Уморена Европа се нуждае от нашите свежи умове

в-к "Македония", брой 33, 16 септември 1998 г.

Юлия Янева е родена в Бургас, зодия Дева, майка на 18-годишна дъщеря. Завършва английска гимназия, а после и Висшия институт по архитектура и строителство. Работи като строителен инженер в "Металургпроект" - Бургас. През последните години е работила в частна фирма, била е и преподавател по английски език. Корените й са от Македония. По майчина линия е от гр. Ресен, по бащина - от Егейска Македония. Юлиа твърди, че гозбите на баба й Любица се срещат в целия Черноморски район.

Депутат в 38. Народно събрание, член на делегацията за Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС).


- Г-жо Янева, с какво ще се занимава ПАЧИС по време на есенната сесия?
- ПАЧИС два пъти в годината се събира на официални срещи и два пъти в годината се събират трите й комисии. През октомври т.г. ще се съберем в Анталия, където ще бъде и ПАСЕ. Темата е "Европейска интеграция и транспортни коридори". Ще се разгледат въпросите за свободните безмитни зони, фондовите борси, транспортните коридори, транспорта на петрол и газ. Последните две теми са важни за България, но за съжаление се опитват да ни заобиколят. Тръбопроводът от Каспийско море ще мине през Турция, опасяваме се, че този от Русия ще мине през Украйна и Беларус. Единствената ни възможност остава проектът Бургас-Вльора. Макар че от няколко години в Александруполис се подготвят с ново пристанище за танкери заради проекта Бургас - Апександруполис, от който Русия засега се отказа, Бургас вече има такова пристанище. С парите, които получи нашето пристанище от Япония, то ще стане най-голямото на Балканите. Има 28 корабни места, заливът му е изключително добър - той е природна даденост.

- Ако се опитват да ни заобикалят, на кого дължим това "благоволение"?
- Основно според мен на Русия, както и на Турция. Югоизточната ни съседка е винаги много любезна с нас, но всичко се диктува от икономическите интереси. Всеки, търси най-краткия, най-лесния, най-евтиния път. Проектът "Син поток" - за прокарване на тръбопровод под Черно море, е твърде скъп и донякъде неизпълним.

- В ПАЧИС, във вашата комисия, ще бъде ли обсъден този безразсъден проект? Реален е страхът от екокатастрофа.
- Да, последствията от възможен пробив са непредсказуеми. Но от друга страна - добре, ще го построят, но колко години ще го изплащат? Опасявам се, че за това са нужни десетки години! Но, струва ми се, всичко, което се говори за този проект е все още в сферата на мечтите. В ПАЧИС темата за "Син поток" се заобикаля, изглежда че е взривоопасна.

- Гърция непрекъснато "трепери" заради АЕЦ "Козлодуй", където технологията е повече от надеждна, но не се плаши от отравянето на Черно море. Не е ли абсурдно?
- Да, последствията от екокатастрофа в Черно море биха стигнали до Гърция. Действително нашата АЕЦ е изключително безопасна - последните 6 месеца й направиха 35 проверки, нито една не доказа опасност. Гърция не се противи на проекта "Син поток", тъй като тръбите от Турция ще минават през нейна територия - тя ще си вземе своето.

- Може би само "за пред хора" Гърция и Турция не се обичат.
- Не, действително не са приятелски настроени една
към друга. Наблюдавам - ако Турция гласува в ПАЧИС за нещо, Гърция гласува обратно, дори да мисли същото. Турция вече изглежда по-добре от Гърция - това е може би следствие нанародопсихологията им. Станала е по-лъскава, по-подредена, по-чиста. Там вече се чувства икономическата мощ. Тя има и евтина работна ръка - от Анадола прииждат хора към големите индустриални центрове.

- Изобщо коментират ли се в комисията екологичните проблеми на Черно море?
- Не сме стигнали до такава тема, но я има в програмата за догодина. Страните в ПАЧИС, с изключение на Турция и Гърция, са икономически слаби страни. А една икономически слаба страна последното нещо, за което мисли, е екологията. Грижата им е за пристанищата, борсите и т. н.

- Докато се грижим за пристанищата, в един момент може да се окаже, че Черно море е просто една локва.
- Не се мисли сега за това. Румънците гледат да си пробутат своята Констанца като най-великолепното пристанище на света - според тях. Досега нищо не са казали екологически как ще го опазят.

- Какъв конкурент ни е Румъния?
- До миналата година беше, но вече не е. Но румънците са много пробивни. А и непрекъснато разправят колко велика държава са, колко по-велики са от нас.

- Когато през 1990-1991 г. покойният Тургут Йозал заговори за създаване на черноморска икономическа зона, някои опонираха, че всъщност Турция иска да се изяви като водеща сила в района, а Европейският съюз мълчаливо ще насърчи тази инициатива, за да изолира икономически слабите стрaни, които тогава бяха и политически нестабилни. ЧИС "изолатор" от ЕВропа ли е все още?
- Може би в началото Европа си го е мислила, но в момента гледа добре на такива регионални структури. Тежко, трудно е много държави да бъдат на едно място. Не само че се струпват на един пазар, но и трудно се вземат решения. Европа вече в изчерпана като пазар. Не бива да забравяме Русия - един необозрим пазар. Бях през юли в Москва на семинар. Имаше много лектори от Европа. Зададох въпрос на посланика на Холандия в Москва как Европа гледа на тези регионални структури. Той отговори положително. Вярно е, че по този начин те се разтоварват, но защо не? В ЧИС като наблюдатели идват Италия, Франция, Австрия, дори Япония. Вече са наблюдатели Израел, Мароко, Египет. В ЧИС има страни и от басейна на Каспийско море. Действително, ако ЕС ше се разширява, трябва да промени първо устава си. В него членуват стари държави, стари цивилизации... Ние сме, разбира се, още по-стара цивилизация - не пропускам да го кажа. Те се опитват да не знаят някои неща, вероятно не им в изгодно да си ги спомнят. Всяка държава от ЕС, особено основателките, е с тромава държавна бюрокрация.

- Уморени държави ли са?
- Да, имат нужда от обновление. Зададох и друг въпрос на европейските лектори в Москва - този за Шенген. Комунистите бяха построили Берлинската стена, 6О години страните зад стената ни разказваха, че има нещо друго при тях и че това е демокрация. Съборихме Берлинската стена. Те изградиха Шенгенска. От какво всъщност се опасяват? Че в Европа ще отидат свежи умове? Нашите хора са добри граждани, добре образовани специалисти, работливи. Там се страхуват, че нашите специалисти ще заемат пазара на труда. Защото се оказа, че в ЕС имат нужда от хора с високо образование. Една баронеса от Горната камара на лордовете в Англия каза, че България няма да влезе скоро в ЕС, защото няма демократично управление. После я попитах откога й е информацията. "От 1996 г." - бе отговорът. "Но от година и половина у нас има едно от най-демократичните управления в Европа" - обясних аз. В Русия даже не знаят кои страни са в ЕС, при тях информацията закъснява с 20 години. Например те не бяха чували, че Кипър е разделен на турски и гръцки. Става дума за журналисти, депутати от местни Думи и т. н. А според лекторите от ЕС НАТО е културна организация - чух го от експерт от Англия. А един генерал от Италия, който трябваше да чете лекция за системата за безопасност на Европа, ни убеждаваше през цялото време, че Пушкин струвал повече от сто генерали за безопасността на Европа! И четейки Пушкин, Чехов, Достоевски, ще опазим Европа. Не искат да кажат истината.

- Сред 11-те държави в ЧИС е Албания, а Р Македония даже не проявява интерес. Защо според вас е така?
- Не зная, но Р Македония е много странна държава - особено с това си управление. Може би след парламентарните избори там нещата ще се променят и Македония ще се ориентира към ЧИС.

- По какво си приличаме ние, хората от Черноморския регион?
- През март тази година бях в Баку. Тогава там мюсюлманите имат много голям празник, казва се Навруз байрам. Оцветяват яйца, слагат ги върху зелена тревинка, месят козунаци, варят жито, палят свещи. Е, не е ли като нашия Великден?

- Какви предложения ще направи нашата делегация в ПАЧИС?
- Едното е за транспортните коридори. Единият се очаква да мине през Бургас, през Малко Търново. Държа около границата хората да имат поминък. Запустява този край, малкотърновци живеят много зле. Та миналата година през лятото в Малко Търново имаше починала от глад жена. Всъщност се е самоубила - нямало е с какво да гледа децата си. Дано повече това да не се случва никъде. Коридорът ще осигури ново строителство - мотели, магазини, сервизи и т. н. Пътят ще продължава за Турция, ще отива и към Румъния. Този въпрос ще бъде обект на разговорите ни наесен в Анталия. Ще направя всичко възможно пристанище Бургас да го видят колкото се може повече хора. Възнамерявам през ноември по линия на ЧИС да съберем в Бургас бизнесмени, корабни агенти, директори на пристанища, търговци от всички черноморски страни. Генералният секретар на ЧИС е българин - Васил Байчев. От него имам обещание да покани заинтересовани среди от Япония и САЩ. Това пристанище заслужава да се види - особено след влизането на новия проект на "Мицубиши". Япония ще вложи около 300 млн. долара, ще помогне и Кувейт. Добро кадрово попадение е ръководството на пристанище Бургас, както и на "Нефтохим". За 1 година ръководствата на тези два икономически гиганта направиха чудеса за стабилизирането им.

- Ще има ли "Нефтохим" печалба за тази година? Русия явно проявява интерес към неговото приватизиране.
- Новото ръководство - от лятото на 1997 г., завари 200 млрд. лв. дългове. Сега са около 90 млрд. Очакват през декември 30 млрд. лв. печалба. От януари 1999 г. "Нефтохим" влиза в процедура за приватизация като печелившо предприятие. Естествено е Русия да проявява интерес - "Нефтохим" е строен да преработва руски нефт, с руска технология.

Разговора води Светлана Войнова

[Back]