Костадин Т. Хаджиянакиев
в-к "Македония", брой 36, 7 октомври 1998 г.
В редакцията дойде Иван Хаджиянакиев и донесе малка папка. Остави я и каза: "Ето ви документи. Това е изповедта на моя баща. Зеоисал съм я на 23 март 1970 г. Той е преминал през този ад, но по чудо е останал жив и ме закле да не забравям никога родние ни край, и тогава, и сега все още под гръцко иго.
Записах добросъвестно всяка негова дума. Спомням си как се променяше лицето му, когато споменаваше именате на гръцките полицаи мъчители. И след това гордостта му, че въпреки жестокостите тираните не са могли да ги прекършат, да изтръгнат съзнанието им на българи.
Предаваме дословно разказа на Костадин Тодоров Хаджиянакиев.
На 26 юли 1924 година в 23,00 часа в с. Каракьой пристигна група гръцки войници и милиция, придружени от кмета на с. Търлис. По предварителен списък на кмета от нашето село арестуваха 13 души: Илия Г. Сиганов, Петър Дамянов, Георги Дамянов, Иван Н. Бусаков, Петър Линдев, Ангел Кочанов, Костадин Тодоров Хаджиянакиев, Янаки Лазаров Хаджиянакиев, Никола Иванов Бакъров, Петър Хаджинеделчвв, Петър Иванов Сеганов, Иван Илиев Мардов, Костадин Линдев. До сутринта на 27 юли ни държаха в селото. В 8,00 часа под силен конвой от войници и милиция ни закараха в с. Търлис, където ни затвориха в Хасанчовия хан. Там заварихме и другите арестувани от с. Търлис: Илия Д. Ондрев, Васил Терзиев, Стефан Духов, Х. Костадин Пъдарев, Ангел Сухулев, Иван Шуманов, Атанас Гемиев, Стоян Шимов и едно непознато лице от Сярско.
Арестуваните от с. Ловча бяха Васил Д. Джингаров, Васил Чалкънов, Иван Божинов, Алекса Божиков. Арестуваните бяхме 27 души. На двама от тях не мога да си спомня имената им и от кои села бяха.
Към 9,00 часа сутринта влезе един от офицерите при арестуваните и ни каза: Не бойте се, ще ви откараме в с. Горно Броди, там ще ви разпитат и ако се установи, че има виновни, само тях ще задържим и подведем под съдебна отговорност. Доколкото можах да схвана, ставаше дума за водена от нас българска пропаганда и връзката на някои от задържаните с ВМРО.
Същият офицер, който ни успокояваще, веднага даде нареждане на войниците и милиционерите - гърци, да ни вържат с въже по двама и след това всички двойки да се вържат с общо въже, за да не могат да се отделят при опит за бягство. След щателна проверка на вързаните от ръководството на наказателната група войници и милиционери-гърци, изведоха групата задържани извън с. Търлис по посока на с. Горно Броди, но не по установения редовен и най-пряк път, а по странична пътека към местността Черна гора.
Конвоят беше от двама души войници, един офицер и четири души цивилни гърци, въоръжени с пушки. След едночасово мъчително пътуване на групата ни спряха при едно хубаво планинско изворче за почивка.
Поканиха ни да пием вода от извора, обаче никой не пожела да пие, тъй като всички бяхме разтревожени от неизвестността и от силните болки от притегнатото въже, което се впиваше във вързаните ни ръце и пречеше на правилното кръвообращение. Някои вече чувстваха своя край и плачеха. Началникът на конвоя, гръцки офицер, ни заповяда да се преместим на 100-150 крачки от изворчето, за да продължим почивката.
Преместихме се на посоченото от него място и седнахме да почиваме, часът беше 11,00. Още със сядането от всички страни започнаха да стрелят по групата. Настъпиха суматоха, охкания и плачове.
Някои паднаха убити на място. Тези, които не бяха засегнати от иэстрелите, почнаха да бягат в различни посоки, влачейки убитите си другари, с които бяха вързани с въжетата. Настъпи суматоха и при убийците, но въпрвки това продължаваха да стрелят по бягащите.
Убиха на място 17 души, успяха да избягат 10души. От избягалите тежко ранени трима души, от които Ангел Кочанов от с. Каракьой на другия ден, заварен на лобното място в тежко състояние от власи, които го предават на военните власти, които пък го доубиват в покрайнините на селото, а тялото му не предават на близките му да го погребат.
Група от пет души от избягалите: Костадин Т. Хаджиянакиев, Стоян Шимов, Янаки Х. Янакиев и Атанас и Иван Шуманови, след като помогнахме доколкото можахме на ранените, се скрихме в гората до смрачаване. Иван Шуманов, тежко ранен, отказа да дойде с нас и остана в с. Ловча и на другия ден е минал в българска територия.
Групата от четиримата взехме решение да преминем границата в посока с. Голешово. С голяма мъка преодоляхме каменистия терен на местността Царев път боси и гладни. След пет- шестчасово пътуване пристигнахме на българския пост на българо-гръцката граница - местността Ливада, Голешовско землище. Предадохме се на българските граничари, които ни приеха много радушно, като братя. Нахраника ни, починахме си доволни вече, че сме стигнали в нашата мила България, без да бъдем открити от преследвачите ни - убийци. Придружаваше ни един войник до заставата в с. Петрово. Там ни разпитака за всичко, което се е случило в Черна гора, нахраниха ни, дадоха ни обуща, превързаха раните на ранените и ни изпратиха с придружител в Петрич. Там ни настаниха в една стая в околийското полицейко управление. Храна получавахме безплатно от военното поделение на града.
На 1 август 1924 г. пристигна комисия от Обществото на народите - четирима души, от които двама от ОН, един представител на българското правителство и един представител на гръцкото правителство. Разпитаха ни един по един. Дадохме подробни показания за случилото се от деня на арестуването ни, разстрела и минаването на гръцко-българската граница. От разпита разбрахме, че гръцкият представител обвинява българите от пограничните села Търлис, Каракьой и Ловча в членство във ВМРО и улесняване минаване на чети в Егейска Македония. Обвинява също тези 27 души българи в участието им в "атентата", извършен в центъра на с. Търлис. Атентатът е извършен от самата гръцка власт, за ликвидиране на набелязани будни българи, неподдаващи се на асимилация.
След като ни разпитаха, здравите освободиха, а ранените изпратиха на лечение в болницата на Дупница.
Международната комисия, която ни разследва, замина за Гърция в селата Търлис, Каракьой и Ловча - Драмско, за разпит на тамошни жители, между които и един от избягалите, който се е крил през цялото време от датата на разстрела до идването на комисията, която му осигури освобождаване и преминаване в България.
Злодеянието, извършено от гръцката власт в Черна гора, подплаши местното население до такава степен, че то беше готово всеки момент да изостави всичките си движими и недвижими имоти и да се пресели в България, както и направи.
Международната комисия на ОН, след като констатира безусловно, че гръцките власти са извършили безпричинно такова тежко злодеяние, реши: Семействата на всички избити в м. Черна гора и избягалите от разстрела в България да се приберат в България, без каквито и да е формалности.