Хайнрих Щамлер

в-к "Македония", брой 31, 9 август 1994 г.

Американският професор Хайнрих Андрей Щамлер е не само преподавател в Канзаския университет, не само критик и преводач, той е и оригинален поет. За България, с която той е съдбовно свързан, е написал 12 стихотворения, озаглавени "Малки български прелюдии". Траен е интересът на професор Щамлер към българския фалклор - легенди, митове, народнн песни и др. Той преработва няколко български народни песни през периода 1941-1942 г. и ги публикува в сп. "Дер Булгариенварт". Като преводач с висока култура и талант той превежда творби на Асен Разцветников, Теодор Т.раянов, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Ангел Каралийчев, Николай Райнов.

Като изследвач разглежда творчеството на Ботев, Теодор Траянов, Иван Радославов. Жив и непресъхващ е интересът му към творчеството на Вазов и Ботев. Автор е на брошурата "Каква е народността на македонските славяни".

На нашето писмо и въпроси, поставени от редакцията ни, професор Щамлер бе любезен да отговори.

- Професор Щамлер, за читателите на в. "Македония" ще бъде интересно да научат откъде идва вашето родословие.
- Роден съм в град Йена, Германия, на 15 декември 1912 г. Произхождам и по бащина, и по майчина линия от семейство на учени, преди всичко юристи, професори - законоведи, а също  и филолози. Измежду моите прадеди има и протестантски пастори, висши чиновници, търговци, офицери и чифликчии.

- Откъде този интерес у вас към българската история и култура?
- Като завърших през 1937 г. Мюнхенския университет с докторска степен по славянска филология като главен предмет и германистика, английска, европейска и византийска история като вторични предмети, преди да се насоча към определена кариера, исках да живея и работя известно време в славянска страна и православна като вероизповедание. По онова време това бе възможно единствено в България. Чрез посредничеството на Германската академия (днес Гьоте институт) получих назначение като преподавател по съвременни езици във Висшето търговско училище в Свищов. Там бях до първи януари 1940 г., когато след избухването на войната бях изпратен в германското посолство в София в отдела по печата. Така в България пребивавах цели пет години, обикнах страната ви и я смятам и досега за своя втора родина. Това беше една неописуемо красива страна, с прекрасна природа, неопустошена от промишленост и индустрия. Страната ви тогава под ръководството на мъдрия и далновиден монарх процъфтяваше. Запомних хората със старата добродетел на широко, щедро и сърдечно гостоприемство.

- Какво от българската история ви прави най-силно впечатление?
- Историята и политическата съдба на българския народ винаги са ме вълнували. По този въпрос аз написах през 1971 г. във връзка с 50-годишнината на Македонската патриотична организация статията "Каква е народността на македонските славяни", която произнесох като слово в Кливланд, Охайо, а по-късно, по случай 1300-годишнината на българската държава, отново говорих по тази тема. Приел съм каузата на Македония като лична, тъй като тя е свързана с борбата за свобода на цял народ, българския, това е една борба срещу една фантастично неописуема лъжа. От самото начало Македония е била страница в голямата книга на българската история и ако тя бъде откъсната, книгата вече загубва своя смисъл. А що се отнася до идеолога на македонизма сръбския учен Стоян Новакович, бих желал да припомня думите на английския крал Хенрих VIII от един популярен aнекдот: "Оставете ме да изпълня плановете си, за винаги ще намеря в Оксфорд професори, които да ги оправдаят след това с добри аргументи." За тези, които говорят български език, т. нар. македонци, последните десетилетия на турското робство са били несъмнено по-спокойни в сравнение с десетилетията след тях, зашото няма съмнение, че по език, фолклорна култура и история, македонските славяни, в тяхното широко мнозинство, са западен клон на българската езикова обшност. Много обичам стихотворението "Език свещен" на Христо Огнянов - от което си позволявам да цитирам последната строфа:

Защото тоз народ
ще оцелее,
ще бъде тук,
тъй както досега,
и както вчера,
утре ше отпее
заупокой заслужен над врага!
И ще празнува
в своя дух единен
от Черните води
до Изворът им син
Великденът
на общата родина,
на всеки твой сърцат
и верен син!

На конференцията, организирана от Българския научен институт през 1987 г. във Виена, изнесох няколко лекции, между които "Теодор Траянов като изразител на българския символизъм". За мен произведенията на Траянов имат европейско измерение. Те са непреходен принос от български произход в голямата поезия на нашия континент. През годините, в които бях в България, само приятелството ми с Траянов оставаше непрекъснато и интензивно, за друго ми липсваше време. Досега се гордея с това, че по мое мнение най-големият български поет от първата половина на нашето столетие мене - тогава съвсем млад и тъй да се каже, още "зелен" човек - удостои със своето покровителство и бащинско приятелство.

- Любопитно е, че проявявате интерес и към Кирило-Методиевото дело?
- Да, този въпрос е вълнуващ за мен, даже през 1969 г. пред студентите в Блумингтън, Индиана аз произнесох слово по случай 1100 години от смъртта на Кирил Философ. Неговото дело е с непредодна стойност, интересно е, че неговото учение се свързва по-късно с някои религиозни учения като исихазма например.

- Възнамерявате ли да издадете спомени за вашите връзки с български културни дейци, както и с личности от нейната по-близка история?
- Аз започнах да сглобявам своите спомени на немски език. Една глава от тях, в която става дума за моите уннверситетски години и учители, ще се появи в скоро време в печата. Ще успея ли да продължавам с това начинание това засега остава голям въпрос. В края на краищата аз имам вече 81 години на гърба си.

- На кои свои идеали от ранната си младост останахте верен и до днес?
- Аз винаги съм бил и завинаги си оставам идеалист във философския смисъл на тази дума. Напълно съм съгласен с Платон, Аристотел, Спиноза, Малбранк, Кант, Шелинг, Хегел, Владимир Соловьов и Карл Ясперс, че животът като универсален сбор на упорита фактологичност не е последното познато на сърцето и достъпно на рационалното знание. Разбира се, че има нещо в света, което безкрайно превишава всякакви факти. Тази висша реалност е Бог - за религиозното съзнание, идеята за философа, формата за художника, любовта и детето за всеки обикновен човек, както и родината и отечеството за родолюбеца. В този ред на мисли най-възвишената идея е идеята за божественото. Божественото е вечно, безпространствено, всетрайно, абсолютно и безкрайно идеално. Осъзнаването на вечно и безкрайно идеалното при условията на един пространствено-темпорално създаден и устроен свят става чрез настъпването на трансцендентното в присъщото...

Що се отнася до моята политическа философия, то аз от ранна младост съм бил монархист във философския смисъл, значи независимо от която и да е съществуваща династия. Т.е. аз съм твърдо убеден, че за старите исторически европейски народи и държави (с изключение на Швейцария, където републиката е легитимна, защото е историческа) строго конституционна, наследствена монархия е най-подходящото, най-изгодното устройство на националния и обществения живот. В това разбиране аз разглеждам себе си като принципен консерватор, но със силно либерален принос.

- Следите ли развоя на събитията в Република Македония и как виждате по-нататъшното развитие на Македонския въпрос?
- За в бъдеще аз виждам само едно изгодно разрешение на Македоиския въпрос - демократическа федерация на свободна Македония със свободна България, отстрани очистени от всички сърбомански и комунистически влияния и машинации.