Борис Греков: Волжские болгары в IX-X веках. Предварительные замечания
(Boris Grekov: The Volga Bulgars in the IX-X cc. Preliminary notes (1945) (in Russian))
(Исторические записки. М., 1945, стр. 3-37)
- Коментари на Асен Чилингиров (март 2018 г.)
По-нататък може да пуснем също в приложение на първата част пълния оригинален текст на прочутата (но неизвестна в Бг.) статия на акад. Борис Греков, излязла през май 1945 като оправдание за репресирането на Волжките българи. Статията има ксерокопирана от американския репринта на оригиналния руски текст, излязъл в САЩ малко по-късно. На тази тема е посветена последната глава от първата част на ЦССб: Академик Бопис Греков и сребърните българи.
Най-важното, намерих ИСТОРИЧЕСКАТА СТАТИЯ на Борис Греков за Волжките българи, отпечатана няколко дни преди края на войната в Москва, а две години по-късно като репринт в Ню Йорк, който репринт по неведоми пътища идва в Берлинската държ. Библиотека (Вест) и там за мене копиранаповече от 10 години преди падането на стената. Бях Ви казал, а и писах в ЦССб І за голямото политическо значение на статията, която отваря пътя за репресиране на стотици хиляди волжки бУлгари, с помощтта на явни неумели фалшификации на историческите извори, които в тази статия се тълкуват по безподобен начин.
Греков е един от най-важните примери за "алтернатива" история!
Последната глава от Цар Симеоновия Сборник 1, 2011 ("Академик Борис Дмитриевич Греков и походът срещу „сребърните българи“, стр. 119) представлява пълен разбор на статията от Греков - със съответните доказателства като сведения от изворите и коментари на други историци.За това пък прочетете допълнението към последната ми книга за "Изворите..." (Готи и гети в известията на историческите извори, 2007, стр. 111 и сл.), където описвам драматичните обстоятелства в БАН след посещението на акад. Борис Греков в България и за унищожаването на българската (не само историческа) литература след изземването на книгите от бг. библиотеки. И за "творческата" съдба на Бешевлиев и Дуйчев, които за да не умрат от глад започват да пишат това, което ги заставят съветските господари. Чак до дейността на акад. Георги Марков.