в-к "Македония", брой 31, 9 август 1994 г.

Не само българският журналист, а и кой да е друг български гражданин, пътуваше ли за Запад, трябваше непременно да мине през Белград. Така бе наредено железопътното разписание, че пътникът трябваше да остане в Белград поне няколко часа, ако не и повече.

Българските журналисти обаче са се отбивали и за повече време при разни случаи. Един от тия случаи бе, когато на връщане от едно посещение в Германия през 1933 година група български журналисти бяха настойчиво поканени да останат в Белград - поне един ден. И макар поканени и тачени като гости, в канцеларията на хотела бяха подложеии на полицейски разпит, отговарящ на едии режим, какъвто нито ден не престана да се проявява в полицейски въпроси в течение на двадесет и толкова години в Югославия. Трябва да подчертая, че групата български вестникари се състоеше от ръководни лица на българския печат и че беше представен целият български печат. Тогава той се състоеше от десетки вестници.

- Какъв е произходът ви? - запита ме разпитвачът.
- По баща от Дойран, по майка от Прилеп.

Онзи ме погледна изпод око.

- А вашият - обърна се той към директора на в. "Зора" г-н Данаил Крапчев.
- Аз съм от Прилеп - отговори Крапчев.

Онзи се замисли, па записа. После се обърна към трети, четвърти...

- От Велес, обади се редакторът на в. "Независимост" Димко Ризов.
- От Щип - каза друг.
- От Охрид.

Разпитвачът не се стърпя:

- Абе вие сте цяло ВМРО...
- Не бе, брате, ние сме легални хора, българи от разни краища на българщината.

[Back]