Коментари на Асен Чилингиров върху

"Летовник"

(април 2018)

 

Интересна тема е и за г.нар. "Летовник", т.е. сръбският вариант на бг. превод от Георги Амартол, който текст излезе преди няколко години за първи път.

А Истрин в своите "научни" трудове не споменава името на България и българите, а говори само за южни славяни.

И аз я търсих - важна е, защото "Летовник" е по всяка вероятност преведен не в 15-16 век, а още в 10. След това неговата хроника ИЗЧЕЗВА от историята. И това е един от ГЛАВНИТЕ ПРОБЛЕМИ, ЗА КОЙТО РУСИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ "УЧЕНИ" СИ НЯМАТ ПРЕДСТАВА.

По време на пътуването си с Олга, Григорий успява да се снабди с ненапълно унищожен оригинал от Георги Амартол и е допълнил текста си. По този начин се получава прекъсването/цезурата. Така че не само в 14, но също в 11 и 12 век не е било възможно да се намери Хрониката на Амартол.

Но за моя коментар ще трябва да прегледам и сравня също оригиналния текст от моето ксерокопие. И ще трябва да проверя още веднъж бележките на Оболенски за конфликта му с Ундолски, които съвсем не свидетелстват за "весела и плодоносна" дружба между двамата. Оболенски е използвам Ундолски отначало не като "сътрудник" и "благодетел", а е получавал от него уроци по гръцки език - срещу съответно заплащане. Не познавам цитираната от Горина статия за Ундолски, а се опирам само на неговите бележки в книгата му, които за авторката на статията не са били известни.

Летовникът на Амартол досега не е бил подложен на изучаване, а за Истрин не е бил интересен, понеже според него следва "по-късен" текст на Амартол. И тук е основният проблем при Истрин. Той датира преписите въз основа на своите предположения, които ПОЧТИ ВИНАГИ СЕ ОКАЗВА, ЧЕ СА ПОГРЕШНИ. НО ТЕ ПОПАДАТ В ИСТОРИОГРАФИЯТА И СЕ УТВЪРЖДАВАТ ТАМ.

Главната слабост при всички бг и руски историци и филолози е, че никой от тях си няма представа за унищожените от Константин Багренородни книги. Така че няма, а и никога не е имало по-пълен текст на Хрониката на Амартол, нито преписи от такъв!!!

Погледнете още веднъж моите бележки към ЦССб 2 с.  38 сл. Към тях и сега мога много малко да добавя. И малко по-нататък за Троицкия ръкопис.

 

*********************

Това е линк за био-библиография на проф. Людмила Горина *1933.Там има много заглавия на статии и изказвания ПРЕДИМНО ОТ НЕКОНФОРМНА ПОЗИЦИЯ СПРЯМО РУСКАТА ОФИЦИАЛНА НАУКА:

https://istina.msu.ru/profile/GorinaLV/

От нейната книга за българския хронограф имам екземпляр с лично посвещение. Много нейни нови публикации, вкл. за княз М.А. Оболенски не ми са известни досега и не зная доколко свободен е достъпа към тях в РФ. А най-ясно се е изказала официалната руска историография за нея в книгата на Водолазкин, която цитирам в ЦССб 2, с. 11 и сл.

За нея не срещнах никъде некролог, което означава, че може би тя е още жива

До нашата последна среща, преди 13 години, тя не беше имала възможност да види хартиения или електронния вариант от книгата на Оболенски от 1876 г. Тогава тази книга още не беше се появила в интернет - публикацията на книгата от Гугъл е датирана на 28 Юли 2008.

Най-ценната част от книгата на Горина са многобройните страници-факсимилета от Архивния сборник, повечето от които там са за първи и последен път репродуцирани. Включително и за първи път в българската научна литература "Оглавлението" на сборника, публикувано въз основа на първата му публикация от Оболенски.

За тази книга не съм правил справка дали е доставима от българските антиквариати.

 

[Back to Index]