Във връзка с новия блог на Петър Стоянов (2020)

Във връзка с новия блог на бившия президент Петър Стоянов и неговото съобщение за Паисиевия ръкопис

В неотдавна открия "Блог" на бившия президент Петър Стоянов има много според мене неверни съобщения, за които обаче не желая да взимам отношение. Една тема обаче ме засяга лично и държа изясняването на редица поставени от ПСт въпроси - още повече, понеже тя засяга непосредствено работата и живота ми през повече от 4 десетилетия — моята работа, свързана с проучванията ми в Гърция, но също и в другите съседни, но до три десетилетия недостъпни за болшинството българи. Но и свързаната с нея тема за открадването на ръкописа на Паисиевата история от Зографския манастир и неговото връщане.

Ще се помъча да отговоря в най-кратък вид, заедно с прилагането на подробни бележки по този въпрос, публикувани в мои трудове - статии и книги.

В този смисъл прилагам още текстове, прикачени като втулки на този мейл.

1. Статията на Петър Стоянов в неговия блог за връщането на Паисиевата история, конвертирана в нормален за четене текст,

2. Факсимиле-копие от статията-интервю във в. 168 часа,

3. Откъс от моята книга "Гръцки дневник - септември 1989", Приложение 6, Аферата с Паисиевата история.

1. Петър Стоянов: Защо беше върната „История Славянобългарска“ (от личния блог на Петър Стоянов, 09.04.2020)

2. Асен Чилингиров: „Паисиевата история не е изнесена от Атон преди 1988 г.“ (Интервю с Румяна Георгиева в „168 часа“, 7-13 октомври 1996)

3. Асен Чилингиров: Аферата с Паисиевата история (Приложение 6 от книгата му „Гръцки дневник - септември 1989 година“, София, 2013, стр. 419-437)

Нужни са МНОГО уточнения за неверно предадени факти, но и за липсващата обширна предистория на случая, започнала в 1981 г., в която са замесени пряко или поне са информирани ръководителите на почти всички висши правителствени и партийни институции: Тодор Живков, Министърът на Външните работи с двама негови заместници и голям брой представители на дипломатическия корпус, вкл. бълг. посланик в Гърция, Генералния консул на Република Гърция в София, Посланика на Република Гърция в Берлин/ГДР, завеждащите Генералното консулство на НРБ в Солун, голям брой видни български и гръцки научни работници с ранг на професор и доцент. В течение на над 20 години, преди последното действие, за което разказва Петър Стоянов, където главните протагонисти бяха ген. Бриго Аспарухов, ген. о.з. Христо Маринчев, проф. Любен Прашков, доцент Михаил Енев (макар и те да не се споменават никъде в бележките му) - и чак на последно място директорът на Националния музей Божидар Димитров. Непосредствено участваха два отдела на ДС с техните ръководители и голям брой щатни и извънщатни трудници, двама председатели на ККИ с повечето техни заместници, завеждащият Външния отдел отдел при ЦК на БКП (Международни връзки) с неговия първи заместник, А това е обширна тема, на която посветих цяла голяма книга с 445 страници. Тук давам само няколко най-важни уточнения, без които цялата тема увисва, защото нито едно от изявленията на бившия президент НЕ ОТГОВАРЯ НА ИСТИНАТА. А тази истина е документирана с голям брой документи, които притежавам в най-лош случай като фотокопия, а болшинството и като оригинали. Макар всички събития от тази история да й придават вида на криминален роман, описаните събития са действителни, както и действащите лица, които се представят с техните имена, а не с псевдоними. И моята професия е историк, без никакви амбиции за автор на романи.

Първо, цялата (съчинена) история за "разкрития" на журналиста Христо Христов не отговаря на истината. Независимо от много негови "разкрития", поместени на финансирания от различни (източни и западни) страни негов интернетен сайт "ДС България", той през всичкото време на своите "разследвания" действа при пълното съдействие и под ръководство на органите, които наследяват ДС и го снабдяват с материали, за да поддържат "ореола" му на "независим" журналист. В съгласие и според законите на "мимикрията", която съпровожда цялата ни история не само преди и след така наречената промяна. В този смисъл неговите "разкрития" за убития с чадър български "дисидент" Георги Марков са част от същия сценарий, с който се развиха и събитията с открадването и връщането на ръкописа от Паисиевата история. И всички марионетки от този куклен театър, включително техните кукловоди, които действаха според още по-висши закони, сред които попаднах и аз в течение на четири десетилетия от моя живот.

След четириседмичното ми (четвърто поред) пътуване в Гърция през 1981 г. бяха откраднати от мене над 2300 средно- малко- и голямоформатни чернобели негативи, заснети от мене в светогорските манастири фотоснимки + над 500 големи цветни диапозитиви - а крадците бяха служебни лица с различни длъжности от генерал, завеждащ отдем в ДС до професор с катедрав в Софийския университет, респ. във ВХИ с неговия асистент, впоследствие също професор. При съдействието на зам-началника на Външния отдел на ЦК на БКП бяха ми върнати чернобелите негативи, а за цветните диапозитиви ми беше съобщено, че били повредени при проявяването. Това не беше вярно и голяма част от тези мои снимки бяха публикувлани в различни издания, фотокартички, плакати и пр., а хонорарите взимаха началникът на операцията, ген. Маринчев, проф. Любомир Прашков и фотографът при Художествената академия Михаил Енев, който от свое име издаде албуми, представи голяма фотоизложба "С камерата на Михаил Енев в Атон" и защити докторска дисертация/хабилитация, даваща му правото да носи титлата професор.

Небезинтересната предистория, протекла между юни 1981 и септември 1996 пропускам. Тя е изложена повече или по-малко подробно в моята книга "Гръцки дневник - септември 1989"

Там е изложена също следващата част от тази история, протекла между1982 и 1995 гг. - в нея се дават подробностите, свързани с решението да се върне ръкописа в Гърция - те са изложени в цяла глава / приложение 5 към моята книга, с. 419 до 437, с втулка текст педееф.

Тук ще дам само сведения относно последното действие от историята, свързано с написването, издаването и представянето на моята книга протекли паралелно с издаването и представянето на книгата на Христо Христов, "Операция Маратон", протекло през януари 2013 г. - след публикуването на интернетната версия на моята книга, последвана един месец по-късно от издаването на книгата в печатен/хартиен вариант.

В началото на октомври 2012 г. Христо Христов ми изпрати няколко мейла, с които искаше сведения за дейността ми в Зографския манастир откраднатите мои фотоматериали, като ми съобщи желанието си да проучи какво участие има Людмила Живкова при изнасянето на Паисиевия ръкопис от манастира.

За кражбата на моите снимки, извършена от официални лица, заемащи висши държавни и обществени служби и получаващи редовно заплати, съответстващи на тяхното високо служебно положение. Аз подадох още в 1982 г. оплакване до Председателя на ЦК на БКП и Председателя на Министерския съвет с копия до Министъра на Външните работи, Председателя на ККИ и Началника на Външния отдел при ЦК на БКП. Без никакъв отговор в следващите 4 години. Ген. Христо Маринчев, заемащ по това време по съвместителство длъжностите Заместник Началник на 14. Отдел на ПГУ-ДС при МВР и Заместник Началник на Комитета по Въпросите на БПЦ към Министерството на Външните работи и Вероизповеданията, организира открадването и изнасянето на ръкописа на Паисий Хилендарски, за да докаже своя патриотизъм. Изнасянето на ръкописа стана малко, няколко месеца преди "промяната" . Министърът на Вътрешните работи Димитър Стоянов предал ръкописа на Паисииевата история на Тодор Живков, но той отказал да го приеме и ръкописът останал на съхранение при Маринчев, който го предал на Началника на разузнаването ген. Бриго Аспарухов, докато на края го подхвърлили "увит във вестник" в Дирекцията на Националния музей. Директорът Божидар Димитров свикал незабавно пресконференция пред която заявил, че непознат "дарител" предал в музея ръкописа - всичко това е описано в моята книга. Аз давам интервю пред вестник „168 часа“, в което казвам кой и защо е откраднал ръкописа. От моето интервю научава и Христо Христов подробностите, за които дотогава не е знаел. И така, в октомври 2012 година той иска от мене да му съобща подробностите по открадването на ръкописа, а началниците му преследват като цел да замесят в аферата Людмила Живкова, в чест на която тъкмо по това време - октомври 2012 г. - се провежда международна конференция в Софийския университет - конференцията обаче не може да бъде проведена "поради протестите на възмутената българска общественост", блокирала залите на университета след предварително организирана сред обществените медии кампания. Аз изпращам на Христо Христов моите показания, заедно с копия от мои служебни доклади във връзка с дейността ми в манастира Зограф, които показват, че Людмила Живкова не е имала нищо общо с изнасянето на ръкописа и я оневиняват. Христо Христов не взима под внимание материалите, които му изпращам, не отговаря на моите многобройни мейли и продължава подготовката за изнасяне на "доказателства" против ЛЖ, независимо от данните и документите, които му изпратих. И на моя 80-ти рожден ден, 21 Х 2012, започнах да пиша и подготвя за печат моята книга за пътуванията ми в Света гора, която завърших още преди края на 2012 г., когато публикувах отначало в интернетно издание, а в януари 2013 излезе и нейното печатно издание, паралелно с книгата "Операция Маратон", която Христо Христов издаде въз основа на свои съчинени "изследвания" и материали, предадени му от официалните наследници на ДС и представи също през януари 2013 г. на една пресконференция. В моята книга аз помествам копия от моите доклади пред Отдел Културно наследство при ККИ, заедно с много мои фотоснимки, вкл. факсимиле от първата страница на Паисиевия ръкопис, заснета преди открадването му, а така също факсимиле от декларацията на Христо Маринчев и Михаил Енев, че са автори на снимките, правени от мене и отпечатани на много места, предимно обаче в изд. Септември, за които получават високи за времето си хонорари. В моята книга изнасям още подробности за техните злоупотреби, но отпечатвам и много мои фотоснимки, които свидетелстват за моята научна дейност, заедно с останалите научни материали от пътуванията ми в Гърция, отпечатани в двата тома "Българската архитектурна школа", "Църквата св Герман при Преспанското езеро", "Стенописите в Охридската св. София и тяхната датировка", както и много други статии, публикувани в България и чужбина, но без никакви реакции от страна на българската "наука"

Това е във вид на възможно най-кратко резюме и моят отзив за новата публикация на бившия президент.