Коментари на Асен Чилингиров върху Остромировото евангелие (септември 2019):
- Владимиръ В. Стасовъ: Замѣчанія о миніатюрахъ Остромирова Евангелія (1863), и
- Фёдор И. Буслаев: Сочинения Ф. И. Буслаева: сочинения по археологии и истории искусства. Т. 3 (1930)
Ще Ви моля да добавите към библиографията (за покръстването и пр.) също статията на Стасов за Остромировото евангелие. Не мога да я оставя без реплика - това е най-прочутият руски художествен и музикален критик (не само от ХІХ век) и е написал единственото изследване върху Остромировото евангелие като художествен паметник през целия ХІХ век, към което през ХХ век се прибавя още САМО едно (А. Свирин, което сте публикували - Остромирово евангелие как памятник искусства (1958)). И пише, че образците на изображенията на евангелистите били "чисто византийския", но също и че заглавките
"заключают особенности, которых нет ни в русских, ни в византийских заглавных буквах ІХ, Х и ХІ века, до сих пор мне известных".
Това, че на него - също както и на останалите руски и съветски автори - не са известни, това не е само тяхна вина, защото заглавките в българските глаголически ръкописи (които репродуцирам в моята нова монография) бяха публикувани едва през ХХ век, макар и досега никой да не е потърсил връзка между тях и заглавките в Остромировото евангелие. А това, че Стасов, също както и Кондаков поставят изображенията на членовете на династията на Ярослав Мъдри, изпълнени от некадърни руски рисувачи, за по-ценни от другите изображения в Сборника и в Евангелието, се дължи на техните патриотични възгледи, налагащи се над задължителната за историка и художествения критик обективност.
Изследванията на Ф. И. Буслаев - те са на добре сканиран и копиран педееф файл, Сочинения т. 3, преиздаден в Москва 1930 г. (30 мб). С него ще мога да покажа, че дори в средата на 19. век в Русия са писани компетентни и добри илюстрирани изследвания НА БЪЛГАРСКИТЕ РЪКОПИСИ И ТЯХНАТА ОРНАМЕНТИКА. И че тяхната специфика е коренно различна от византийската, да не говорим за неумелите подражания на руските писачи и драскачи.
Има още една забавна подробност във връзка с Остромировото евангелие. Александр Х. Востоков прави своето изключително високо дотирано "изследване" със средства, предоставени от Александр Д. Чертков, когото нашият "Летописец" (Кирил Милчев, пишещ в блога http://letopisec.blog.bg) обяви за най-голям враг на българската идея, понеже бил представил "прабългарите на Аспарух" като малка дружинка. А премълчава многозаслужилите трудове на Чертков за преселението на траките от юг на север, противоречащо на руската теза за измрелите траки и новозаселени "славяни". А книгите на Чертков са също тъй добре унищожени в Русия както книгите на Оболенски, че и до сега не е намерен нито един екземпляр от тях, поради което в руските изследвания се цитират само запазените в американски университети екземпляри, сканирани от Гугъл.