Асен Чилингиров. Избрана библиография за Юстиниана Прима и др.

Забележка на Асен Чилингиров (Септември 2018 г.):

За основаването на архиепископията Юстиниана Прима.

Със същия проблем [недостатък на изследвания за Юстиниана Прима] се сблъсках и аз преди повече от 30 години. Единствения горе-доле приличен материал, що се отнася до ИНФОРМАЦИИ, който намерих тогава, беше статията на Бранко Гранич, която преведох за собствена употреба - заедно с ценните библиографски бележки. Тогава тя ме насочи към книгата на Лепорски, за която ми бяха нужни повече от 10 години, докато имам нейния текст с много приключения...

Във връзка с продължението на моята студия бях събрал преди 3 години много (нови) материали и за Юстиниана прима, допълващи текста на студията ми "Софийската ,Св. София' и нейните изследвания", издадена в 2013 г. Тези нови материали съдържаха последните публикувани в интернет сръбски научни статии, издадени в сборници, главно в Лесковац. Съдържаха и една книга, чийто текст с илюстрациите, още тогава записах. Но съдържаха също много нови фотоснимки и видеоклипове в Ютуб, най-важният от които, мултимедиален филм с разходка из (реконструирания) град, беше блокиран за запис. Вчера намерих в интернет актуализирана версия, но също блокирана за запис, макар и свободна за гледане онлайн:

https://alchetron.com/Justiniana-Prima

Продължавам сега да търся още материали. Преди две седмици д-р Любо Цонев посети (внезапно) развалините, но ми изпрати съобщение чак след завръщането си, заедно с някои негови фотоснимки, Писа ми, че си купил (нов) пътеводител с много снимки - очевидно само актуализирано издение на стария, от който имам пълен електронен текст.

Изпращам засега само линк за мултимедиалната информация, за която ще повторя, че е ОСОБЕНО ВПЕЧАТЛЯВАЩА, но и дава повече сведения, отколкото официално съобщените. Т.е. сръбската "наука" продължава да поддържа тезата, че ЮПр била разрушена от някакви (авари, славяни и пр.) нападатели в 615 г., което се опровергава НАГЛЕДНО от филма и останалите фотоснимки от района, представящи го след продължилото повече от 50 години разчистване на развалините. Без да отговори на въпроса, как и защо тези скитнически племена, въоръжени с тояги, са могли да разрушат до основи дебелите над 3 метра крепостни стени и масивните 9 църковни сгради, включващи две от най-големите християнски църкви, построени до средата на VІ в. А намерените (и не публикувани тук) ромейски (византийски) монети са от емисии, сечени в края на 580-те и 590-те години. И НЕ СВИДЕТЕЛСТВАТ (според мене) за парично стопанство (във ВЕЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВАЩАТА АРХИЕПИСКОПИЯ), а са загубени от притежателите им, военни наемници, които в "в свободното си от работа време" играели на комар. Защото местното население е било изселено насилствено и напуснало града с всичото си движимо имущество още при закриването на архиепископията, документирано от ОТКРИТИЯ В СОФИЯ НАДПИС НА ИМПЕРАТОР ТИБЕРИЙ ІІ КОНСТАНТИН най-късно през 582 г., когато завършва неговото царуване. Така че градът е бил ДОКАЗАНО систематично разрушен от ромейски наемници с използването на военна крепостна техника в течение по всяка вероятност на много години, но не след края на VІ век.

Препоръчвам на всички приятели да отделят 1/2 час и разгледат внимателно филма, защото той показва как са изглеждали по-късно разрушените епископски центрове.

След събирането на още сведения, ще изпратя и тях.

    Сърдечни поздрави!
 

*  *  *

 

( Една звезда * в библиографията означава, че притежавам заглавието в оригинал, а две звезди ** - че имам микрофилм от заглавието. По-късно библиографията ми е допълнена, но нямам актуализиран електронен текст.)

1. (Обща)  1-21

2. Kirche  1-64

3. Юстиниана Прима  1-19

4. Македония  1-44

5. Християнство в България до VI в.  1-31

6. Македонски автори  1-77

7. Македонска школа  1-41

8. (Балканско изкуство)  1-47

9. Иванъ Снегаровъ  1-14

10. Йордан Иванов  1-6

11. Андрей Грабар / André Grabar  1-31

12. Kурбиново / Kurbinovo  1-3

13. Богородица Периблиптос Охрид / Peribleptos Ochrid  1

14. Мелник / Melnik  1-7

15. Несебър / Nesebar  1-45

16. Земен / Zemen-Kloster  1-25

17. Търново  1-55

18. Studenica  1-40

19. Жича / Žiča  1-34

20. Печ / Apostelkirche Peć  1-8

21. Призрен и Богородица Љевишка  1-23

22. Плиска / Pliska  1-47

23. Преслав / Preslav  1-33

24. Преспа / Prespa  1-10

25. Дреново / Drenovo  1-3

26. Прилеп / Prilep  1-19

27. Марков манастир / Markov-Kloster  1-7

28. Велюса, Водоча / Veljusa, Vodoča  1-31

29. СПИСАНИЯ:

- Списание БАН

- Журналъ МНП

- Исторически Преглед

- Зборник Народног Музеja Београд

- Byzantion

- Старинар

- Други сръбски списания

- Гръцки списания и сборници

1. (Обща)

1.     Г. А. Ильинскiй, Грамоты болгарскихъ царей, С.-Петербургъ 1911 (Repr. London 1972);

2.     Theodor Momsen, Römische Geschichte V, Berlin 1894, S. 178 ff.

3.     Demandt, Die Spätantike. Römische Geschichte von Diokletian bis Justinian 284-565 n. Chr. (Handbuch des Altertums III, 6) München 1989;

4.     Julius Jung, Römer und Romanen in den Donauländern, Innsbruck 1887;

5.     Julius Jung, Die romanischen Landschaften des römischen Reiches, Innsbruck 1881;

6.     J. V. Fine, The Early Medieval Balkans. A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, Ann Arbor 1983

7.     F. Dölger, Regesten der Kaiserurkunden des oströmischen Reiches I-V, München/Berlin 1924-1965;

8.     J. Evans, Antiquarian researches in Illyricum I-IV, Westminster 1883/85;

9.     Vulić, Illyricum (RE XVII, Sp. 1085 ff.);

10.  Д. Аладжов, Късноантично строителство в нашите земи /IV-VI в./ (Известия на Народния музей Хасково, 1/1965р стр. 203-41);

11.  Димитър Ангелов, Към въпроса за разложението на робовладелческите отношения в Източната римска империя (Изследвания в чест на Марин Дринов, София 1960, стр. 261-72);

12.  Димитър Ангелов, Образуване на българската народност, София 1971

13.  Велизар Велков, Градът в Тракия и Дакия през ранната античност /IV-VI в./. Проучвания и материали, София 1959;

14.  Velizar Velkov, Zur Frage der ethnischen Zusammensetzung der Bevölkerung in den Städten Thrakiens in der Spätantike (Neue Beiträge zur Geschichte der Alten Welt 2, Berlin 1965, S. 207-14);

15.  Velizar Velkov, Thrakien in der Spätantike /IV-VI Jh./ (Thrakia I, Sofia 1972, S. 121-143);

16.  Velizar Velkov, Cities in Thraca and Dacia in Late Antiquity (Studies and Materials), Amsterdam 1977;

17.  Hans-Dieter Döpmann, Bulgarien als Treffpunkt von östlichem und westlichem Christentum in frühbyzantinischer Zeit (Spätantike und frühbyzantinische Kultur Bulgariens zwischen Orient und Okzident. Referate gehalten im Rahmen eines gemeinsam mit dem Bulgarischen Forschungsinstituts in Österreich organisierten Arbeitsgespräches vom 8. bis 10. November 1983, hrsg. von Renate Pillinger, = Österreichische Akademie der Wissenschaften. Schriften der Balkankommission, Antiquarische Abteilung, XVI/1986, Wien 1986, S. 57-69);

18.  Борис Геров, Романизмът между Дунава и Балкана от Хадриан до Константин Велики, I (ГСУифф, 45/1949, S. 1-91)

19.  Boris Gerov, L’aspect ethnique et linguistique dans la région entre le Danube et le Balkan а l’épocque romaine /I er-IIIe s./ (Studi Urbinati, Nouvelle série, 33, Nr. 1-2, Urbino 1959, S. 173-91);

20.  Борис Геров, Романизмът между Дунава и Балкана от Хадриан до Константин Велики, II (ГСУфф, 47/1951, S. 17-121; 48/1952, S. 307-413);

21.  Борис Геров, Проучвания върху западнотракийските земи през римско време I (ГСУфф, 54,3/1960, стр. 155-406); II (ГСУфзф, 61,1/1967, стр. 1-101); III (ГСУфзф, 62,2/1968, стр. 121-246); IV (ГСУфзф, 63,1/1969, стр. 13-73)

2. KIRCHE

1.     J. D. Mansi, Sacrorum Conciliorum nova et amplissima collectio, Florenz 1769 ff. (Leipzig 1901, Graz 1960-1962);

2.     Adolf von Harnack, Die Mission und Ausbreitung des Christentums in den ersten drei Jahrhunderten, I-II , Leipzig 19244;

3.     Duchesne, Historiae ancienne de l’Église, II;

4.     *E. Honigmann, The Original Lists of the Membres of the Council of Nicaea, the Robber-Synod and the Council of Chalcedon (Byzantion 16/1942-1944, S. 20-80);

5.     L. W. Barnard, The Concil of Serdica. Some Problems reassessed (Annuarium Historiae Conciliorum 12/1980, S. 1-25);

6.     Chrysos, Die Bischofslisten des 5. Ökumenischen Konzils 553 (Antiquitas. Reihe I. Abhandlungen zur Alten Geschichte) Bonn 1966;

7.     J. Darrouzès, Listes épiscopales du concile de Nicée 787 (Revue des Études Byzantines 33/1975, S. 5-76);

8.     J. Flemming, Akten der ephesinischen Synode vom Jahre 449, syrisch, mit Georg Hoffmanns deutscher Übersetzung und seinen Anmerkungen (Abhandlungen der Königlichen Gesellschaft für Wissenschaft Göttingen, Philologisch-historische Klasse NF. 15, 1, Berlin 1917);

9.     *Hieroclis Synecdemus, hrsg. von Gustav Parthey, Berlin, 1865 (Neudruck Amsterdam, 1967);

10.  Darrouzès, Notitiae episcopatuum Ecclesiae Constantinopolitanae (Géographie ecclesiastique de l’empire byzantin 1) Paris 1981;

11.  Le Synecdèmos d’Hiéroklès, ed. E. Honigmann, Brüssel 1939;

12.  *Heinrich Gelzer, Ungedruckte und wenig bekannte Bistümerverzeichnisse der orientalischen Kirche (Byzantinische Zeitschrift, I/1892, 253-57; II/1893, 41 ff, bes. 49f;

13.  *Carl de Boor, Nachträge zu den Notitiae Episcopatuum (Zeitschrift für Kirchengeschichte XII/1890-91, 303-22; 519-34);

14.  *Nikos A. Bees (Bšhј), Beiträge zur kirchlichen Geographie Griechenlands im Mittelalter und in der neueren Zeit (Oriens Christianus NS 4/1915, 238-78);

15.  Corpus notitiarum episcopatuum Ecclesie orientalis graecae, hrsg. von Ernst Gerland, Heft 1, Einleitung, Kadiköy 1931;

16.  Vitalien Laurent, Les sources à ... (Echos d’Orient XXX/1931, S. 65-83; XXXVI/1937, S. 377-79)

17.  *Н. Бенешевичъ, Заметки къ текстомъ Notitia episcopatuum (Seminarium Kondakovianum I/1927, S. 65-72);

18.  Heinrich Gelzer, Zur Zeitbestimmung... (Jahrbuch für protestantische Theologie, 1886, S. 337-372, 525-575);

19.  Heinrich Gelzer, Die kirchliche Geographie Griechenlands vor dem Slaweneinbruche (Zeitschrift für Kirchengeschichte, XII/1891, 303-22) ?(Zeitschrift für wissenschaftliche Theologie XXV/1892, S. 419-436);

20.  Heinrich Gelzer, Die Genesis der byzantinischen Themenverfassung, Leipzig 1899 (=Abhandlungen der kgl. Sächsischen Gesellschaft der Wissenschaften, Phil.-historische Klasse, Bd. 18, Nr. 5);

21.  *Heinrich Gelzer, Ungedruckte und wenig bekannte Bistümerverzeichnisse der orientalischen Kirche (Byzantinische Zeitschrift, I/1892, 253-57; II/1893, 41 ff, bes. 49f;

22.  Heinrich Gelzer, Bemerkungen zu dem Verzeichnis der Väter von Nikaea, Berlin 1898 (=Beiträge zur alten Geschichte und Geographie. Festschrift für H. Kiepert);

23.  *Heinrich Gelzer, Der Patriarchat von Achrida. Geschichte und Urkunden, in: Abhandlungen der philologisch-historischen Classe der Kgl. Sächsischen Gesellschaft der Wissenschaften, XX, Nr. 5, Leipzig, 1902;

24.  Γεράσιμος Κονιδάρης, Ἐκκλησιαστικὴ Ἱστορία τῆς Ἑλλάδος, Τόμος Αʹ, Ἀθῆναι 1954;

25.  Γεράσιμος Κονιδάρης, Ἐκκλησιαστικὴ Ἱστορία τῆς Ἑλλάδος, Τόμος Βʹ, Ἀθῆναι 1970;

26.  Γεράσιμος Κονιδάρης, Πότε παρὴκμασε καὶ ἐξέλιπε καὶ ἐκκλησιαστικῶς ὡς μητρόπολις ἡ Νικόπολις καὶ ἁνεδείχθη ἡ Ναΰπακτος (Πετραγμένα τοῦ Θʹ Διεθνοῦς βυζαντινολογικοῦ συνεδρίου, Θεσσαλονίκη 1953, Τόμος Βʹ, 150-205) Ἀθῆναι 1956;

27.  Γεράσιμος Κονιδάρης, Συμβολαὶ εἰς τὴν ἐκκλησιαστικὴν ἱστορίαν τῆς Ἀχρίδος (Ἐπιστημονική Ἐπιτηρίς τῆς Θεολογικῆς Σχολῆς τοῦ Πανεπιστημίου Ἀθηνῶν, Τόμος Ιος, 1967); рецензия в Гласник на Институтот за национална историја, Скопје, XIV, 1-2/1970, 307 ff.

28.  Станоје Станојевић, Византија и Срби I, Нови Сад 1903.

29.  L. Duchesne, Historie ancienne de l’Église, I, Paris 1911, S. 259 ff., II, 1911, S. 283 ff.;

30.  S. Vailhé, L’Annexion de l’Illyricum au Patriarcat oecuménique (Echos d’Orient 14/1911, S. 29-36);

31.  Orest Tafrali, Thessalonique des origines au XIV e siècle, Paris 1919;

32.  *Пaвелъ Лепорскiй, Исторiя Ѳeссалоникскаго Экзархата до времени присоединенiя его къ Константинопольскому Патриархату, С.-Петербургъ 1901;

33.  P. Leporskiј, Istoriјa Fessalonikskago Ekzarchata [Geschichte des Exarchats von Thessaloniki], St. Peterburg, 1909;

34.  *Никодимъ П. Кондаковъ, Македонiя. Археологическое путешествiе, Санктпетербургъ 1909;

35.  *Jacques Zeiller, Les Origines chrétiennes dans les provinces danubiennes de l’empire Romain, Paris 1918;

36.  Heinrich Gelzer, Die kirchliche Geographie Griechenlands vor dem Slaweneinbruche (Zeitschrift für Kirchengeschichte, XII/1891, 303-22);

37.  Heinrich Gelzer, Ungedruckte und wenig bekannte Bistümerverzeichnisse der orientalischen Kirche (Byzantinische Zeitschrift, I/1892, 253-57; II/1893, 41 ff, bes. 49f;

38.  Heinrich Gelzer, Die Genesis der byzantinischen Themenverfassung, Leipzig 1899 (=Abhandlungen der kgl. Sächsischen Gesellschaft der Wissenschaften, Phil.-historische Klasse, Bd. 18, Nr. 5);

39.  *Heinrich Gelzer, Der Patriarchat von Achrida. Geschichte und Urkunden, in: Abhandlungen der philologisch-historischen Classe der Kgl. Sächsischen Gesellschaft der Wissenschaften, XX, Nr. 5, Leipzig, 1902;

40.  **H. G. Beck, Kirche und theologische Literatur im Byzantinischen Reich, München 1959;

41.  Das Register des Patriarchats von Konstantinopel, hrsg. von H. Hunger und O. Kresten unter Mitarbeit von C. Cupane, W. Fink, W. Hörandner, E. Kislinger, P. Pieler, G. Thür, R. Willvonseder, K. Wurm (Corpus Fontium Historiae Byzantinae 19) 1. Teil, Wien 1981;

42.  Venance Grumel, Le vicariat de Thessalonique et la premier ratachement de l’Illyricum oriental au Patriarchat de Constantinople (Annuaire École d. Législ. Rel., Jg. 1950/1951 (1953), S. 49-63);

43.  Venance Grumel, L’annexion de l’Illyricum oriental, de la Sicilie et de la Calabrie au Patriarchat de Constantinople (Mélanges J. Lebreton II =Recherches Scient. Relig. 40, Paris 1952, S. 191-200);

44.  Venance Grumel, Les Regestes des Patriarchat de Constantinople. I Les actes des Patriarches, fasc. I, Chalcedon 1932;

45.  Venance Grumel, Les Regestes des Patriarchat de Constantinople. I Les actes des patriarches, fasc. II/715-1043, Chalcedon 1936;

46.  Venance Grumel, Les Regestes des Actes du Patriarcat de Constantinople I Les actes des patriarches, fasc. III, 1947;

47.  Vitalien Laurent, Les Regestes des Actes du Patriarcat de Constantinople I Les actes des patriarches, fasc. IV, Paris 1971;

48.  J. Darrouzès, Les Regestes des Actes du Patriarcat de Constantinople. I Les actes des patriarches, fasc. V, Paris 1977;

49.  J. Darrouzès, Les Regestes des Actes du Patriarcat de Constantinople. I Les actes des Patriarches, fasc. VI, Paris 1979;

50.  Les listes de préséance byzantines de Ixe et Xe Siècles, hrsg. von Nicolas Oikonomidès, Paris, 1972;

51.  Constantino Porphyrogenito, De Thematibus, hrsg. von A. Pertusi (=Studi e Testi 160, Cittа del Vaticano, 1952, 91, 31-41);

52.  Adolf Deißmann, Die Welt des Apostels Paulus, Tübingen ...

53.  E. Stein, Geschichte des Spätrömischen Reiches, Wien 1928;

54.  E. Stein, Studien zur Geschichte des byzantinischen Reiches, Stuttgart 1919;

55.  *Georg Ostrogorsky, Geschichte des byzantinischen Staates, München 1963³ (=Handbuch des Altertums XII, 1/2);

56.  *Георгије Острогорски, Постанак тема Хелада и Пелопонез (Зборник радова САН, књ. ХХI, Византолошки институт, књ. 1, Београд 1952, стр. 64-75);

57.  *Светозар Радојчић, Црква у Коњуху (Зборник радова САН, књ. ХХI, Византолошки институт, књ. 1, Београд 1952, стр. 148-65);

58.  Ђорђе Стричевић, Рановизантиска црква код Куршумлије (Зборник радова САН, књ. ХХХVI, Византолошки институт, књ. 2, Београд 1953, стр. 179-96);

59.  *Мила Рајковић, Трагом једног византиског сликара (Зборник радова САН, књ. ХLIV, Византолошки институт, књ. 3, Београд 195., стр. 207-12);

60.  *Мила Рајковић, Област Стримона и тема Стримон (Зборник радова САН, књ. LIХ, Византолошки институт, књ. 5, Београд 1958, стр. 1-6);

61.  *Иван Дучев, Няколко бележки към Кекавмен (Зборник радова САН, књ. LIХ, Византолошки институт, књ. 5, Београд 1958, стр. 59-69);

62.  *Иванка Николајевић-Стојковић, Прилог проучавању византијске скулптуре од 10 до 12 века из Македоније и Србије (Зборник радова САН, књ. ХLIХ, Византолошки институт, књ. 4, Београд 195., стр. 157-85);

63.  *Аника Сковран-Вукчевић, Фреске ХIII века у Морачи (Зборник радова САН, књ. LIХ, Византолошки институт, књ. 5, Београд 1958, стр. 149-70);

64.  *Дејан Медаковић, Богородица „Живоносни источник“ у српској уметности (Зборник радова САН, књ. LIХ, Византолошки институт, књ. 5, Београд 1958, стр. 203-17);

3. JUSTINIANA PRIMA

1.     Friedrich, Die Sammlung der Kirche von Thessalonich und das päpstliche Vicariat für Illyricum (Nachtrag zur Sitzung der historischen Classe von 4. Juli 1891, S. 771-887)

2.     Dјordјe Mano-Zissi, Justiniana Prima, in: Reallexikon zur byzantinischen Kunst, III, Stuttgart 1978 (Lief. 21, 1975), Sp. 687-717 mit Literatur.

3.     G. Prinzing, Entstehung und Rezeption der Justiniana-Prima-Theorie im Mittelalter (Byzantinobulgarica, V, 1978, S. 269-87)

4.     André Grabar, L’architecture balcanique avant et après les invasions а la lumière des découvertes récentes (Académie des Inscriptions et Belles-lettres, Comptes rendus 1945, S. 270-76)

5.     André Grabar, Les monuments de Tsarichin Grad et Justiniana Prima (Cahiers archéologique, III/1948, 40-48);

6.     Бранко Гранић, Основање архиепископије у граду Jустинијана Прима (Гласник Скопског Научног Друштва, I/1925, S. 113-33);

7.     [B. Granić, Gründung des Erzbistums in der Stadt Justiniana Prima]

8.     Ф. Баришић, Досадашњи покушаи убикације града Jустиниане Приме (Зборник Филозофског факултета, 7, 1/1963, Београд 1963, S. 127-42)

9.     Vizantiјski izvori za istoriјu naroda Jugoslaviјe, I/1955, S. 55, Anm. 118

10.  Paul Lemerle, Philippes et la Macédoine orientale а l’epoqe chrétienne et byzantine, Paris, 1945;

11.  *Paul Lemerle, Invasions et migrations dans les Balkans depuis la fin de l’époque romaine јusqu’au VIIIe siècle, in: Revue historique, CCXI/2, 78 (1954), S. 265-308;

12.  Радивоје Љубинковић, Традиције Приме Jустинијане у титулатури охридских архиепископа (Старинар, нова серија, књига ХVII/1966, S. 61-75);

13.  Радивоје Љубинковић, Прилог проучавању Самуилове аутокефалне цркве (Старинар, нова серија, књига ХIХ/1969, S. 125-37);

14.  Н. Вулић, Jустиниана Прима (Гласник Скопског Научног Друштва, V/1929, S. 45-50);

15.  Jacques Zeiller, Le site de Justiniana Prima (Mélanges Charles Diehl, I, S. 302-)

16.  Jacques Zeiller, Encore le site de Justiniana Prima (Zbornik za umetnostno zgodovino, v. V-VI, S. 99-104);

17.  N. Mandić, Bibliographie Caričin grad 1912-1962, Belgrad 1962;

18.  Mуcsy, Gesellschaft und Romanisation in der römischen Provinz Moesia superior, Budapest 1970 (Akad. Ed.);

19.  Vasil Zlatarski, Prima Justiniana im Titel des bulgarische Erzbischofs von Achrida (Byzantinische Zeitschrift, 30/1929-30, S. 484-89);

4. МАКЕДОНИЯ

1.     Ө. И. Успенскiй, Надпись царя Самуила (Известiя русского археологического института въ Константинополе IV, 1899, 1-4);

2.     Т. Д. Флоринскiй, Нѣсколько замѣчанiй о надпису царя Самуила (Известiя русского археологического института въ Константинополе IV, 1899, 5-13);

3.     Л. Милетичъ, Къмъ Самуиловия надписъ отъ 993 година (Известiя русского археологического института въ Константинополе IV, 1899, 14-20);

4.     Jireček-Jagić, Die cyrillische Inschrift vom Jahre 993 (Archiv für slavische Philolgie, 21/1899, 543-47);

5.     Fr. Dölger, Corpus der griechischen Urkunden, A, Regesten, I/1, Nr. 393;

6.     Йордан Иванов, Български старини от Македония, стр.

7.     Васил Захариев, История на Българската държава, I/1,

8.     Jacques Zeiller, Les Origines chrétiennes dans les provinces danubiennes de l’empire Romain, Paris 1918;

9.     П. Лепорскiй, Исторiя Ѳeссалоникскаго Экзархата до времени присоединенiя его къ Константинопольсму Патриархату, Санктпетербургъ 1901;

10.  Д. Н. Анастасијевиć, Хипотеза о „Западној“ Бугарској (Гласник Скопског Научног Друштва, III – д. н. 1, Скопље 1927, 1-11); рецензия от П. Мутафчиев в „Македонски преглед“, IV, 4/1928, 121-29;

11.  Милко Кос, О натпису цара Самуила (Гласник Скопског Научног Друштва, V/1929, 209-13);

12.  Милан Злоковић, Старе цркве у областима Преспе и Охрида (Старинар, III с. 3/1924-25, стр. 115-149);

13.  Nikola L. Okunev, Krstoobrazne crkve u Južnoј Srbiјi (Narodna starina, IV/1925, Zagreb, стр. 279-306);

14.  Л. Милетич, Струмишките манастирски черкви при с. Водоча и с. Велюса (Македонски преглед, II, 2/1926);

15.  Жарко Татић, Два остатка византиске архитектуре у струмичком крају (Гласник Скопског Научног Друштва, III/1927, 83-95);

16.  Франце Месеснел, Црква Св. Николе у Марковој Вароши код Прилепа (Гласник Скопског Научног Друштва, XIX/1938, стр. 3752);

17.  Francé Mesesnel, Mittelalterliche figurale Skulpturen im heutigen Südserbien (Atti del V Congresso internazionale di Studi Bizantini, II, Roma 1940, S. 257-65);

18.  Stylianos Pelekanidis, Kastoria I, Byzantinai toichografia [Kastoria I, Byzantinische Malerei], Thessalonike, 1953;

19.  Аlеxаndr Deroko, Моnumentalna i dekorativna аrchitektura u srednјeveкоvnoј Srbiјi [Monumentale und dekorative Baukunst im mittelalterlichen Serbien] Bеograd 1953 (1962²);

20.  Gabriel Millet, Anatole Frolow, La peinture du Moyen âge en Yougoslavie, 3 Bde., Paris, 1954-62;

21.  Otto Demus, Die Entstehung des Paläologenstils in der Malerei, (Berichte zum XI. Internationalen Byzantinistenkongresses in München, 1958, IV,2, S. 1-63);

22.  Svetozar Radoјčić, Die Entstehung der Malerei der Paläologischen Renaissance, „Jahrbuch der Österreichischen Byzantinistengesellschaft“, VII (1958), S. 107-23;

23.  Виктор Никитич Лазарев, Живопись ХI-ХII веков в Македонии (Rapports du XIIe Congrès International d’Études Byzantines, Ochride 1961, V, Belgrade-Ochride, 1961, стр. 105-34);

24.  Павелъ Николаевичъ Милюковъ, Христiанскiя древности Западной Македоніи (Известiя русского археологического института въ Константинополе IV, 1899, 21-151);

25.  Никодимъ П. Кондаковъ, Македонiя. Археологическое путешествiе, Санктпетербургъ 1909;

26.  Anastasios Orlandos, Ta byzantina mnimeia tës Kastorias [Byzantinische Denkmäler in Kastoria], Athenai, 1939;

27.  Paul Lemerle, Philippes et la Macédoine orientale а l’epoqe chrétienne et byzantine, Paris, 1945;

28.  Paul Lemerle, Invasions et migrations dans les Balkans depuis la fin de l’époque romaine јusqu’au VIIIe siècle, in: Revue historique, CCXI/2, 78 (1954), S. 265-308;

29.  Peter Koledarov, Ethnical and political preconitions for the regional names in the central and eastern Parts of the Balkans peninsula, in AA. VV., An Historical Geography of the Balkans, London/New York/San Francisco, 1977, S. 293-317;

30.  Hans Ditten, Ethnische Verschiebungen zwischen der Balkanhalbinsel und Kleinasien vom Ende des 6. bis zur zweiten Hälfte des 9. Jahrhunderts, Berlin, 1993.

31.  Кръстю Миятев, Где се е намирала Главиница (Археология IV/1962, №1, 5-6);

32.  Кръстю Миятев, Църквата при с. Водоча (Македонски преглед, II, 2/1926, стр. 49-57); рецензия от Ж. Татиć – Гласник Скопског Научног Друштва

33.  Иван Снегаров, Къде се е намирал средновековният град Главиница (Археология V/1962, №3, 1-5);

34.  Theophan Popa, La Glavenice medievale et le Balsh actuel (Studia Albanica, XV/1962, Nr. 2, 121-128);

35.  Стојан Новаковић, Охридска архиепископија у почетку XI века. Хрисовуље Цара Василија II од 1019 и 1020 год. (Глас Српске Краљевске Академије Београд 76, Други разред 46, 1908, 1-62, bes. 11-16);

36.  ?Филарет Гранић, Црквеноправне глосе на привилегије цара Василија II охридској архиепископији (Гласник Скопског Научног Друштва, ХIII/1933, S. );

37.  Бранко Гранић, Основање архиепископије у граду Justiniana Prima 535 године (Гласник Скопског Научног Друштва,.... 113-33)

38.  Василъ Н. Златарски, Български архиепископи-патриарси през първото Българско царство (ИИД V/1934);

39.  *М. Я. Сюзюмовъ, Объ источникахъ Льва Дьякона и Скилицы (Византiйское обозренiе, II/1916, стр. 106-66);

40.  *Александр П. Каждан, Из истории византийской хронографии Х в. 2. Источники Льва Диакона и Скилицы для истории третьей четверти Х столетия (Византийский временник, ХХ/1961, 106-128);

41.  *Александр П. Каждан, Эксцерпты Скилицы (БАН Известия на Института за история, 14-15/1964, 529-544);

42.  *Н. П. Благоевъ, Критически погледъ върху известията на Иоан Скилица за произхода на Царь Самуиловата държава (Македонски прегледъ, II/1926, № 4, 1-64);

43.  *Н. П. Благоевъ, Критиченъ погледъ върху известията на Лъвъ Дяконъ за българите (Македонски прегледъ, VI/1930, № 1, 25-40);

44.  *Г. Д. Баласчевъ, Българите презъ последните десетгодишнини на десетия векъ, София 1927;

5. ХРИСТИЯНСТВО В БЪЛГАРИЯ ДО VI В.

1.     Adolf von Harnack, Die Mission und Ausbreitung des Christentums in den ersten drei Jahrhunderten, II , Leipzig 19244, S. 237 ff.;

2.     *Jacques Zeiller, Les Origines chrétiennes dans les provinces danubiennes de l’empire Romain, Paris 1918;

3.     Jacques Zeiller, Ancient monuments chrétiems des provinces danubiennes de l’empire romain. Buličev zbornik, Beograd 1924, S. 412-16);

4.     Jacques Zeiller, Les premiers siècles chrétiens en Thrace, en Macédoine, en Grèce et а Constantinople, (Byzantion III/1926, S. 215-31);

5.     Jacques Zeiller, L’expansion du christianisme dans la péninsule des Balkans du Ier au Ve s. (Revue internationale des études balkaniques I/1935, S. 414-19);

6.     M. Spinca, A History of Christianity in the Balkans. A Study in the Spread of byzantine Culture among the Slavs, Chicago 1933;

7.     *Стојан Новаковић, Први основи словенске књижевности међу балканским словенима. Легенда о Владимиру и Косари. Културно-историјске студије, Београд 1893;

8.     *Стојан Новаковић, Охридска архиепископија у почетку XI века. Хрисовуље Цара Василија II fo 1019 и 1020 год. Географијска истраживања. (Глас Српске Краљевске Академије, Београд, 76, Други разред 46/1908, 1-62);

9.     *Božidar Prokić, Zusätze in der Handschrift des Johannes Skylitzes (Cod. Vind. Hist. Graec. LXXIV), München 1906

10.  *E. Zachariä von Lingenthal, Beiträge zur Geschichte der Bulgarischen Kirche (Mémoires de l’Académie impériale des sciences de St. Petersbourg, VIIe série, t. VIII, no 3, St. Petersbourg 1864, S. 29-30)

11.  *Божидар Прокић, Почетак Самуилове владе (Глас Српске Краљевске Академије, Београд, 64, Други разред /1901, стр. 109-45);

12.  *Божидар Прокић, Постанак једне словенске царевине у Македонији у Х. веку (Глас Српске Краљевске Академије, Београд, 76, Други разред 46/1908, 213-307);

13.  *Божидар Прокић, Први охридски архиепископ Jован (Глас Српске Краљевске Академије, Београд, 88, Други разред 52/1911, 267-303);

14.  *Божидар Прокић, Постанак охридског патријархата (Глас Српске Краљевске Академије, Београд, 90, Други разред 53/1911, 175-267);

15.  *Branko Granić, Kirchenrechtliche Glossen zu den vom Kaiser Basileios II. dem autkephalen Erzbistum von Achrida erteilten Privilegien (Byzantion, 12/1937, S. 395-415 )

16.  *G. I. Konidares, Zur Frage der Entstehung der Diözese des Erzbistums von Achrida und der Notitiae No. 3 bei Partey (Θεολογία, 30/1959, Athen 1959, S. );

17.  Peter Koledarov, Traditions of Antiquity and the Middle Ages in the Regional Nomenclature in the Modern Map of the Balkans (Byzantinobulgarica IV, 1973, Sofia 1973, 145-74);

18.  Peter Koledarov, Ethnical and Political Preconitions for the Regional Names in the Central and Eastern Parts of the Balkans Peninsula (An Historical Geography of the Balkans, London/New York/San Francisco, 1977, 293-317);

19.  *Петър Коледаров, Името Македония в историческата география, София 1985;

20.  Hans Ditten, Ethnische Verschiebungen zwischen der Balkanhalbinsel und Kleinasien vom Ende des 6. bis zur zweiten Hälfte des 9. Jahrhunderts, Berlin 1993;

21.  Никола Мавродинов, Еднокорабната и кръстовидната църква по българските земи, София 1931;

22.  Никола Мавродинов, Църкви и манастири в Мелник и Рожен (Годишник на Народния музей София, V/1926-31, София 1933, 292-300);

23.  Nikola Mavrodinov, Crkvi i manastiri v Melnik i Rožen (Kirchen und Klöster in Melnik und Rožen) in „Godišnik na Narodniјa Muzeј Sofia“, V/1926-31, Sofia, 1933, 292-300;

24.  Никола Мавродинов, Външната украса на старобългарските църкви (Известия на Археологическия институт , VIII/1935)

25.  Nikolas Mavrodinov, L'apparation et l'évolution de l'église cruciforme dans l'architecture byzantine (Atti del V Congresso internazionale di Studi Bizantini, II, Roma 1940, S. 243-52);

26.  Никола Мавродинов, Старобългарската живопис, София 1946;

27.  Nikolas Mavrodinov, Starobălgarskata živopis [Die altbulgarische Malerei], Sofia, 1946;

28.  Никола Мавродинов, Изкуството на Българското възраждане, София 1957;

29.  Никола Мавродинов, Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство, София 1959;

30.  Nikola Mavrodinov, Starobălgarskoto izkustvo. [Die altbulgarische Kunst], Sofia, 1959;

31.  Никола Мавродинов, Старобългарското изкуство. XI-XIII век, София 1966;

6. МАКЕДОНСКИ АВТОРИ

1.     **А. Niкоlоvski, D. Kоrnакоv, К. Balabanov, Spomenici nа кulturata vо NR Маkedoniја, Skopјe, 1961;

2.     Блага Алексова, Материјална култура на словените во Македонија (Словенска писменост. 1050 годишнина на Климент Охридски, Народен музеј, Охрид 1966, стр. 141-48)

3.     *Коста Балабанов, Црквата Св. Никола во некогашното село Чагор и нејзиното датирање (Археолошки музеј на Македонија, Зборник 1967-1974: Зборник посветен на Димче Коцо, Скопје 1975, стр. 51-62)

4.     *Коста Балабанов, Студии од културно-историското наследство на градот Штип, III (Зборник на Штипскиот народен музеј, IV-V/1964-1974, Штип 1975, стр. 107-14)

5.     Цветан Грозданов, Портретите на Климент Охридски во средновековната уметност (Словенска писменост. 1050 годишнина на Климент Охридски, Народен музеј, Охрид 1966, стр. 101-9);

6.     *Димче Коцо, Климентовиот манастир „Св. Пантелејмон“ и раскопката при „Имарет“ во Охрид (Филозофски факултет на универзитетот Скопје, Историско-филолошки оддел, Годишен зборник, књига 1, Скопје 1948, стр. 129-80);

7.     *Димче Коцо, Црквата св. София во Охрид (Филозофски факултет на универзитетот Скопје, Историско-филолошки оддел, Годишен зборник, књига 2, Скопје 1949, стр. 343-56);

8.     Димче Коцо, Околу датирањето на црквата Константин и Елена во Охрид (Филозофски факултет на универзитетот Скопје, Историско-филолошки оддел, Годишен зборник, књига 7, Скопје 1954, стр. 187-203);

9.     Dimиe Koco, Nouvelles considérations sur l’église de Sainte-Sophie а Ochrid (Archaeologia Jugoslavica, II/1956, 139-144);

10.  *Dimče Koco, Petar Milјković-Pepek, La basilique de St. Nikolas en village Manastir dans la région de Moriovo (Actes du Xe Congrès international d’études byzantines, Istanbul 1957, S. 138-40)

11.  Димче Коцо, Петар Mиљковић-Пепек, Mанастир (Посебни изданија на Филозофскиот факултет на универзитетот Скопје, књига 3, Скопје 1958;

12.  Димче Коцо, Проучувања и археолошки испитувања на црквата на манастирот Св. Наум (Зборник на Археолошкиот музеј Скопје, II, Скопје 1958, стр. 56-80);

13.  *Димче Коцо, Триконхалните цркви во Климентовото време (Словенска писменост. 1050 годишнина на Климент Охридски, Народен музеј, Охрид 1966, стр. 91-100);

14.  *Димче Коцо, Нови податоци за историјата на Климентовиот манастир Св. Пантелејмон во Охрид (Филозофски факултет на универзитетот Скопје, Историско-филолошки оддел, Годишен зборник, књига 19, Скопје 1967, стр. 245-55);

15.  Димче Коцо, Археолошки проучувања во Охрид од 1959 до 1965 година (Годишен зборник на Филозофскиот факултет Скопје, 19, Скопје 1967, стр. 257-63);

16.  *Димче Коцо, Богородица Челница (Старинар, нова серија књига ХХ/1969, стр. 171-178)

17.  Петар Mиљковић-Пепек, Една значајна новооткриена фреска во св. Софија во Охрид (Весник на Музејско-конзерваторското друштво на НР Македонија, год. III, бр. 2, Скопје 1955, 48-51),

18.  Петар Mиљковић-Пепек, Материјали за македонската средновековна уметност. Фреските во светилиштето на црквата св. Софија во Охрид (Зборник на Археолошкиот музеј, I. Скопје 1956, 37-67),

19.  Петар Mиљковић-Пепек, Умилителните мотиви во византијската умтност на Балканот и проблемот на Богородица Пелагонитиса (Изданија на Археолошкиот музеј, Зборник II, Скопје 1958, 15-18);

20.  Петар Mиљковић-Пепек, Икона Успења Богородице из цркве Св. Николе-Геракомија у Охриду (Зборник радова САН, књ. LIХ, Византолошки институт, књ. 5, Београд 1958, стр. 131-5)

21.  *Петар Mиљковић-Пепек, Порекло једног стилског елемента на фрескама св. Софије у Охриду (Српска Академија наука. Зборник радова, књ. LIХ. Византолошки институт, књ. V, Београд 1958, 125-28);

22.  *Petar Milјković-Pepek, La fresque de la Vierge avec le Christ du pilier situé au nord de l’iconostase de Ste. Sophie а Ohrid (Akten des XI. Internationalen Byzantinistenkongresses 1958, München 1960, 388ff.);

23.  *Petar Milјković-Pepek, Une icône de la Communion des Apôtres (Χαρθστήριον εἰς Ἀναστάσιον Κ. Ὀρλάνδος, τόμος Δʹ, Ἀθῆναι 1966, 395-409)

24.  Петар Mиљковић-Пепек, Материјали за историја на средовековното сликарство во Македонија. III. Фреските во наосот и нартексот на црквата св. Софија во Охрид (Културно наследство, III/1971, 1-25);

25.  Петар Mиљковић-Пепек, За некои нови податоци од проучавањата на црквата Св. Богородица во с. Вељуса (Културно наследство, III, 7/1969, 147-160);

26.  Петар Mиљковић-Пепек, Новооткриени архитектурни и сликарски споменици во Македонија од ХI до XVI век (Културно наследство, V, 2/1973, 5-18);

27.  *Петар Mиљковић-Пепек, Комплексот цркви во Водоча [Der Kirchenkomplex in Vоdоčа], Скопјe, 1975;

28.  *Петар Mиљковић-Пепек, За најстарата икона во македонската колекција (Археолошки музеј на Македонија, Зборник 1967-1974, Зборник посветен на Димче Коцо, Скопје 1975, стр. 133-47)

29.  *Петар Mиљковић-Пепек, Иконографскиот тип на Богородица Милостифа (ἐλεοῦσα) на фреските во Водоча и неговите рани примери во средновековното сликарство на територијата на Македонија (Зборник на Штипскиот народен музеј, IV-V/1964-1974, Штип 1975, стр. 115-23)

30.  *Petar Milјković-Pepek, Les données sur la chronologie des fresques de Velјusa entre les ans 1085 et 1094 (Actes du XV Congrès international d’études byzantines, Athènes - Septembre 1976, II/B, Athènes 1981, S. 499-510)

31.  *Константин Петров, Декоративна пластика во Македония во XI и XII век (Филозофски факултет на универзитетот Скопје, Историско-филолошки оддел, Годишен зборник, књига 14, Скопје 1962, 125-82);

32.  *Константин Петров, Декоративна пластика на спомениците од XIV век во Македонијa (Филозофски факултет на универзитетот Скопје, Историско-филолошки оддел, Годишен зборник, књига 15/1963, Скопје 1963, стр. 200-82);

33.  *Константин Петров, Два средновековни фигурални рељефи од Македонијa (Филозофски факултет на универзитетот Скопје, Историско-филолошки оддел, Годишен зборник, књига 16/1964, Скопје 1964, стр. 103-28);

34.  *Константин Петров, Капители од олтарната преграда на неидентифицирана охридска црква (Филозофски факултет на универзитетот Скопје, Историско-филолошки оддел, Годишен зборник, књига 16/1964, Скопје 1964, 131-37);

35.  *Константин Петров, Кон прашањето за местонаоѓањето и траењето на средновековните скопски цркви (Филозофски факултет на универзитетот Скопје, Историско-филолошки оддел, Годишен зборник, књига , Скопје 19.., 153-82);

36.  *Константин Петров, Реконструкција на порталот од неидентифицираната црква во Скопје (Филозофски факултет на универзитетот Скопје, Историско-филолошки оддел, Годишен зборник, књига , Скопје 19.., стр. 187-92);

37.  *Константин Петров, Илјада и шестотин години градење базиликални цркви во Македонија (Археолошки музеј на Македонија, Зборник 1967-1974, Зборник посветен на Димче Коцо, Скопје 1975, стр. 197-203)

38.  *Константин Петров, Кон прашањето за местонаоѓањето и траењето на средновековните скопски цркви (Годишен зборник на филозофскиот факултет на универзитетот – Скопје, књ...., Скопје 197?, стр. 153-82)

39.  *Константин Петров, Реконструкција на портал од неидентифицираната црква во Скопје (Годишен зборник на филозофскиот факултет на универзитетот – Скопје, књ...., Скопје 197?, стр. 153-82)

40.  *Konstantin Petrov, La plastica di decorazione in Macedonia dal IX al XIV secolo, (Corsi di cultura sull'arte ravennate e bizantina, XXXIII/1986, S. 357-66);

41.  *Загорка Расолкоска-Николовска, Исус Христос Антифонитис од црквата Св. Ѓорѓи во Горни Козјак (Археолошки музеј на Македонија, Зборник 1967-1974, Зборник посветен на Димче Коцо, Скопје 1975, стр. 217-29);

42.  *Загорка Расолкоска-Николовска, Археолошките истражувања на црквата Св. Ѓорѓи во Горни Козјак (Зборник на Штипскиот народен музеј, IV-V/1964-1974, Штип 1975, стр. 125-39)

43.  *Томо Томоски, По трагата на средновековниот град Девол (Годишен зборник на филозофскиот факултет на универзитетот – Скопје, књ. 1/27, Скопје 1975, стр. 187-99)

44.  *Мара Харисијадис, Грчко-словенски врски на подрачјето на македонската ракописна орнаментика (Словенска писменост. 1050 годишнина на Климент Охридски, Народен музеј, Охрид 1966, стр. 111-27);

45.  *Stјepan Antolјak, Macedonica IV. Koјe јe godine Samuilo sa braćom digao ustanak u Makedoniјi? (Годишен зборник на Филозофскиот факултет Скопје, 20, Miscelanea Mediaevalia Jugoslavica, Скопје 1968, стр. 153-84);

46.  *Stјepan Antolјak, Wer könnte eigentlich Joannes Scylitzes sein? (Actes du XIVe Congrès International des Études byzantines, Bucarest 1971, III, Bucarest 1976, S. 677-82)

47.  Stјepan Antolјak, Die Wahrheit über den Aufstand der Comitopulen (Actes du Iie Congrès international des études du sud-est européen, II, Athen 1972, S. 379-84)

48.  *Jadran Ferluga, Les soulèvement des Comitopoules (Зборник радова Византолошког института, IХ/1966, Београд 1966, S. 75-84)

49.  *Бранко Панов, Охрид во крајот на ХI и почетокот на ХII век во светлината на писмата на Теофилакт Охридски (Археолошки музеј на Македонија, Зборник 1967-1974, Зборник посветен на Димче Коцо, Скопје 1975, стр. 181-94)

50.  *Томо Томоски, По трагата на средновековниот град Девол (Филозофски факултет на универзитетот Скопје, Годишен зборник, књига 1/27, Скопје 1975, стр. 187-99);

51.  *Radivoјe Lјubinković, Mirјana Čorović-Lјubinković, La peinture médiévale d’Ohrid (Musée National d’Ohrid, Recueil de Travaux, Ohrid 1961, 101-48, bes. 101-106);

52.  *Radivoјe Lјubinković, Mirјana Čorović-Lјubinković, Средновековното сликарство во Охрид (Народен музеј во Охрид, Зборник на трудови, Охрид 1961, 101-48);

53.  *Radivoјe Lјubinković, La peinture murale en Serbie et Macedoine aux XIIe siécles, in: Corsi di cultura sull'arte ravennate e bizantina IX (1962), S. 405-41;

54.  *Dјurdјe Bošković, L’architecture de la basse antiquité et du Moyen Age dans les Régions centrales des Balkans, in Actes du XIIe Congrès International d’Études Byzantines, Ochride 1961, I, Beograd 1963, S. 155-63;

55.  *Dјordјe Stričević, La rénovation du type basilical dans l’architecture ecclésiastique des pays centrales des Balkans au Ixe-Xie siécles, ebd., S. 165-211;

56.  *Dјordјe Stričević, Églises triconques médiévales en Serbien et en Macédoinne et la tradition de l’architecture paléobyzantine, ebd., S. 224-40;

57.  *Ralph F. Hoddinott, Early Byzantine Churches in Macedonia and Southern Serbia. A Study of the Origins and the Initial Development of East Christian Art, London, 1963;

58.  Richard Hamann-Mac Lean, Horst Hallensleben, Die Monumentalmalerei in Serbien und Makedonien (=Ost-Europastudien der Hochschulen des Landes Hessen, Reihe II, Bd. 3-5), Gießen 1963-76;

59.  *Mirјana Čorović-Lјubinković, Srednјevekovni duborez u istočnim oblastima Jugoslaviјe [Mittelalterliche Holzschnitzerei in den Ostgebieten Jugoslawiens], Beograd, 1965;

60.  Victor Lazarev, Storia della pittura bizantina, Torino 1967;

61.  *Kosta Balabanov, Ikons from Macedonia, Beograd 1969;

62.  *Peter Koledarov, Traditions of Antiquity and the Middle Ages in the Regional Nomenclature in the Modern Map of the Balkans, „Byzantinobulgarica“, IV (1973) Sofia 1973, S. 145-74;

63.  Krăstјu Miјatev, Die mittelalterliche Baukunst in Bulgarien, Sofia, 1974;

64.  *Петар Mиљковић-Пепек, Комплексот цркви во Водоча [Der Kirchenkomplex in Vоdоčа], Скопјe, 1975;

65.  *Voјislav J. Đurić, Byzantinische Fresken in Jugoslawien, München, 1976;

66.  Assen Tschilingirov, Die Kunst des christlichen Mittelalters in Bulgarien, München/Berlin 1978;

67.  Assen Tschilingirov, Überlieferung und Innovation in der mittelalterlichen Kunst Bulgariens (Arte medievale, II Serie, II/2, 1988);

68.  Lazar Trifunović, Kunstdenkmäler in Jugoslawien, 2 Bde., Leipzig 1981

69.  A. Papaјannopoulos, Baudenkmäler Thessalonikis, Thessaloniki, 1983;

70.  Ivan Mikulčić, Frühchristlicher Kirchebau in der S. R. Makedonien, (Corsi di cultura sull'arte ravennate e bizantina“, XXXIII/1986, S. 221-52);

71.  Ders., Spätantike Fortifikationen in der S.R.Makedonien, ebd. S. 253-78;

72.  Petar Milјković-Pepek, La peinture murale chez les slaves Macedoniens depuits le Xie јusqu’a la fin du Xve siècle, ebd., S. 279-310;

73.  Ders, La collection Macedonienne d’Icônes du Xie au commencement du Xve siècle, ebd., S. 311-34;

74.  Konstantin Petrov, L’architettura in Macedonia dal IX al XIV secolo, (Corsi di cultura sull'arte ravennate e bizantina“, XXXIII/1986, S. 349-56);

75.  Konstantin Petrov, La plastica di decorazione in Macedonia dal IX al XIV secolo, (Corsi di cultura sull'arte ravennate e bizantina“, XXXIII/1986, S. 357-66);

76.  Assen Tschilingirov, Überlieferung und Innovation in der mittelalterlichen Kunst Bulgariens, „Arte medievale“ II. Serie, II/2, (1988), Roma 1988, S. 65-99;

77.  Chrysanthi Mauropoulou-Tsioumi, Byzantini Thessaloniki, Thessaloniki, 1992, N. und H. Eidener, Thessaloniki, Köln, 1992;

7. МАКЕДОНСКА ШКОЛА / Makedonische Schule

1.     Manuel Chatzidakes, Contribution а l'étude de la peinture postbyzantine (Le cinq-centième anniversaire de la prise de Constantinople 1453-1953, Athènes 1953);

2.     Manuel Chatzidakis, Aspects de la peinture du XIIIe siècle en Grèce (L'art byzantin du XIIIe siécle. Symposium de Sopočani, Beogr ad 1967);

3.     Manuel Chatzidakis, Considérations sur la peinture postbyzantine en Gréce, (Actes du I. Congres international des Études Balkaniques et Sud-Est Européennes, Sofia 1966, II, Sofia, 1969, S. 705-14);

4.     Manuel Chatzidakis, André Grabar, La peinture byzantine et du Haut Moyen âge, Paris 1965;

5.     A. Xyngopoulos, Thessalonique et la peinture macédonienne, Athènes 1955;

6.     A. Prokopiou, La question macédonienne dans la peinture byzantine, Athènes 1962;

7.     Владимир Петковић, Преглед црквених споменика кроз повесницу српског народа, Bg. 1950;

8.     Константин Петров, Декоративна пластика во Македонија во XI и XII век (Филозофски факултет на универзитетот ­ Скопје, Годишен Зборник, 14, Скопјe 1962);

9.     Kosta Balabanov, Ikons from Macedonia, Beograd 1969;

10.  Александр Дероко, Монументална и декоративна архитектура у средњевековној Србији, Веograd 1953 (1962²);

11.  Gabriel Millet, Anatole Frolow, La peinture du Moyen âge en Yougoslavie, I-III, Paris 1954-62;

12.  З. Блажиќ, Техника и конзервација наше фреске, Скопјe 1958;

13.  Krăstјu Miјatev, Die mittelalterliche Baukunst in Bulgarien, Sofia 1974;

14.  А. Николовски, Д. Ќорнаков, К. Балабанов, Споменици на културата во НР Македонија, Скопје 1961;

15.  Sergio Bettini, La scuola della Macedonia nella storia della pittura bizantina (Corsi di cultura sull'arte ravennate e bizantina 1972, S. 23-38);

16.  Павел Николаевич Милюковъ, Христiянскiя древности Западной Македоніи (Известiя Русского Археологического Института в Константинополе, IV/1899, 21-151)

17.  Пeтар Миљковиќ-Пепек, Комплексот цркви во Водоча. Дел од проектот за конзервација и реставрација на Водочкиот комплекс, Скопјe 1975;

18.  Петар Миљковић-Пепек, Фреските и иконите от X и XI век во Македонија (Културно наследство VI, 1975);

19.  Voislav J. Đurić, Byzantinische Fresken in Jugoslawien, München 1976;

20.  Gabriel Millet, L´ancient art serbe. Les églises Paris 1919;

21.  Georgios A. Sotiriou, Guide du Musée Byzantin d’Athènes, Athènes 1932;

22.  Georgios A. Sotiriou, La sculpture sur bois dans l’art byzantin (Melanges Charles Diehl, II volume, Art, Paris, 1930);

23.  Georgios et Maria Sotiriou, Icones du Mont Sinaï, Tome I (Planches), Tome II (Texte), Athènes 1956/58;

24.  Francé Mesesnel, Mittelalterliche figurale Skulpturen im heutigen Südserbien (Atti del V Congresso internazionale di Studi Bizantini, II, Roma 1940, S. 257-65);

25.  Philipp Schweinfurth, Maniera greca und italo-byzantinische Schule: Abgrenzung und Wertung dieser Stilbegriffe (Atti del V Congresso internazionale di Studi Bizantini, II, Roma 1940, S. 387-96);

26.  J. Beckwith, Early Christian and byzantine Art, London 1970;

27.  J. Beckwith, The Art of Constantinople. An Introduction to Byzantine art, 330-1453, London 1961;

28.  L. Bréhier, Le monde byzantin. 3 Bde, Paris 1948-50;

29.  O. M. Dalton, East Christian Art. A survey of the monuments, Oxford 1925;

30.  N. H. Baynes, H. St. L. B. Moss, Lyzanz. Geschichte und Kultur des Oströmischen Reiches, München 1964;

31.  H. W. Hausig, Kulturgeschichte von Byzanz, Stuttgart 1966²;

32.  J. M. Hussey, Die byzantinische Welt, Stuttgart 1966;

33.  G. Moravcsik, Byzantinoturcica, 2 Bde. Berlin 1958;

34.  Charles Delvoye, L'art byzantin, Paris 1967;

35.  Charles Diehl, La dernière renaissance de l'art byzantin (Journal des Savants, August 1917);

36.  Charles Diehl, Manuel d'art byzantine, I-II, Paris, 1925-26, S. 788f, 818-24;

37.  Fritz Fichtner, Wandmalereien der Athos-Klöster, Berlin, 1931;

38.  Oskar Wulff, Altchristliche und byzantinische Kunst. I. Die altchristliche Kunst von ihren Anfängen bis zur Mitte des ersten Jahrtausends (Handbuch der Kunstwissenschaft), Berlin 1914;

39.  Oskar Wulff, Altchristliche und byzantinische Kunst. II. Die byzantinische Kunst von der ersten Blüte bis zum ihren Ausgang (Handbuch der Kunstwissenschaft), Berlin 1924²;

40.  Oskar Wulff, Bibliographisch-kritischer Nachtrag zu Altchristliche und byzantinischen Kunst, Potsdam, o. J.;

41.  Victor N. Lasareff, Saggi sulla pittura veneziana dei sec. XIII-XIV. La maniera greca e il problema della scuola cretese „Arte Veneta“ XIX (1965), S. 1-15; XX (1966), S. 43-61;

8. (Балканско изкуство)

1.     Gabriel Millet, École greque en architecture byzantine, Paris 1916; (=Bibliothèque de l'École des Hautes Études, Sciences religieuses, 26), Paris 1916

2.     Gabriel Millet, Recherches sur l'iconographie de l'Évangile, Paris 1916, 630-55;

3.     Gabriel Millet, Étude sur les églises de Rascie (L'art byz. chez les Slaves, Recueil dédié a la mémoire de Théodore Uspenskiј: I, Les Balkans, Paris 1930);

4.     Gabriel Millet, L’art des Balkans et de l’Italie au XIIIe siècle (Atti del V Congresso internazionale di Studi Bizantini, II, Roma 1940, S. 272-97);

5.     Gabriel Millet, Broderie religieuse de style byzantine, Paris 1947;

6.     Gabriel Millet, Anatole Frolow, La peinture du Moyen Âge en Yougoslavie, 3 Bde., Paris, 1954-62;

7.     Wolfgang Fritz Volbach, Jaqueline Lafontaine-Dosogne, Byzanz und Christliche Osten (Propiläen Kunstgeschichte, Bd. III, Berlin 1967);

8.     Νικολάος Μουτσόπουλος, Ἀνασκαφὴ τῆς βασιλικῆς τοῦ Ἁγίου Ἀχιλλείου (ΡΑΕ, 1967, Ἀθῆναι 1969, S. 55-69),

9.     Νικολάος Μουτσόπουλος, Ἀνασκαφὴ τῆς βασιλικῆς τοῦ Ἁγίου Ἀχιλλείου, δευτέρα (1966) καὶ τρίτη (1967) περίοδος ἐρευνῶν (EEPS, Ἐπιστημονικὴ Ἐπετηρὶς τῆς Πολυτεχνικῆς Σχολῆς τοῦ Πανεπιστημίου Θεσσαλονίκης, 4/1969-70, Θεσσαλονίκη 1970, S. 63-192);

10.  Νικολάος Μουτσόπουλος, Ἀνασκαφὴ βασιλικῆς Ἁγίου Ἀχιλλείου (PAE Πρακτικὰ τῆς ἐν Ἀθῆναις Ἀρχαιολογικῆς Ἑταιρείας, 1969, Ἀθῆναι 1971, S. 37-41);

11.  Νικολάος Μουτσόπουλος, Ἀνασκαφὴ τῆς βασιλικῆς τοῦ Ἁγίου Ἀχιλλείου, (EEPS Ἐπιστημονικὴ Ἐπετηρὶς τῆς Πολυτεχνικῆς Σχολῆς τοῦ Πανεπιστημίου Θεσσαλονίκης, 5/1971-72, Θεσσαλονίκη 1972, S. 149-407).

12.  *Атанас Божков, Стенописите в Беренде – бележит паметник на българската средновековна живопис (Изкуство, ХII/1962, № 4/5, стр. 69-76)

13.  **Атанас Божков, Стенописите в търновската църква „Св. Петър и Павел“ (Изкуство, ХIII/1963, № 9, стр. 28-35);

14.  **Атанас Божков, За някои „забравени“ паметници на българската монументална живопис от ХVI век. Стенописите във Вуково (Изкуство, ХIV/1964, № 9-10, стр. 47-57);

15.  *Атанас Божков, Стенописите в метох „Орлица“ (Изкуство, ХIV/1964, № 2, стр. 25-31);

16.  **Атанас Божков, Два ценни паметника на българската монументална живопис от ХVI и ХVII век (Изкуство, ХV/1965, № 9, стр. 3-12);

17.  **Атанас Божков, Стенописите в Добърско и в Алинския манастир от ХVII век (Изкуство, ХVI/1966, № 5, стр. 18-28);

18.  Атанас Божков, Тревненската живописна школа, София 1967

19.  *Атанас Божков, Краят на неизживяното българско кватроченто (Изкуство, ХVII/1967, № 1, стр. 33-44; № 2, стр. 37-46)

20.  *Атанас Божков, Образите на античните философи в старата българска живопис (Изкуство, ХVII/1967, № 10, стр. 14-19);

21.  *Атанас Божков, Миниатюрите на дамаскина от ХVII век в Рилския манастир (Изкуство, ХVII/1967, № 10, стр. 14-19);

22.  **Atanas Boschkov, Die bulgarische Malerei von den Anfängen bis zum XIX Jahrhundert, Recklinghausen 1969

23.  РЕЦ: Владимир Свинтила, Книгата «Българската живопис» от Атанас Божков (Изкуство, ХХI/1971, № 2, стр. 32-34)

24.  *Atanas Boschkov, Monumentale Wandmalerei Bulgariens, Berlin/Mainz 1969

25.  Атанас Божков, Художественото наследство на манастира „Зограф“. Миниатюри (Изкуство, ХХ/1970, № 6, стр. 15-?);

26.  *Атанас Божков, Художественото наследство на манастира „Зограф“. II Икони (Изкуство, ХХ/1970, № 9-10, стр. 42-51);

27.  *Атанас Божков, Захарий Зотраф – бълтаринът от Самоков (Изкуство, ХХI/1971, № 1, стр. 3-12);

28.  *Atanas Boschkov, Bulgarische Volkskunst, Recklinghausen 1972

29.  *Атанас Божков, Българската историческа живопис, I-II, София 1972, 19..

30.  Атанас Божков, Българската историческа живопис, II, София 19..

31.  *Атанас Божков, Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица, София 1972

32.  *Atanas Boschkov, La peinture bulgare dès origines au XIX siècle, Recklinghausen 1974

33.  Атанас Божков, Непубликувани творби от Станислав Доспевски (Изкуство, ХХIV/1974, № 6, стр. 24-28);

34.  *Атанас Божков, Нова страница от историята на българското средновековие [Паталеница] (Изкуство, ХХV/1975, № 1, стр. 19-25);

35.  Атанас Божков, За сюжета на билатералната икона от Погановския манастир, (Изкуство, ХХVI/1976, № 9, стр. 2-7)

36.  *Атанас Божков, За някои иконографски и стилови отлики на българското средновековно изкуство (Изкуство, ХХVII/1977, № 9, стр. 10-21);

37.  Атанас Божков, Пространствени и колоритни проблеми в миниатюрите на Манасиевата летопис (Изкуство, ХХVIII/1978, № 2, стр. 2-7);

38.  *Атанас Божков, Средновековни релефни икони в България (Изкуство, ХХIХ/1979, № 2, стр. 10-18);

39.  Атанас Божков, За началото на българското възраждане и за ролята на националните образи в обновителните процеси (Изкуство, ХХIХ/1979, № 10, стр. 2-7);

40.  Атанас Божков, Иконографските изображения на Христос в лоното на старата българска живопис (Проблеми на изкуството ХIII/1980, № 2, стр. 39-)

41.  *Атанас Божков, Асен Василиев, Художественото наследство на манастира Зотраф. София 1981

42.  Атанас Божков, Живописта в трапезарията и в притвора на Бачковския манастир, (Изкуство, ХХХIII/1983, № 7, стр. )

43.  *Атанас Божков, За някои редки или неразчетени образи и композиции в старото българско изкуство (Изкуство, ХХХIV/1984, № 3, стр. 34-48);

44.  *Атанас Божков, За българската тератология през ХIII-ХIV век (Изкуство, ХХХV/1985, № 1, стр. 28-37);

45.  *Атанас Божков, Българската икона, София 1984

46.  *Атанас Божков, Българско изобразително изкуство, София 1988

47.  Lјudmil Angelow, Kulturdenkmäler. Denkmäler des UNESCO-Verzeichnisses des Welterbes (Luxor, 26.10.1979), Sofia 1983

9. Иванъ Снегаровъ

за него:

A.   Димитър Ангелов и Йордан Николов, Научното дело на акад. И.С. (ИИИ, 14-15/1964, стр. 8-);

B.     Тодор Събев, Историкът И.С. (Славяни 1969, № 4, стр. 18-19)

C.    Тодор Събев, В памет на един многозаслужил историк, църковнообществен деец и патриот (ЦВ, 1974, № 11, стр. 5-6);

1.     *Иванъ Снегаровъ, Охридската патриаршия. Нейниятъ произходъ, граници и епархии, София 1919;

2.     *Иванъ Снегаровъ, История на Охридската архиепископия. I От основаването ѝ до завладяването на Балканския полуостров от турците, София 1924 (347 стр.);

3.     Иванъ Снегаровъ, Градъ Охридъ. Исторически очерк (Македонски прегледъ IV/1928, № 1-3);

4.     Иванъ Снегаровъ, История на Охридската архиепископия. II От падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение, София 1932 (615 стр.) рецензия от Радован Грујић в Гласник Скопског Научног Друштва, XII/1933, 288-95;

5.     *Иванъ Снегаровъ, Първата българска патриаршия 919-1018. Произходъ, патриарси и седалища, I (Годишник на Богословския факултет, ХХVI/1948-1949, стр. 3-31);

6.     *Иван Снегаров, Първата българска патриаршия. Произход, патриарси и седалища, II (Годишник на Духовната академия, I(28)/1951, стр. 3-25);

7.     Иван Снегаров, Старобългарският разказ „Чудото на св. Георги с българина“ като исторически извор (Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, София, IV/1955);

8.     *Иван Снегаров, Християнството в България преди покръстването на княз Бориса 865 г. (Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, София, V[XXXI]/1955-56, № 5, 195-218);

9.     *Иван Снегаров, Епархийски списъци като исторически извори за християнизацията на балканските славяни (Известия на Института за българска история, VI/1956, 647-54);

10.  *Иван Снегаров, Културното състояние на древните българи през 6-10 век (Изкуство, ХII/1962, № 4/5, стр. 7-10);

11.  *Иван Снегаров, Къде се е намирал средновековният град Главиница (Археология V/1962, №3, 1-5);

12.  Иван Снегаров, По вопросу о местонахождении епархии Климента Охридского (Actes du XIIe Congrès International d’Études Byzantines, Ochride 1961, II, Beograd 1963, S. 189-195);

13.  Иван Снегаров, В коя година се покръстил българският княз Борис (Исторически преглед /1966, № 6);

14.  Иван Снегаров, Покръстване на българите. Причини и последици (Сборник Православието в България. Генетико-историческо осветление, София 1974);

10. Йордан Иванов

1.     *Йорданъ Ивановъ, Царь Самуиловата столица в Прѣспа ()

2.     *Йорданъ Ивановъ, Епархиитѣ в Охридската архиепископия прѣз началото на ХI вѣкъ (Списание на БАН, книга I. Клонъ Историко-филологиченъ и философско-общественъ, София 1911, стр. 93-112)

3.     *Йорданъ Ивановъ, Бѣласицката битка, 29 юли 1014 г. (Известия на Историческото дружество III/1911, стр. 1-15)

4.     *Йорданъ Ивановъ, Българскитѣ имена въ Чивидалското евангелие (Сборникъ в честь на проф. Любомиръ Милетичъ за 70-годишнината от рождението му, 1863-1933, София 1933, стр. 626-638)

5.     *Д. Цухлевъ, История на Българската църква, I, София 1910;

6.     *Тодор Събев, Самостойна народностна църква в средновековна България, София 1987;

11. Андрей Грабар / André Grabar

за него

A.   *Андрей Грабар, Автобиографичен очерк (Изкуство, ХХХVI/1986, № 7, стр. 26-28)

B.     *Елка Бакалова, Приносът на Андрей Грабар към методологията на съвременното изкуствознание (Изкуство, ХХХVI/1986, № 7, стр. 29-31)

1.     *Андрей Грабар, Материалы по средневековому искусству в Болгарии (Годишник на Народния музей София II, 1920);

2.     *Андрей Грабар, Материалы по средновековному искусству в Болгарии (Годишник на Народния музей София II, 1920)

3.     *Андрей Грабар, Стенописът в църквата Св. 40 мъченици във Велико Търново (Годишник на Народния музей София III, 1921) (Repr. Sf I);

4.     *Андрей Грабаръ, До-история болгарской живописи (Сборникъ въ честь на Василъ Златарски, София 1925);

5.     *André Grabar, Peinture religieuse en Bulgarie au Moyen Âge, Paris 1928;

6.     **André Grabar, Influences orientales dans l’art balkanique, Paris 1928;

7.     *Андрей Грабаръ, Иконографическая схема пятидесятницы (Seminarium Kondakovianum II/1928, S. 223-237) (Repr. Sf I);

8.     *André Grabar, Miniatures gréco-orientales. I. Le tétraévangile vaticanus graecus 354 (Seminarium Kondakovianum IV/1931, S. 217-225) (Repr. Sf I);

9.     *André Grabar, Miniatures gréco-orientales. II. Un manuscrit des Homélies de Saint Jean Chryzostome de la Bibliothèque nationale d’Athènes /Atheniensis 211/ (Seminarium Kondakovianum V/1932, S. 259-297) (Repr. Sf I);

10.  André Grabar, L’Empereur dans l’art byzantin, Paris 1936;

11.  André Grabar, Martyrium. Recherches sur le culte des reliquies et l’art chrétien antique, I-II, Paris 1943, 1946;

12.  André Grabar, L’architecture balcanique avant et après les invasions а la lumière des découvertes récentes (Académie des Inscriptions et Belles-lettres, Comptes rendus 1945, S. 270-76)

13.  André Grabar, Плотин и корените на средновековната естетика (СА 1945) (Repr. Sf. I)

14.  André Grabar, Изобразяване на интелигибилното в средновековното византийско изкуство (Actes VI 1948 ) (Repr. Sf I);

15.  André Grabar, Les monuments de Tsarichin Grad et Justiniana Prima (Cahiers archéologique, III/1948, 40-48);

16.  *André Grabar, Les Fresques d’Ivanovo et l’art des Paléologues (Byzantion, XXV-XXVII/1955-57, Bruxelles 1957, S. 581-90) (Repr. Sf II);.

17.  *André Grabar, L’Iconoclasme byzantin. Dossier arhéologique, Paris 1957;

18.  *André Grabar, Sculptures byzantines de Constantinople (Ive-Xe siécle), Paris 1963;

19.  *André Grabar, Sculptures byzantines de Constantinople (Ive-Xe siécle), Paris 1963;

20.  *André Grabar, Byzanz, Baden-Baden 1964;

21.  *André Grabar, Deux témoignages archéologiques sur l’autocéphalie d’une église. Prespa et Ochrid (Зборник радова Византолошког института, VIII, 2/1964, Mélanges Georges Ostrogorsky, II, Београд 1964, S. 163-65)

22.  André Grabar, Manuel Chatzidakis, La peinture byzantine et du Haut Moyen âge, Paris 1965;

23.  André Grabar, Les peintures murales dans le choeur de Sainte-Sophie d’Ochrid (Cahiers archéologique, XV/1965, 257-65);

24.  André Grabar, Die Kunst des frühen Christentums. Von den ersten Zeugnissen christlicher Kunst bis zur Zeit Theodossius’ I. (Universum der Kunst), München 1967;

25.  André Grabar, Die Kunst im Zeitalter Justinians. Vom Tod Theodossius’ I. bis zum Vordringen des Islam (Universum der Kunst), München 1967;

26.  André Grabar, L’art de la fin de l’Antiquité et du Moyen Âge, I-III, Paris 1968;

27.  *André Grabar, Christian Iconography. D Study of Its Origins, Princeton 1968;

28.  *André Grabar, Mittelalterliche Kunst Osteuropas, Baden-Baden 1968;

29.  *André Grabar, Sculptures byzantines de Constantinople (Ive-Xe siécle), Paris 1963;

30.  *André Grabar, Sculptures byzantines de Constantinople (Ive-Xe siécle), Paris 1963;

31.  *Андрей Грабар, Избрани съчинения, I-II, София 1982

12. KУРБИНОВО КURBINOVO

1.     Мила Рајковић, Трагом једног византиског сликара (Зборник радова САН, књ. ХLIV, Византолошки институт, књ. 3, Београд 195., стр. 207-12)

2.     Lydie Hadermann-Misguich, La grande théophanie de Saint-Georges de Kurbinovo et le decor du Registre des Prophetes (Археолошки музеј на Македонија, Зборник 1967-1974, Зборник посветен на Димче Коцо, Скопје 1975, стр. 28595)

3.     Lydie Hadermann-Misguich, Les eaux vives de l’Ascension dans le contexte visionnaire des grande théophanie de Saint-Georges de Kurbinovo et le decor du Registre des Prophetes (Byzantion, XXXVIII/1968, S. 374-85; 379-80)

13. БОГОРОДИЦА ПЕРИБЛИПТОС PERIBLEPTOS OCHRID

1.     Horst Hallensleben, Die Architekturgeschichtliche Stellung der Kirche Sv. Bogorodica Peribleptos (Sv. Kliment) in Ohrid (Археолошки музеј на Македонија, Зборник 1967-1974, Зборник посветен на Димче Коцо, Скопје 1975, стр. 297-316)

14. Melnik – Literatur:

1.     P. Perdrizet, Melnic et Rosno (Bulletin de Correspondence héllénique, XXXI, 1907, 23 ff);

2.     A. Stransky, Ruines et fresques de l'église de St. Nikolas а Melnic, Praha, 1929;

3.     Nikola Mavrodinov, Cгrkvi i manastiri v Melnik i Roћen (Kirchen und Klöster in Melnik und Roћen) in „Godišnik na Narodniјa Muzeј Sofia“, V/1926-31, Sofia, 1933, 292-300;

4.     A. Stransky, Les ruines de l'église de St. Nikolas а Melnik in „Atti del V Congresso internazionale di studi bizantini Roma 1936“, II, Roma, 1940, 422-27;

5.     A. Xyngopoulos, Paraterese eis tas toichografias tou Ag. Nikolaou Melenikou (Beobachtungen zu den Wandmalereien in St. Nikolaos in Melnik) in „Epistemonike epeteris Filosofekis Scholes Thessalonikes“, 10, 1950, 115-28;

6.     Ivan Duicev, Melnik au Moyen âge in ders., Medioevo bizantino-slavo, III, Roma, 1971;

7.     Theodor Vlachos, Die Geschichte der byzantinischen Stadt Melenikon, Thessaloniki, 1969;

8.     Lilјana Mavrodinova, Cгrkvata Sveti Nikola pri Melnik (Die Nikolauskirche zu Melnik), Sofia, 1975;

9.     Sonјa Georgieva, Dimka Serafimova, Unikales Baudenkmal des bulgarischen Mittelalters in Melnik in „Palaeobulgarica“ III, 1979, 37-54;

10.  Assen Tschilingirov, Die Kunst des christlichen Mittelalters in Bulgarien, Berlin/München 1978, 46, 61 f., 73, 331 f., 359 ff.;

11.  Nikolaos Moutsopoulos, La seigneurie de Melnik in „I. Meždunaroden Kongres po Bălgaristika Sofia 1982, Bălgarskata dăržava prez vekovete“ (I. Internat. Kongres für Bulgaristik, Der bulgarische Staat in den Jahrhunderten) I, Sofia 1982, 88-100;

12.  Peјo Berbenliev, Kunstdenkmäler in Bulgarien. Ein Bildhandbuch, Leipzig 1983, Abb. 122-130;

13.  Zlatka Kirova, Nikola Mušanov, Novi danni za interpretaciјata na architekturno-stroitelnata istoriјa na Bolјarskata kăšta v Melnik (Neue Daten zur Interpretierung der Baugeschichte des Bolјarenhauses in Melnik) in „Godišnik na Nacionalniјa Institut za pametnicite na kulturata“ III, Sofia 1984, 52-75;

14.  Sotirios Kissas, Contribution to the history of Rožen Monastery near Melnik in „Cyrillomethodianum“ XI/1987, 197-99;

15.  Melnik, hrsg. Sonјa Georgieva, Violeta Neševa, 1, Sofia, 1989;

16.  Elka Bakalova, Roženskiјat Manastir, Sofia, 1990;

17.  G. Gerov, B. Penkova, R. Božinov, Stenopisite na Roženskiјa manastir (Die Wandmalerei des Rožen-Klosters), Sofia, 1993.

15. NESEBAR-LITERATUR

1.     П. Чилев, Месемврийска кондика (Псп LХIХ, 1908, стр. 1-10);

2.     G. Balš, N. Ghika-Budesti, Ruinele bizantine din Mesembria (Buletinul comisiunii monumentelor istorice, V, 1912);

3.     M. Zimmermann, Alte Bauten in Bulgarien, hrsg. von C. Gurlitt, Berlin o.J.;

4.     Ivan Velkov, La basilique de la mer а Mesemvrie et sa dénomination (L'art byzantin chez les slaves, Recueil Théodor Uspenskiј I, 1930);

5.     Gabriel Millet, L'école grecque dans l'architecture byzantine, (=Bibliothèque de l'École des Hautes Études, Sciences religieuses, 26), Paris 1916, 18, fig. 3-4

6.     Андрей Грабаръ, Материалы по средновековному искусству в Болгарiè (Годишник на Народния музей София за 1920, София 1921)

7.     Ivan Velkov, La basilique de la mer а Mesemvrie et sa dénomination (L'art byzantin chez les slaves, Recueil Th.Uspenskiј I,1930, 74-79)

8.     Никола Мавродинов, Еднокорабната и кръстовидната църква по българските земи до края на ХIV век, София 1931;

9.     Alexandre Rachénov, Églises de Mésemvria, Sofia 1932

10.  Никола Мавродинов, Външната украса на старобългарските църкви (Известия на Археологическия институт, 8/1935)

11.  Ivan Velkov, An Early Christ. Basilica at Messembria (Bulletin Byzantine Institute,I, 1946, 61-70);

12.  Христо М. Данов, Западният бряг на Черно море, София 1947;

13.  Сергей Покровски, Археологически проучвания на църковните старини в Несебър (Разкопки и проучвания, 4/1949)

14.  Тодор Герасимов, Неиздадени автономни монети от Месембрия на Черно море (Известия на Народния музей в Бургас 1/1950);

15.  Асен Василиев, Църкви от по-ново време в Несебър и Созопол (Известия на Народния музей в Бургас 1/1950)

16.  Т. В. Блаватская, Западнопонтийские города, Москва 1952;

17.  T. V. Blavatskaјa, Zapadnopontiјskie goroda, Moskva 1952;

18.  А. Сиркаров, Несебърската църковна архитектура (Архитектура 1/1954);

19.  Иван Гълъбов, Каменни гробници от Несебър (Известия на Археологическия институт, 19/1955)

20.  Wladimir Sas-Zaloziecky, Die byzantinische Baukunst in den Balkanländern und ihre Differenzierung unter abendländischen und islamischen Einwirkungen (Südosteuropäische Arbeiten im Auftrag des Südost-Instituts München, hg.v. F.Valјavec, München 1955)

21.  Никола Мавродинов, Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство, София 1959;

22.  Иван Иванчев, Несебър и неговите къщи, София 1960;

23.  Ivan Galabov, Das antike und mittelalterliche Nesebar (Antike und Mittelalter in Bulgarien, hrsg. von Veselin Beševliev und Johannes Irmscher, =Berliner byzantinische Arbeiten, 21, Berlin 1960, 306-328)

24.  Milko Bitschew, Die Architektur in Bulgarien, Sofia 1961

25.  Christo M. Danov, Pontos Euxeinos (RE, Suppl. 9, Stuttgart 1962, col.866-1175

26.  Stefan Boјadžiev, L'Ancienne Église Métropole de Nesebar (Byzantinobulgarica I, 1962, 321-346)

27.  Борис Игнатов, Към въпроса за българската архитектурна школа византийски стил (Археология V/1963, № 3, стр. 55-64)

28.  Т. Чимбулева, Новооткрита елинистическа гробница в Несебър (Археология VI/1964, № 4)

29.  Richard Krautheimer, Early Christian and Byzantine Architecture (=Pelican History of Art. Z 24) Harmondsworth, Penguin Books 1965

30.  Archäologisches Museum Burgas mit Filialen in Nesebar und Sozopol, Katalog, Sofia 1967

31.  Асен Василиев, Изследвания н църквата „Св. Стефан“ в Несебър (Музеи и паметници на културата 1967, № 4)

32.  Нели Чанева, Старохристиянски и ранновизантийски базилики от IV-VI век в България (Археология Х/1968, № 2)

33.  Васил Гюзелев, Очерк върху историята на гр. Несебър в периода 1352-1453 г. (Годишник на Софийския университет, Философско-исторически факултет III/1972)

34.  Museen und Kulturdenkmäler im Kreis Burgas, Sofia 1971

35.  Krăstјu Miјatev, Die mittelalterliche Baukunst in Bulgarien, Sofia 1974

36.  Velizar Velkov, Über die Rolle der griechischen Kolonien an den Küsten Thrakiens im 6.-4. Jh. v.u.Z. (Hellenische Poleis II, Berlin 1974)

37.  Nessebar, hrsg. von der Académie bulgare des Sciences, Institut d'archéologie, I-II, Sofia 1969, 1980;

38.  Museen und Kulturdenkmäler im Kreis Burgas, Sofia 1971;

39.  Тома Петров, Прототип на кръстокуполна църква в Несебър (Проучвания и консервация на паметниците на културата в България, София 1974)

40.  Тома Петров, Грижите за античните и средновековните паметници в Несеър (Проучвания и консервация на паметниците на културата в България, София 1974)

41.  Christo Danov, Altthrakien, Berlin 1976;

42.  Assen Tschilingirov, Die Kunst des christichen Mittelalters in Bulgarien, Berlin/München 1978;

43.  Д. Соколова, Пет несебърски икони от ХVI-ХVII век (Изкуство ХХVIII/1978, № 8, стр. );

44.  Peјo Berbenliev, Kunstdenkmäler in Bulgarien. Ein Bildhandbuch, Leipzig 1983.

45.  Диана Попова, Към въпроса за художествено ателие или школа в Несебър от края на ХVI и началото на ХVII век (Изкуство ХХХV/1985, № 2, стр. 34-4);

16. Zemen-Kloster – Literatur

1.     Й. Иванов, Старински църкви в Югозападна България (Известия на Българското историческо дружество III,1, 1912);

2.     Андрей Грабар, Материалы по средневековому искусству в Болгарии (Годишник на Народния музей 1920);

3.     Андрей Грабар, До-история болгарской живописи (Сборник в чест на Васил Златарски, София 1925);

4.     А. Протич, Югозападната школа в старобългарската стенопис (ebd.);

5.     Grabar, La peinture religieuse en Bulgarie, Paris 1928;

6.     Никола Мавродинов, Еднокорабната и кръстовидната църква по българските земи, Со. 1931;

7.     Н. Мавродинов, Старобългарската живопис, Со. 1946;

8.     Н. Мавродинов, Старобългарското изкуство. XI-XIII век, Со. 1966;

9.     Milko Bitschew, Die Architektur in Bulgarien, Sofia 1961;

10.     Panaјotova, Die bulgarische Monumentalmalerei im 14. Jh., Sofia 1966;

11.  Atanas Boschkov, Die bulgarische Malerei von den Anfängen bis zum 19. Jh., Recklinghausen 1969;

12.  Atanas Boschkov, Monumentale Wandmalerei Bulgariens, Mainz/Berlin 1969;

13.  В. Марди-Бабикова, Б. Илиева, Новооткрити стенописи в църквата при Земенския манастир (Изкуство 10, 1972);

14.  Б. Илиева, Някои данни от реставрацията на стенописите в Земенския манастир (Музеи и паметници на културата 3, 1973);

15.  Велда Марди-Бабикова, Бонка Илиева, Новооткрити стенописи в църквата при Земенския манастир (Изкуство 10, 1972);

16.  Бонка Илиева, Някои данни от реставрацията на стенописите в Земенския манастир (Музеи и паметници на културата 3, 1973);

17.  Велда Марди-Бабикова, Новооткрити стенописи в църквата при Земенския манастир (ebd.);

18.  Krăstјu Miјatev, Die mittelalterliche Baukunst in Bulgarien, Sofia 1974;

19.  Georgi Tschavrăkov, Bulgarische Klöster, Sofia 1974;

20.  Velda Mardi-Babikova, L’église St. Jean le Théologien de Zemen а la lumière de données nouvelles, Sofia 1976;

21.  Л. Мавродинова, Земенската църква. История, архитектура, живопис, Со. 1980;

22.  P. Berbenliev, Kunstdenkmäler in Bulgarien. Ein Bildhdbuch, Leipzig 1983;

23.  G. Eckert, Bulgarien. Kunstdenkmäler aus 4 Jt. v. den Thrakern bis zur Gegenwart, Köln 1984;

24.  Peyo Berbenliev, Assen Chilingirov, The Architectural Heritage on the Lands of Bulgaria, So. 1988.

25.  Peјo Berbenliev, Kunstdenkmäler in Bulgarien. Ein Bildhandbuch, Leipzig 1983, Abb. 122-130;

17. Търново

1.     Ф. И. Успенский, О древностях города Тырново (Известия Русского археологического института в Константинопле VII, 1901);

2.     Рафаил Попов, Разкопки в "Малката пещера" при Търново през 1909 г. (Известия на Българското археологическо дружество, II, 1911);

3.     К. Шкорпил, План на старата българска столица В. Т. (Известия на археологическото дружество I, 1910);

4.     Богдан Филов, Църквата "Св. Петър и Павел" в Т. (Известия на Българското археологическо дружество IV, 1914);

5.     Богдан Филов, Църквата "Св. Петър и Павел" в Търново (Известия на Българското археологическо дружество IV, 1914);

6.     Богдан Филов, Разкопките при църквата "Св. 40 мъченици" в Търново (Известия на Българското археологическо дружество V, 1915);

7.     В. Димов, Разкопките на Трапезица в Търново (Известия на Българското археологическо дружество, V, 1915);

8.     Кръстю Миятев, Мозайки от Трапезица (Известия на Българския археологически институт I, 1921/22);

9.     Андрей Грабар, Материалы по средновековному искусству в Болгарии (Годишник на Народния музей София II, 1920)

10.  Андрей Грабар, Стенописът в църквата Св. 40 мъченици във Велико Търново (Годишник на Народния музей София III, 1921);

11.  Кръстю Миятев, Мозайки от Трапезица (Известия на Българския археологически институт I, 1921/22);

12.  Любомир Владикин, Царевград Търнов, София 1928;

13.  Д. Цончев, Т. Николов, Нови разкопки в крепостта "Трапезица" в Т. (Годишник на Народния музей V, 1926-31);

14.  Александър Рашенов, Възстановяване на крепостта Царевец в гр. В. Т. (Годишник на Народния музей VI, 1932-34);

15.  Garrod, Escavations in the Cave of Bacho Kiro, Nord East Bulgaria (Bull. of the American School of prehistoric research 15, New Haven 1939);

16.  Raphael Popov, The Animal Remains from the Cave of Bacho Kiro (Ebd.);

17.  Иван Велков, Разкопките на Момина крепост до Търново (Годишник на Народния археологически музей София VII, 1942);

18.  Иван Снегаров, Исторически вести за Търновската митрополия (Годишник на Софийския университет, Богословски факултет ХХ, 1942/43);

19.  И. Загорски, Манастирите във Велико-Търновската епархия. София 1947;

20.  Я. Николова, Т. Тунев, Търново, Пътеводител, София 1956;

21.  Н. Мавродинов, Изкуството на Българското възраждане, София 1957;

22.  Окръжен народен музей Търново, Водач, Со. 1957;

23.  Svetlin Bosilkov, Tirnovo. Die Stadt und ihre Kunst, Sofia 1960;

24.  V. Beševliev, J. Irmscher (Hg.), Antike u. Mittelalter in Bulgarien (Berliner. byz. Arbeiten 21, Be. 1960);

25.  Атанас Божков, Стенописите в търновската църква "Св. Петър и Павел" (Изкуство 9, 1963);

26.  Я. Николова, Нови данни за плана на среднов. град Велико Търново (Археология 1, 1964);

27.  Кръстю Миятев, Царевград Търнов (Археология 3, 1966);

28.  Иван Дуйчев, Търново като политически и духовен център в късното средновековие (Археология 3, 1966);

29.  Боян Кузупов, Западната пристройка към църквата Св. 40 мъченици във В. Т. (Музеи и паметници на културата 4, 1966);

30.  Боян Кузупов, Църквата "Св. Петър и Павел" във Велико Търново и проблемите по нейното опазване (Архитектура 1966, 9/10);

31.  И. Татарлъ, Турски култови сгради и надписи в България (Годишник на Софийския университет, Факултет за зап. филологии LX, 1966,);

32.  И. Дуйчев, Търново като политически и духовен център в късното средновековие (Ebd. 3, 1966);

33.  Н. Мавродинов, Старобългарското изкуство. XI-XIII в., Со. 1966;

34.  Panaјotova, Die bulgar. Monumentalmalerei im 14. Jh., So. 1966;

35.  Я. Николова, Т. Драганова, Х. Нурков, В. Т. Пътеводител, Со. 19672;

36.  Археологически музей Търново, София 1967;

37.  Н. Ангелов, Търновград, център на приложно изкуство през XIII-XIV век, София 1970;

38.  Stephan Boјadžiev, L'Église des Quarante martyrs а Tarnovo (Études balkaniques 3, 1971);

39.  Д. Начев, Велико Търново. Пътеводител, София 1973²;

40.  Царевград Търнов, 4 Bde, Со. 1974-84;

41.  Лилияна Мавродинова, Стенописите на църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново, София 1974;

42.  Здравко Баров, Разкриване на стенописни фрагменти в църквата "Св. 40 мъченици", Велико Търново (Музеи и паметници на културата XIV, 2‑3, 1974);

43.  В. Вълов, Новите разкопки на църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново (Археология 2, 1974);

44.  Царевград Търнов, 4 Bde, Со. 1974-84;

45.  Лилияна Мавродинова, Стенописите на църквата "Св. 40 мъченици" във В. Т., Со. 1974;

46.  G. Tschavrakov, Bulgar. Klöster, So. 1974;

47.  A. Tschilingirov, Die Kunst des christl. MA in Bulgarien, Mü., Be. 1978;

48.  В. Инкова, Калояновото погребение, Со. 1979;

49.  M. Oppermann, Tarnovo ­ Zarenstadt des Balkan, Leiрzig/Jena/Berlin 1980;

50.  А. Попов, Търновската "Велика лавра" (Известия на Бълг. историческо дружество 1980);

51.  P. Berbenliev, Kunstdenkmäler in Bulgarien. Ein Bildhdband, Lei. 1983;

52.  G. Eckert, Bulgarien. Kunstdenkmäler aus 4 Jt. v. den Thrakern bis zur Gegenwart, Köln 1984;

53.  В. Тъпкова-Заимова, Търново между Ерусалим, Рим и Цариград (Търновска книжовна школа. Културно развитие на Българската държава, краят на XII-XIV век. 4. междунар. симпозиум Велико Търново, 16.-18. 10. 1985, Со. 1985);

54.  Д. И. Полывянный, Тырновград глазами средневекового современника (Ebd.);

55.  P. Berbenliev, A. Chilingirov, The Architectural Heritage on the Lands of Bulgaria, So. 1988.

18. Studenica – Literatur

1.     G. Millet, L'ancient art serbe. Les églises, Pa. 1919;

2.     Лазар Марковић, Православно монаштво и манастири у средњевековној Србији, Сремски Карловци 1920;

3.     В. Р. Петковић, Манастир Студеница, Bg. 1924;

4.     G. Millet, Étude sur les églises de Rascie (L'art byz. chez les Slaves. Recueil dédié a la mémoire de Th. Uspenskiј, I: Les Balkans, Pa. 1930);

5.     V. R. Petkovic, La peinture serbe du Moyen âge, 2 Bde., Bg. 1930-34;

6.     M. L. Burian, Die Klosterkirche von S., Zeulenroda 1934;

7.     G. Millet, L'art des Balkans et l'Italie au XIIe siècle (Atti del V Congr. internat. di studi bizantini II, Ro. 1940);

8.     В. Р. Петковић, Преглед црквених споменика кроз повесницу српског народа, Bg. 1950;

9.     А. Дероко, Монументална и декоративна архитектура у средњевековној Србији, Bg. 1953 (1962²);

10.  G. Millet, A. Frolow, La peinture du Moyen âge en Yougoslavie, I, Pa. 1954;

11.  W. Sas-Zaloziecky, Die byz. Baukunst in den Balkanländern u. ihre Differenzierung unter abendländ. u. islam. Einwirkungen (Südosteurop. Arbeiten 46, Mü. 1955;);

12.  С. Радојчић, Мајстори старог српског сликарства, Bg. 1955;

13.  С. Mандић, Откривање и консервција фресака у Студеници (Саопштења завода за заштиту и научно проучавање споменика културе НР Србијe I, Bg. 1956);

14.  А. Василић, Ризница манастира Студеница (Саопштења завода за заштиту и научно проучавање споменика културе НР Србијe II, Bg. 1957);

15.  А. Ненадовић, Студеничке проблеме (ebd. III, 1957);

16.  A. Derocco, Les deux églises des environs de Ras, (ebd.);

17.  O. Demus, Die Entstehung des Paläologenstils in der Malerei (Ber. zum XI. Byzantinistenkongreß, Mü. 1958);

18.  Jованка Максимовић, Студијe о студеничкој пластици, I/II (Зборник радова САН, Византолошки институт 5, 1958; 6, 1960);

19.  R. Lјubinković, Sur un exemplaire de vitraux du monastère de S. (Archaeologia Iugoslavica III, 1959);

20.  A. Vasilić, S., Bg. 1960;

21.  Г. Бабић, О композицији Успења у Богородичној цркви у С. (Старинар НС XIII/XIV, Bg. 1963);

22.  R. Hamann-Mac Lean, H. Hallensleben, Die Monumentalmalerei in Serbien u. Makedonien v. 11. bis zum frühen 14. Jh. (O‑Europastudien der Hochschulen des Landes Hessen, R. II, Bd. 3, Gießen 1963);

23.  M. Raјkovic, Die Knigskirche in S., Bg. 1964;

24.  В. Кораћ, Градитељска школа Поморја, Bg. 1965;

25.  С. Петковић, Зидно сликарство на подручју Пећке Патријаршијe 1557-1614, Нови Сад 1965;

26.  М. Ћоровић-Љубинковић, Српско зидно сликарство XIII века, Bg. 1965;

27.  L. Hadermann-Misguich, Tendences expressives et recherches ornamentales dans la peinture byz. de la Iie moitié du XIIe siècle, (Byzantion XXXV, 1965);

28.  С. Мандић, Богородична црква у С., Bg. 1966;

29.  V. J. Dјuric, La peinture murale Serbe du XIIIe siècle (L'art byz. du XIIIe siècle, Bg. 1967);

30.  S. Dufrenne, L'enrichissement du programme iconographique dans les églises byz. du XIIIe siècle (ebd.);

31.  В. Tомић де Муро, Средњовековно схватање слике и композиција Распећа у Богородичиной цркви у Студеници (Зборник заштите споменика културе XIX, Bg. 1968);

32.  S. Radoјčić, Gesch. der serb. Kunst von den Anf. bis zum E. des MA, Be. 1969;

33.  В. J. Ћурић, Портрети на капији Студенице (Зборник С. Радојчића, Bg. 1969);

34.  М. Шакота, Новооткривени натпис из Студенице (Саопштења Републичког завода за заштиту споменика културе VIII, Bg. 1969);

35.  R. Hamann-Mac Lean, Grundlegung zu einer Gesch. der mittelalterl. Monumentalmalerei in Serbien u. Makedonien (O‑Europastudien der Hochschulen des Landes Hessen, R. II, Bd. 4, Gießen 1976);

36.  V. J. Dјurić, Byz. Fresken in Jugoslawien, Mü. 1976;

37.  Ders., La peinture murale byz.: XIIe et XIIIe siècles (Actes du Xve congr. internat. d'Études byz., Ath. 1979);

38.  L. Trifunović, Kunstdenkmäler in Jugoslawien, Bd. 2, Lei. 1981.

39.  F. Rother, Jugoslawien. Kunst, Gesch. u. Landschaft zw. Adria u. Donau, Kö. 1977;

40.  Jugoslawien (Baedekers Reiseführer, St. 1988⁴).

          19. ЖИЧА ­ литература / Žiča – Literatur

1.     Владимир Петковић, Манастир Жича, Београд 1911;

2.     Владимир Петковић, Спасова црква у Жичи. Архитектура и живопис, Београд 1912;

3.     Gabriel Millet, École greque en architecture byzantine, Paris 1916; (=Bibliothèque de l'École des Hautes Études, Sciences religieuses, 26), Paris 1916

4.     Gabriel Millet, L'ancient art serbe. Les églises, Paris 1919;

5.     M. Васић, Жича и Лазарица, Београд 1928;

6.     Gabriel Millet, Étude sur les églises de Rascie (L'art byz. chez les Slaves, Recueil dédié a la mémoire de Théodore Uspenskiј: I, Les Balkans, Paris 1930);

7.     Gabriel Millet, L’art des Balkans et de l’Italie au XIIIe siècle (Atti del V Congresso internazionale di Studi Bizantini, II, Roma 1940, S. 272-97);

8.     Alexandr Derocco, Les deux églises des environs de Ras, (L'art byzantin chez les Slaves, Recueil dédié a la mémoire de Th. Uspenskiј: I, Les Balkans, Paris 1930);

9.     Vladimir Petković, La peinture serbe du Moyen Âge, 2 Bde., Beograd 1930, 1934;

10.  Владимир Петковић, Преглед црквених споменика кроз повесницу српског народа, Београд 1950;

11.  Александр Дероко, Монументална и декоративна архитектура у средњевековној Србији, Београд 1953 (1962²);

12.  G. Millet, A. Frolow, La peinture du Moyen âge en Yougoslavie, Bd. I, Paris 1954;

13.  Svetozar Radoјčić, Die Meister der altserbischen Malerei vom Ende des 12. bis zur Mitte des 15. Jh. (Πεπραγμένα τοῦ Θʹ Διεθνοῦς βυζ. Συνεδρίου, Θεσσαλονίκη 1953, Τόμος Αʹ, 150-205) Ἀθῆναι 1956;

14.  Wladimir Sas-Zaloziecky, Die byzantinische Baukunst in den Balkanländern und ihre Differenzierung unter abendländischen und islamischen Einwirkungen (Südosteuropäische Arbeiten 46, München. 1955);

15.  Светозар Радојчић, Мајстори старог српског сликарства, Београд 1955;

16.  С. Ненадовић, Рестаураторски радови на Жичи за последњих сто година (Саопштења Завода за заштиту споменика културе Народне Републике Србије I, Bg. 1956);

17.  Гојко Суботић, Жича, Београд 1960;

18.  R. Hamann-Mac Lean, H. Hallensleben, Die Monumentalmalerei in Serbien und Makedonien v. 11. bis zum frühen 14. Jh., Gießen 1963;

19.  Мирјана Ћоровић-Љубинковић, Србско зидно сликарство XIII века, Београд 1965;

20.  Voislav J. Đurić, La peinture murale Serbe du XIIIe siécle (L'art byz. du XIIIe siécle. Symposium de Sopočani, Beograd 1967);

21.  Voislav J. Đurić, Fresques médiéavales а Chilandar (Actes du XIIe Congrès d’Études Byzantines, Ochride 1961, III, Belgrade-Ochride, 1964);

22.  Војислав J. Ђурић, Mарков манастир ­ Охрид (Зборник ликовне уметностир 8/1972);

23.  Војислав J. Ђурић, Зидно сликарство Моравске школе (Моравско сликарство, Београд 1968);

24.  Војислав J. Ђурић, Солунско порекло ресавског живописа (Зборник радова Византолошког института 6/1960);

25.  Voislav J. Đurić, La peinture murale de l’École de la Morava

26.  S. Dufrenne, L’enrichissement du programm e iconographique dans les églises byzantines du XIIIe siécle (L'art byzantin du XIIIe siécle. Symposium de Sopočani, Beograd 1967);

27.  Svetozar Radoјčić, Geschichte der serbischen Kunst von den Anfängen bis zum Ende des Mittelalters, Beograd 1969;

28.  М. Кашанин, Ђ. Бошковић, П. Мијовић, Жича, Београд 1969;

29.  Gordana Babić, Les chapelles annexes des églises byz. Fonction liturgique et programmes iconographiques, Paris 1969;

30.  R. Hamann-Mac Lean, Grundlegung zu einer Gesch. der mittelalterl. Monumentalmalerei in Serbien u. Makedonien, Gießen 1976;

31.  F. Rother, Jugoslawien. Kunst, Gesch. u. Landschaft zwischen Adria u. Donau, Köln 1976;

32.  V. J. Đurić, Byz. Fresken in Jugoslawien, Mü. 1976;

33.  Ders., La peinture murale byz. XIIe et XIIIe siécles (Actes du Xve congr. internat. d'Études byz., Athеn – Septembre 1976: I, At. 1979);

34.  Lazar Trifunović, Kunstdenkmäler in Jugoslawien, Bd. 1, Lei. 1981.

20. APOSTELKIRCHE PEĆ

1.     Павел Мијовић, Пећка патријаршија, Београд 1960;

2.     Richard Hamann-Mac Lean, Horst Hallensleben, Die Monumentalmalerei in Serbien und Makedonien vom 11. bis zum frühen 14 . Jahrhundert. Bildband (=Ost-Europastudien der Hochschulen des Landes Hessen, Reihe II, Bd. 3), Gießen 1963, S. 24, Abb. 114;

3.     Радивоје Љубинковић Црква св. Апостола у Пећкој патриаршии, Београд 1964

4.     Anika Skovran, Les fresques de l’église des Saints Apôtres de la Patriarchie de Peć (XIIe Congrès international des études byzantines, Ochride 1961, Résumés des communications, Belgrade/Ochride 1961, S. 94;

5.     Гордана Бабић, Литургијски текстови исписани на живопису апсиде Светих Апостола у Пећи (Зборник заштите споменика културе, ХVIII/1967, стр. 75-83)

6.     Voјislav J. Đurić, Byzantinische Fresken in Jugoslawien, München 1974, S. 252 f., Anm. 38, Taf. 24;

7.     Richard Hamann-Mac Lean, Grundlegung zu einer Geschichte der mittelalterlichen Monumentalmalerei in Serbien und Makedonien (=Ost-Europastudien der Hochschulen des Landes Hessen, Reihe II, Bd. 4), Gießen 1976, S. 324-29;

8.     C. Schwartz, The original fresco decoration in the church of the Holy Apostels in the Patriarchats of Pech, New York 1978

21. Prizren und Богородица Љевишка

1.     K. Miller, Itineraria Romana, Stuttgart 1916;

2.     Р. М. Груић, Откопавање Св. Арханђелја код Призрена (Гласник Скопског научног друштва, 1932);

3.     Н. Вулић, Географија Jужне Србије у античко доба (Ebd., 1938);

4.     В. Петковић, Преглед црквених споменика кроз повесницу српског народа (Посебна издања САН 97, Bg. 1950);

5.     С. Ненадовић, Рестаурација цркве Богородице Лјевишке у Призрена (Зборник заштите споменика културе 1952, 1);_

6.     С. Радојчић, Мајстори старог српског сликарства, Bg. 1955; R. Hamann-McLean, Aus der mittelalterl. Bildwelt Jugoslawiens, Mü. 1955;

7.     Чершков, Око проблема коммуникација и положаја насеља на Косову и Метохији у римском периоду (Гласник Музеја Косова и Метохије, Приштина 1957);

8.     С. Бошњак, Призрен ­ град-музеј, Призрен 1958;

9.     Драга Панић, Богородица Љевишка, Bg. 1960;

10.  В. Ђурић, Jедна сликарска радионица у Србији ХIII в. (Старинар, НС 1961);

11.  Х. Реджић, Пет османлијских поткуполних споменика на Косово и Метохији (Старине Косова и Метохије I, Приштина 1961);

12.  С. Ненадовић, Кућа у Призрену (Ebd.);

13.  А. Дероко, Монументална и декоративна архитектура у средневековној Србији, Bg. 1962²;

14.  Ders., Споменици архитектуре IХ-ХVIII в. у Jугославији, Bg. 1964;

15.  Ders., Народна архитектура, Bg. 1964;

16.  С. Ненадовић, Богородица Љевишка, Bg. 1963;

17.  Ders., Манастир Св. Арханђели, Bg. 1963;

18.  О. Бихали-Мерин, Богородица Љевишка, Bg. 1963;

19.  R. Hamann-McLean, H. Hallensleben, Die Monumentalmalerei in Serbien u. Makedonien vom 11. bis zum fruhen 14. Jh. (O.-Europastudien der Hochschulen des Landes Hessen R.II, 3-5, Gie en 1963, 1976);

20.  S. Radoјčić, Geschichte der serbischen Kunst von den Anfangen bis zum Ende des Mas, Be. 1969;

21.  V. J. Dјurić, Byz. Fresken in Jugoslawien, Mü. 1976;

22.  L. Trifunović, Kunstdenkmaler in Jugoslawien, II, Lei. 1981.

23.  Вера Мавродинова, Културата и изкуството по време на Първата българска държава (История на българското изобразително изкуство, I, София 1976, S. f.);

22. Pliska (Плиска), Literatur

Гебе клисе

1.     Карел Шкорпил, Паметници от столицата Преслав (България ­ 1000 години, София 1930, S. 195 f.)

2.     Вера Иванова, Проучване на цървата в Гебе клисе (Годишник на Народния музей София V/1926-31, S. 229-32)

3.     Никола Мавродинов, Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство, София 1959, S 165;

4.     Кръстю Миятев, Архитектурата... 91-92

5.     Krăstјu Miјatev, Die mittelalterliche Baukunst in Bulgarien, Sofia 1974, S. 86-88, Abb. 84 (Literatur)

6.     Вера Мавродинова, Културата и изкуството по време на Първата българска държава (История на българското изобразително изкуство, I, София 1976, 71);

7.     Нели Чанева-Дечевска, Църковната архитектура на Първата българска държава, София 1984, S. 29-31, Abb. 9a-c

Сакалова могила

8.     Тотю Тотев, Базилика при Сакалова могила край Преслав (Преслав 2, Сборник, София 1976, S. 38-57)

Дворцовата църква в Плиска

9.     Карел Шкорпил, Абоба-Плиска, S. 89-104, Taf. XXVIII-XXX

10.  Стамен Михайлов, Дворцовата църква в Плиска (Известия на Археологическия институт при БАН, ХХ/ , 229-56)

11.  Никола Мавродинов, Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство, София 1959, S 92;

12.  Вера Мавродинова, Културата и изкуството по време на Първата българска държава (История на българското изобразително изкуство, I, София 1976, S. 68 f.);

13.  К. Шкорпил, Абоба-Плиска (Известия Русского Археологического Института в Константинопле X/1905);

14.  А. Рашенов, Църквата в Абоба-Плиска (Списание на Българското инженерно-архитектурно дружество XXIV, 1924);

C.    Filov, Der Ursprung der altbulgarischen Kunst (Byz. Zs. 30, 1929/30);

15.  Ders., Les palais viesbulgares et les palais sassanides (L'art byz. chez les slaves. Recueil Th. Uspenskiј, I, Paris 1930);

16.  Ders., Архитектурният тип на големия дворец в Абоба (Списание на Българската академия на науките 55, Историко-филологически отдел 27, 1937);

17.  Д. Василев, Строителната традиция в прабългарските дворци от Плиска, Со. 1937;

18.  Vеra Ivanova, La Grande basilique de Pliska (Известия на Археологическия институт XII, 1938);

19.  Никола Мавродинов, Базиликата в Плиска и българският дворцов церемониал (ebd., XIII, 1939);

20.  Кръстю Миятев, Крумовият дворец и други новооткрити постройки в Плиска (ebd. 14/1940-42);

21.  Никола Мавродинов, Разкопки и проучвания в Плиска (Разкопки и проучвания 3/1949, стр. 159-68);

22.  Никола Мавродинов, Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото Българско царство, София 1959;

23.  Стамен Михайлов, Разкопки в Плиска през 1945 до 1947 г. (Разкопки и проучвания 3/1949, стр. 171-222);

24.  Стамен Михайлов, Археологически материали от Плиска 1948-51 (Известия на Археологическия институт ХХ, 1955, ос. 171сл.);

25.  Стамен Михайлов, Дворцовата църква в Плиска (Известия на Археологическия институт ХХ/1955);

26.  Стамен Михайлов, Разкопки в Плиска през 1959-61 година (ebd., XXVI/1963, стр. 5-45, ос. 22-27);

27.  W. Sas-Zaloziecky, Die byz. Baukunst in den Balkanlandern und ihre Differenzierung unter Abendlndischen und islamischen Einwirkungen, Mu. 1955;

28.  Стамен Михайлов, Плиска ­ столицата на Първата Българска държава (Археологически открития в България, София 1957);

29.  Никола Мавродинов, Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото Българско царство, София 1959;

30.  Станчо Станчев, Материали от дворцовия център в Плиска (Известия на Археологическия институт XXIII, 1960);

31.  Ders., Pliska ­ theories et fait (Byzantinobulgarica I, 1960);

32.  Ders., Периодизацията на дворцовия център в Плиска (Изследвания в памет на К. Шкорпил, Со. 1961); Antike u. MA in Bulgarien (Berl. byz. Arbeiten 21, Be. 1961);

33.  В. Антонова, Археологически проучвания в центъра на Плиска през 1963-1964 (Известия на Археологическия институт ХХХ, 1967);

34.  Ders., Плиска. Водач за археологическите обекти и музея, Со. 1967;

35.  *Krăstјu Miјatev, Die mittelalterliche Baukunst in Bulgarien, Sofia 1974;

36.  *Stamen Michailov, Nouvelles fouilles а la Grande basilique de Pliska (Actes du XIVe Congrès International des Études byzantines, Bucarest 1971, III, Bucarest 1976, S. 367-71)

37.  *L. Dontcheva, Une croix pectorale-reliquiare en or recomment trouvee a Pliska (Cahiers archeologique 26, 1976);

38.  Вера Мавродинова, Културата и изкуството през време на Първата Българска държава (История на българското изобразително изкуство, I, София 1976);

39.  Станчо Ваклинов, Формиране на старобългарската култура, София 1977);

40.  Нели Чанева-Дечевска, Базиликалният тип църкви в България през IХ-ХIV век (Известия СТИГА, ХХI/1968, стр. 203-65)

41.  A. Tschilingirov, Die Kunst des christl. Mas in Bulgarien, Mü., Be. 1978;

42.  Ders., Eine byz. Goldschmiedewerkstatt des 7. Jh. (Metallkunst von der Spatantike bis zum ausgehenden Mittelalter. Schriften der Fruhchristlich-byzantinischen Sammlung I, Berlin 1982);

43.  P. Berbenliev, Kunstdenkmaler in Bulgarien. Ein Bildhdb., Lei. 1983;

44.  Нели Чанева-Дечевска, Църковната архитектура на Първата българска държава, София 1984

45.  Асен Чилингиров, Българската средновековна архитектектурна школа (II Международен конгрес по Българистика София 1986, Доклади, 16. Изобразително изкуство и архитектура, София 1988);

46.  Assen Tschilingirov, Überlieferung und Innovation in der mittelalterlichen Kunst Bulgariens (Arte medievale, II Serie, II/2, 1988);

47.  P. Berbenliev, The Architectural Heritage on the Lands of Bulgaria, Sofia (1988).

23. Preslav (Преслав) ­ Literatur

1.     Йордан Господинов, Разкопки в Патлейна и Преслав (Известия на Българското археологическо дружество III/1910; IV/1914; VI/1916-18; Известия на Археологическия институт VI/1930-31; ХV/1950; Разкопки и проучвания III/1949;);

2.     Krăstјu Miјatev, Die Runde Kirche von Preslav (Byz.Zs. 30/1929-30);

3.     Ders., Българското изкуство през IХ-Х век (България 1000 години, Со. 1930);

4.     Карел Шкорпил, Паметници от столица Преслав (ebd.);

5.     Н. Мавродинов, Проучване на църквата във "Вънкашния град" на Преслав (Годишник на Народния музей София 5, 1926-31);

6.     Вера Иванова, Проучване на църквата в Гебеклисе (ebd.);

7.     Ders., Разкопки на Аврадака в Преслав (Разкопки и проучвания III, 1949);

8.     Ders., Базилика на Делидушка в Преслав (ebd.);

9.     Ders., Две църкви на Бял бряг в Преслав (ebd.);

10.  С. Станчев, Три новоразкрити църкви в Преслав (ebd.);

11.  W. Sas-Zaloyiecky, Die byz. Baukunst in den Balkanlandern und ihre Differenzierung unter Abendlandischen und islamischen Einwirkungen, Mu. 1955;

12.  Н. Мавродинов, Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото Българско царство, Со фия 1959;

13.  Стeефан Бояджиев, Църквата в Патлейна в светлината на новите данни (Археология 4, 1960);

14.  S. Stancev, Pliska und Preslav. Ihre archaol. Denkmaler und deren Erforschung (Antike und MA in Bulgarien. Berl. byz. Arbeiten 21, Be. 1960);

15.  Ders., 20 години разкопки в Преслав (Археология 3, 1964);

16.  Т. Тотев, Сребърна чаша с надпис от Преслав (Известия ня Археологическия институт XXVII, 1964);

17.  Г. Джингов, Крепостта Бялград при Преслав (ebd.);

18.  Ders., Принос към материалната култура на Преслав и неговата околност (Археология 2, 1966); Archaol. Mus. P. (Kat.), So. 1966;

19.  Р. Ф. Ходинот, Западни влияния върху Кръглата църква в Преслав (Археология 1, 1968); Преслав. Сборник I-II, Со. 1968, 1976;

20.  Krăstјu Miјatev, Die Architektur im mittelalterl. Bulgarien, So. 1974;

21.  Т. Тотев, 30 години археологически разкопки в Преслав (Археология 3, 1974);

22.  T. Totev, Icones de ceramique peintes et en relief nouvellement decouvertes a Preslav (Actes du XIVе congres international des études byzantines, Bucarest 1971, III, Bucarest 1976);

23.  Вера Мавродинова, Културата и изкуството през време на Първата Българска държава (История на българското изобразително изкуство, I, София 1976);

24.  Теодосий Смядовски, За произхода на преславските ниши (Археология ХVIII/1976, № 4, стр. 33-47)

25.  Станчо Ваклинов, Формиране на старобългарската култура, София 1977);

26.  A. Tschilingirov, Die Kunst des christl. Mas in Bulgarien, Mu., Be. 1978;

27.  Нели Чанева-Дечевска, Църкви и манастири от Велики Преслав [Neli Čaneva-Dečevska, Kirchen und Klöster von Groß-Preslav], Sofia 1980

28.  Тотю Тотев, Манастирът в "Тузлалъка" - център на рисувана керамика в Преслав през IХ-Х век (Разкопки и проучвания VIII, 1982);

29.  P. Berbenliev, Kunstdenkmaler in Bulgarien. Ein Bildhdb., Lei. 1983;