Извлечение от ІІІ том на Описанията на ръкописите в библиотеката на граф Уваров от архимандрит Леонид,
(Архимандрит Леонид. Систематическое описание славяно-российских рукописей собрания графа Уварова, Москва 1894, стр. 25-26)
отнасящо се за № 1334 (10): Хронографъ. Еллинскiй и Римскiй лѣтописецъ, первой Еллинской редакцiи (по «Обзору Хронографовъ» А. Попова, ч. 1, л. 1-72)
Одинаковъ съ рукописью того же разряда Синод. библiотеки № 280
На поляхъ рукописи замѣтки сличавшаго сей лѣтописецъ съ рукописъю Синод. библіотеки № 280.
Авторъ Обзора Хронографовъ А. Н. Поповъ въ этомъ своемъ замѣчателъномъ сочиненіи убѣдителъно доказалъ, что Еллинскому лѣтописцу Русской редакціи, по его составу, необходимо долженъ былъ предшестовать Еллинскій лѣтописецъ или Хронографъ юго-славянской редакціи. Но при всемъ своемъ усердіи, этого лѣтописца или Хронографа онъ (А. Н. Поповъ) отыскатъ не могъ.
Намъ посчастливилось, возобновивъ эти поиски, открытъ означенный Хронографъ или Еллинскій лѣтописецъ Болгарской редакціи, составленный въ X вѣкѣ пресвитеромъ-мнихомъ (іеромонахомъ) Григорiемъ, сотрудникомъ Болгарскаго Царя книголюбца Симеона († 927 г.), въ рукописи XV вѣка, принадлежащей библiотекѣ Московскаго Архива Ми-нистерства Иностранныхъ дѣлъ, подъ № 912-1408. (См. мою статью о семъ, подъ заглавіемъ: Древняя рукопись въ Русскомъ Архивѣ 1889 года книжка 4 (мѣсяцъ Апрѣль). Этимъ первоначалънымъ славянскимъ Хронографомъ или Еллинскимъ лѣтописцемъ Болгарской редакціи (X вѣка) долженъ начаться будущій полный обзоръ славянскихъ Хронографовъ, если ему суждено когда либо появитъся въ русской исторической литературѣ. При всѣхъ своихъ достоинствахъ, трудъ А. Н. Попова еще далеко не полонъ. Такъ, напримѣръ, онъ не былъ знакомъ вовсе съ богатой Хронографами библiотекой графа А. С. Уварова.
Коментар на Асен Чилингиров:
[ След като архим. Леонид отбелязва, че текстът на този хронограф е идентичен с текста на ръкоп. Синод. 280, той явно счита за излишно да добави, че в него е включен и текстът на Именника. Много важни са и допълненията му към описанието. Колкото това и да е странно, оказва се, че никой български славист не е прочел тези редове – или ако ги е прочел, не ги е разбрал. Същото се отнася в значителна степен и до руските слависти, вкл. Шахматов, който само 6 години по-късно пише забележителна статия, чийто заключителен текст се дава накрая.
Тихомиров обаче е чел и текста на Леонид, и статията на Шахматов (с когото не е бил в особено добри отношения). И когато той в 1946 год. публикува Именника по Уваровия ръкопис никъде не пише, че го е открил – това пишат само българските автори! – бел. А. Ч. ]
2018 г.:
А като продължение на своята статия "Древняя рукопис", излязла в Руский вестник от 1889 г. - на нас ни липсват точните дати на публикациите, понеже не са отбелязани в отделните броеве от това списание - архим. Леонид дава в третия том от Описанието на ръкописите от сбилката Уваров /най-голямата частна ръкописна сбирка в дореволюционна Русия/, излязла посмъртно в 1894 г. на една забележка към ръкописа № 1334/10 от каталога, стр. 25-26, малко по-горе тук в скайпа като факсимиле. В руски оригинален текст отекстована от мене в един доков и педеефов файл заедно с нейното продължение в прочутата статия на Шахматов от ВизВр.с незначителни - съкращения; руския текст давам тук като приложение.
Български превод от туй най-съществено място в дискусията по т.нар. Архивен/Архивски ръкопис давам в пълен бълг. превод в ЦССб Първа част, с. 49 и сл., като продължение на бълг. превод от голямата статия на Леонид "Древняя рукопись" на с. 39-48.
Ще допълня тук, че в бълг. научна литература липсва какъвто и да е коментар към трите откъса, а в бълг. обществени библиотеки поне до края на ХХ век нямаше нито един екземпляр. В СССР беше очевидно също забранено цитирането на тези вторични, но особено важни, исторически източници, а до моето последно посещение в главните библиотеки в Москва и Ленингад през 1989 г. и трите бяха недостъпни, също както недостъпно за научните работници беше и ползването на библиотечните каталози.
А тук става въпрос между другото за главните писмени изворни материали върху българската история. Но тези материали не познават - или най-малкото не цитират - също главните руски и съветски изследователи след 1917 г.от Лихачов и Творогов до Водолазкин, като единствен акад. Тихомиров показва със своите публикации, на първо място върху Именника на българските князе, че е запознат и по всяка вероятност чел съобщението на Леонид в Третия том от Каталога на сбирката Уваров и дори посочва в своето изследванеа ТРЕТОТО КОПИЕ НА ИМЕННИКА - БЕЗ ДА ТВЪРДИ, ЧЕ ТОЙ ГО Е ОТКРИЛ, която заслуга всички български изследователи му приписват.
И точно на това място е и моят извод в заключението на съответната глава в ЦССб І, с. 65-70. И там разглеждам внимателно критиката на Истрин върху статията на Шахматов, без обаче да спомене нито името на Оболенски с легално излязлата в Русия негова книга, където е публикуван пълният списък на статиите /760+/ в Архивния сборник. Истрин обвинява Шахматов, че не признава "заслугите на руските книжовници от ХІ век", които били също "способни да съставят сборника и да преведат текстовете от гръцкия им оригинал". При тези обвинения във "враждебна на руския народ дейност" още преди "Великата октомврийска революция" и при съответен натиск от страна руската "общественост" той предпочита да мълчи и до края на живота си, две десетилетия по-късно, не пише нито дума върху темата на спора.
Днес започвам с малка корекция на едно от последните ми съобщения:
Откъсът от ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНАТА СТАТИЯ НА ФРЕНСИС ТОМПСЪН е на края на файла LEONID DREVN RUKOPIS. Тук е последният коригиран от мене вариант на текста по стария руски правопис, който Вие вчера вече сте публикували.
Предлагам в приложение към този текст на това място да бъде допълващата го бележка на Леонид в описанието на ръкопис № 1334 от Третия том на Каталога на ръкописната сбирка на Уваров, пълен текст, заедно със съкратения текст от статията на Шахматов във ВВр + откъса от статията на Томпсън - със или без мои пояснения на бълг. език, които съм изпратил на файла SchachmatovLeinid и евентуално мои бележки, заети от ЦССб първа част с. 65 след трите звезди или препратка към този текст и също препратка към пълния руски текст от статията на Шахматов във ВВр, който да бъде публикуван също отделно от съкратения тук, също както и по-късно пълния текст от статията на Томпсън, който подкрепя своите съмнения за съществуванието на фантомната дейност на "руски книжовници" с ироничното название на тази мнима дейност "Made in Russia" - Томпсън е един от най-бележитите слависти на ХХ век и за разлика от повечето свои западни колеги, като Лудолф Мюлер, Фрайданк и Хорас Лънт, не се поддава на щедрите подаръци, ордени и титли, давани от руските "спонсори", заедно с безмерната им почит в СССР.
В своите цитирани тук статии архим. Леонид - който познава както никой друг руски и съветски учен цялата стигнала до нас руска средновековна книжнина и е каталогизирал ръкописните сбирки на над 40 руски манастири - твърди, че ДЕРИВАТИТЕ ОТ СБОРНИКА НА ЦАР СИМЕОН СЪСТАВЯТ НАД 95 % от всички руски ръкописи с богословско и практично съдържание, преписвани до средата на 19. век.
]