като "Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието" (1929), "Солунското съзаклятие" (1933) и др.

Със заслуги за свободата на Македония и Одринско е и Иван Гарванов, роден в Стара Загора, председател на ЦК на ВМОРО от 1901-1903 г. Под негово въздействие се взема решение за обявяване на Илинденското въстание.

От свободна България са видните дейци и участници в македонското дело заслужилите воеводи Христо Чернопеев от с. Дерманци, Ловешко, Михаил Герджиков от Пловдив, легендарният храбрец Марко Лерински от Котел, когото Гоце Делчев изключително много цени, братовият син на Хаджи Димитър, Кръстьо Асенов, убит по време на Илинденското въстание, както и голям брой негови съграждани от Сливен. Забележителен е фактът, че офицери и подофицери от българската армия напускат военната си служба и се отдават на революционна дейност. В пламналата борба се влива и голяма част от българската интелигенция - писатели, общественици, учители, студенти.

Явно е защо идеята за свободата на Македония и Одринско в техните етнически и геофизически граници не е била чужда на тракиеца Яворов. И отдал й се, той и служи с жар, свойствена на неговия пламенен характер да не живее, а да гори, както сам изповядва в едно свое стихотворение.

... Бъдещите поколения ще се извръщат назад изумени ако тоя народ оцелее. Гледката на нашето настояще ше представлява за тях едно невероятно минало. Българи - шепа хора под празното небе... шепа хора, застанали против целия свят. Съдбата ни е изправила на кръстопътя на непримирими интереси. Ние воюваме против Аизя и Европа - против Мохамеда, който никога не се насити на кърви - и против Христа, който остана през вековете по-сребролюбив от Юда...

---

... Нашата народност поради своето нещастие, че се нарича българска, е обсадена в Македония от всички страни. Ние се борихме срещу турци. Нашата бъдеща автономия уплаши гърци и сърби - и те се явиха на помощ за изтребването ни от лицето на земята. Ние се борим срещу три врага...

...
Аз търся в македонското движение един идеен тласък... Търся кипеж на чувства и страсти, в който да изкъпя душата си от наслоилия се върху нея дребнаво-житейски прах... Ако си строша главата о някоя непредвидена преграда, ще я строша като честен човек. А и то ще бъде по-добро, отколкото да свърша премазан като червей, под непосилната тежест на омразна чиновническа работа... Без вратоломните авантюри на "нехранимайковци" като Ботева Бъглария днес не би фигурирала на всесветската карта...

---

Брате Тодоре,
Прости ме ти, нека ме простят и всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук...

Твоята деликатна душа ще ме разбере и прости...

Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: "Поздрав от нашата майка мъченица - тя е вече щастлива!"...

Целувам те. Сбогом.