Владимир Йончев

в-к "Македония", бр. 32, 9 септември 1998 г.

Македонският научен институт издаде книгата на Драгни Драгнев "Скопската икона Блаже Конески". Авторът славист и журналист, роден през 1932 г. във Воден, е имал възможност лично да контактува с Конески, както и да използва множество документи. В лек и приятен стил Драгни Драгнев разказва абсурдни случки около измислянето на "македонскиот язик" през 1945 г. е манастира "Св. Прохор Пчински". Предлагаме ви част от най-пикантните, старателно укривани от комунистическата власт в Скопие, истории за личността на бащата на "язикот".

Към личността на Блаже Конески в Скопие е създаден култ и той съвсем целенасочено е превърнат в символ на Р. Македония. Защо и с чия помощ се е стигнало до този парадоксален факт? Тази култова личност всъщност е неприкрит сръбски агент. Развенчаването на "лингвиста", плагиатствал от няколко български граматики, който зад граница не е познат като политик, макар че цялата си кариера е изградил върху политиката, несъмнено е наложително.

Злосторната роля на "езиковеда" Конески днес умело се прикрива. Ще бъде историческа несправедливост обаче, ако днешното и утрешните поколения не бъдат запознати с истинския лик на една отминала епоха, чудовищните образи на която и днес тровят душите на неосведомените.

Блаже Конески е роден през 1921 г. в село Небрегово, Прилепско, в семейство Лямевци. От него са излезли неколцина платени сръбски агенти и сътрудници на турците в борбата им срещу ВМРО. Най-известният от тях в началото на века е Глигор Ляме-Соколович. В паметта на народа този Блажев чичо е останал в народна песен, записана от фолклориста Марко Цепенков:
 

"Глигоре, синко Глигоре,
Глигоре, Бог да те убие,
що голем срам ни донесе,
откога ти  се посърби:
Името си го поцърни,
татка ти ти го засрами,
майка ти си я поцърни -
ти се продаде за пари,
на месец за пет минцои -
народо да го продаваш,
на сила да го посърбиш!
Синко, како не се срамиш
на старост ти да се сърбиш
и за маскара да бидиш
от народо да се делиш?
Нели сме ние Бугари
от две иляди години
се бугарски зборуваме,
никой сръбски не знаиме
и сам ти сръбски не знаиш
каков Сърбин ти ке бидиш?
Глигоре, синко Глигоре,
кешке да се потурчеше,
одощо ти се посърбе
толку жал не ке ми беше."

Най-скъпите спомени на Конески са свързани със сръбската учителка, със сръбския църковно-просветен празник Св. Сава. Празникът на сръбския светец замества българския празник Св. Кирил и Методий. Честването на българските светци и славянски просветители тогава са най-строго забранени. През целия си живот по-нататък Конески работи в полза на сръбския светец и против светите братя, недопускайки техни букви в азбуката, която натрапва на Македония.

Според Конески традиционната македонска култура започнала да се формира от началото на XIV век, когато Македония за кратко време влиза в средновековната сръбска държава: "Во 14 в. се шири употребата на сръпската рецензия коя во македонската писменост има доминантно место до 18 в." Според същия "учен" много по-късно, през ХIХ век, под въздействието на Екзархията Македония се в отклонила в посока към българщината. И ето сега с помощта на Велебит Рендич (неговият сръбски учител в Прилеп) тя, прилепската и македонската култура, започва да се развива"!? Поколения прилепчани (да не забравяме, че Димитър Миладинов е бил учител в Прилеп, оттам са Марко Цепенков, Методий Кусев, Димитър Талев) не са знаели как да развиват прилепската култура. Но, слава Богу, идват окупаторите сърби, а с тях и учителят Рендич и започват да развиват културата в Прилеп.

Политиците от началния период на македонската коунистическа република - Лазар Колишевски и Страхил Гигов, са учили и получили началното и средното си образование в центъра на сръбската военна промишленост Крагуевац. Малкият Блажо също е пратен там за еничарин. Със своите другарчета от Македония говори на сръбски език, защото му било трудно да разбира диалектите от Кавадарци, Неготино и Гевгели ("Нашиот разговорен език во Крагуевац, во интернатот, беше сръбскиот язик, а не македонскиот"). На учудването на интервюиращия защо с децата от Македония е говорил на сръбски "най-големият македонски лингвист" отговаря с необоримите лингвистичии аргументи:

   "Тешко ми беше да го следам гевгелийскиот диалект."

Самопризнанието е шокиращо. Кавадарци, Неготино и Гевгели са на 40-70 км от Прилеп. "Прилепският сърбин" и бъдещ корифей на "македонскиот язик" обаче не може или не иска да разбере диалекта им.

[Back]