В Страсбург за пръв път се чу гласът на македонските българи

Илия Илиевски

в-к "Македония", брой 31, 9 август 1994 г.

На 13 юни г-н Илия Илиевски, председател на Партията за човешки права на Македония, изпраща писмо до генералния секретар на Европа със седалище в Страсбург, Франция. В писмото са изложени необорими факти за преследване на македонскит ебългари и за машинациите с т.нар. преброявания във Вардарска Македония.

За съжаление настоящото българско правителство не направи почти нищо за информиране на световното обществено мнение относно постоянния терор, на който са подложени македонските българи, и опитите на властите в Скопие по изпитан болшевишки метод да сменят националността на хиляди наши родственици. Македонските българи, чийто представител е г-н Илиевски, вземат инициативата в свои ръце и резултатите няма да закъснеят.

А българското правителство трябва най-сетне да излезе от ролята си на наблюдател и да влезе в ролята на защитник на истинските ни национални интереси.


До Негово превъзходителство
г-н Даниел Таршис
генерален секретар
Съвет на Европа
Страсбург, Франция
Ваше Превъзходителство,
Позволявам си да Ви пиша като председател на Партията за човешки права на Македония. Моята партия, наброяваща 4500 активни членове от всички части на страната се обявява за насърчаване на всички всеобщо признати човешки права и основни свободи и работи за защитата на правата на всички граждани независимо от техните национални или етнически, религиозни или езикови характеристики. По-специално ние смятаме, че правата на онези от тях, които активно се декларират като етнически българи, са обект на най-брутално нарушаване от властите в Македония. Партията няма други политически цели освен защитата на човешките права и е лоялна както към държавата, така и към нейната териториална цялост и политическа независимост. След като бе отстранена от участие в първите многопартийни избори в Македония, впоследствие тя беше забранена с решение на Върховния съд на Република Македония от 12.I.1994 г., основано на антиконституционен закон (Акт за обществените организации и сдружения на гражданите), приет по време на тоталитарния режим в бивша Югославия. Така моята партия стана втората забранена на територията на бивша Югославия партия от 1920 г. насам.

През юни 1994 г. аз посетих Организацията на Обединените нации в Женева и проведох поредица от срещи с висши служители на ООН, работещи по програмата за човешките права (включително специални докладчици на Комисията по правата на човека и официални лица от Международната конференция за бивша Югославия). Аз разпространих комплект от документи, отнасящи се до забраната на партията, както и до някои фрапиращи случаи на погазване на човешките права от властите в Македония (кратки варианти на английски език).

Имам честта да привлека Вашето внимание и към предстоящото преброяване на населението в Македония (21.VI. - 5.VII.1994) и по-специално към начина, по който властите в Македония подготвиха и отпечатаха личните формуляри за преброяването. Поразяващо е да се посочи, че българите не са записани като една от народностните или етническите групи, формиращи македонското население. По същия нанин беше проведено преброяването през 1991 г. и според неговите резултати македонското население се състои от македонци, албанци, турци, цигани, власи, сърби и "други", Така само под графата "други" (наброяващи общо 87 089) българите можеха да декларират своя национален произход като акт на самоопределение, който се разглежда от властите в Македония като престъпление, равносилно на държавна измяна.

Всичко става ясно, ако някой си направи труда да хвърли дори бегъл поглед върху историята на Балканите след разпадането на Отоманската империя. Нямам намерение да се връщам назад към историята на "Македонския въпрос". Ще оставя цифрите сами да говорят.

Според официалните турски статистики, основани на преброяването на населението, проведено след Илинденското и Преображенското въстание през 1905 г. Македония е била населена от 1 203 696 българи, образуващи най-голямата етническа група в тази географска област (виж Karl Strupp, "La situation juridique des Macedoniens en Yougoslavie", Fonteney aux Roses, 1929). Трябва да се посочи, че в нито едни статистически данни от какъвто и да е произход преди 1944 г. националността "македонци" не фигурира. След сръбската окупация на Македония през 1913 българите, живеещи там, са били обявени за "южни сърби". Между 1919 и 1939 г. българите в Македония (тогава провинция в Сърбо-хърватско-словенското кралство, по-късно Югославия) са изпратили голям брой жалби, петиции и меморандуми до Лигата на нациите (виж. The complaints of Macedonia: Memoranda, Petitions, Resolutions, Minutes, Letters and Documents Addressea to the League of nations, 1919-1939, International Documentation of Macedonia, vol. 1-13, Geneva, 1979-1986), които съдържат неопровержими и безпристрастни данни за народностния състав на македонското население.

На 2.VIII.1944 г, като продължение на плана, разработен от Сталин и Коминтерна, Народна република Македония е конституирана като република на Федеративна народна република Югославия. Това бе началото на систематична и насилствена кампания, провеждана от държавата в близко сътрудничество със съответните югославски власти и служби, която целеше да превърне географския произход на понятието "македонец" в етническа и народностна характеристика на българите в Македония. Тази цел винаги е била преследвана на основата на яростна антибългарска пропаганда, разпалване на етническа омраза и насилие, вдъхновено от държавата. Хиляди мъже и жени, открито деклариращи своя български произход, бяха убити или изчезнаха безследно, а повече от 100 хиляди изпратени в затвори и концентрационни лагери след скалъпени процеси между 1944 и 1990 в Република Македония (виж Markovski, Venko, "Goli Otok, the Island of Death", Columbia University Press, N.Y., 1984). Заслужава да се спомене, че към 1989 година в тогавашна Югославия е имало повече политически затворници (или затворници, осъдени главно "за вербално престъпление"), отколкото в цяла Централн а и Източна Европа и бившия СССР, взети заедно (виж Human Rights Watch, Annual Report for 1989). Властите все още отказват да разкрият фактите по тези събития. Практически досега не са разрешени никакви източници на независима информация.

Със съжаление трябва да се отбележи, че след обявяването на несависимостта на Македония тази политика продължава да се провежда с обновена сила от властите на de facto все още тоталитарната македонска държава. Защищаването на изкуствено създадената македонска националност остана основна задача на целия държавен апарат и по-специално на службите за сигурност. Въпреки промените настъпили през 1991 г., властите все още оказват силен натиск върху съзнанието на хората, стремейки се да потиснат всяка проява на българско национално самосъзнание, използувайки всякакви средства, включително психологически и физически тормоз, административен, полицейски и правен произвол. Всички средства за масова информация са поставени под държавен контрол. Всички алтернативии източници на информация са на практика забранени според Закона за внос и разпространение на чужди  средства за масова информация и чуждата информационна дейност в Югославия, датиращ от 1974 г. и противоречащ на сегашната Конституция. Продължава да действува въведеният строг режим за внос на чужди периодични издания и литература. Граничните власти конфискуват главно български публикации, включително художествена литератугга. Антибългарската пропаганда и официалните заявления на висши държавни представители, че в Македония няма българи (с изключение може би на онези, които са мигрирали от други югославски републики, главно Сърбия, от 1944 г. досега), представляват пряка заплаха за свободата на изразяване на мнение и самоопределение на личността.

Резултатите от тази политика на de facto етноцид са твърде красноречиви. Преброяването на населението през 1991 г., което беше бойкотирано от албанците поради множество нередности и фалшификации, "разкри", че изобщо няма българи, които живеят в Македония. От цялото наседение 2 033 964 македонците наброяват 1 314 283. Излишно е да очертавам процедурата, следвана от македонските власти при преоброяването през 1991 г. Достатъчно е да се посочи, че на македонските граждани не бе разрешавано да попълват сами личните си формуляри, което според процедурата се извършва от държавните служители. Нещо повече, на нито един гражданин не бе разрешен достъп до личния му формуляр, след като е бил попълнен, защото той бе обявен за поверителен. Мое твърдо убеждение е, че преброяването, проведено преди да са създадени необходимите демократични предпоставки за свободно самоопределение на мъжете и жените в тази страна и в условията на все още продължаващата официална кампания за потискане и сплашване на онези, които биха дръзнали да се обявят за българи, не може да даде каквито и да било обективни резултати относно етническия състав на населението.

Уверянам Ви, еър, че ако бъдат създадени адекватни демократични условия, стотици хиляди мъже и жени в Македония биха се обявили за българи. В същото време моята партиа запазва пълно уважение към правото на онези, които биха пожелали да се обявят за етнически македонци.

Затова и апелирам към Вас да употребите цялото си влияние върху македонското правителство да възстанови и  строго да спазва всички човешки права и основни свободи и да предприеме стъпки за създачане на необходимите демократични условия и механизми за свободно изявяване на мнение, включително свободно самоопределяне по национална и етническа принадлежност на всички граждани на Република Македония.

Искрено Ваш
Илия Илиевски
председател на Партията за човешки права на Македония


Трябва да почакаме до края на преброяването

До Г-н Илия Илиевски, председател на Партията за човешките права на Македония
Улица "Ленинова" 25
Струмица 92460
Бивша югославска република Македония
Сър,
Генералният секретар на Съвета на Европа г-н Даниел
Таршис ме помоли да потвърдя получаването на Вашето писмо от 13 юни 1994 г., отнасящо се до преброяването на населението в Бившата югославска република Македония (БЮРМ) и да Ви отговоря както следва.

По отношение декларирането на "етническа принадлежност" ние бихме искали да поясним, че индивидуалната форма Р1 за преброиването дава възможност за всякакъв отговор, включително "българин". Ние сме убедени, че ако на дадено лице се попречи да отговори свободно на въпроса, което е по избор, международните наблюдатели съпрождащи преброителите по домовете, ще отбележат това в техния докдад. Ние трябва да почакаме до края на преброяването, за да видим дали такива случаи са докладвани.

Искрено Ваш
Ханс-Петер Фурер
директор по политическите въпроси

Съвет на Европа, Генерален секретариат
Страсбург, 8 юли 1994


[Back]